На 81 години си отиде Милчо Левиев. Големият джаз музикант и композитор си е отишъл снощи, късно вечерта. Смъртта му е настъпила в болница в Солун след тежко боледуване. В последните години музикантът живееше в Гърция заедно със съпругата си Вики Алмазиду.

Милчо Исаков Левиев е роден на 19 декември 1937 г. в Пловдив. Завършва Музикалната академия през 1960-а при Панчо Владигеров и Андрей Стоянов. На професионална сцена започва първо в Пловдивския драматичен театър. Става диригент на Биг бенда на Българското национално радио през 1962-а. Същевременно работи като солист и диригент на Пловдивската и Софийската филхармония.

Създава групата „Джаз Фокус’65“, с която гастролира у нас и в чужбина до 1970 г., когато решава да напусне България. Заминава за Лос Анджелис, където до 1977-а концертира заедно с Дон Елис. Пред 1980 г. се завръща за кратко в родината. Изнасял е многобройни концерти в Европа и Америка.

„Когато Левиев е на сцената, колегите му трябва да бъдат нащрек. Винаги изненадващ с необичайната си инвенция и парадоксалните метафори на музикалната тъкан, той предизвиква необичайни решения тук, сега – на секундата. Ако си истински музикант, трябва да отговориш достойно на тази провокация. Започва с цитат (примерно на Панчо Владигеров), за секунда го „превежда“ на езика на джаза, обединява състава с бесни импровизации и финализира с обобщения“, казва проф. Пламен Джуров в увода на книгата за Милчо Левиев „Артистът не е самотен остров“.

Книгата на Владимир Гаджев бе представена през май тази година с участието на джаз музиканта.

Милчо Левиев е автор на симфонична и джаз музика – Вариации върху тема от Корели за пиано и симфоничен оркестър, Концерт за джаз-комбо и оркестър, „A Little Old Time Music“, „Музика за биг бенд и симфоничен оркестър“, „Балкански каубой“ – сюита за симфо-поп оркестър, „Пробният камък на Исак“ за пиано и симфоничен оркестър, „Симфо-джаз скици“ за джаз-комбо и симфоничен оркестър, Рапсодия „Орфей“ за пиано и симфоничен оркестър, „Токатина“, „Блус в 9“, „Делнично утро“, „Отклонение“, „Един детски ден“, „Етюд на басов ключ“, „Братя“ и др.

Автор е и на музика за филми като „Горещо пладне“ на Зако Хеския, „Отклонение“ на Гриша Островски и Тодор Стоянов, „Иконостасът“ на Христо Христов и Тодор Динов, „Един снимачен ден“ на Борислав Шаралиев, „Понеделник сутрин“ на Ирина Акташева и Христо Писков.

„Няма джаз, няма класика, има музика – казва Левиев. – В съвременната музика не може да няма джаз. Той е част от тъканта на съвременната музика, както тъканта на джаза е нищо без класическата музика. Черните донесоха най-важния елемент – ритъма, който в Европа започна да куца. Дори най-любимият ми композитор – Дебюси – разводни ритъма. В живота ритъмът е най-важното. Бах суингира (пее), не можеш да го спреш, реката тече!“

„В професията на музиканта свиренето е най-лесната част. Трудното е да намериш кой да те наеме и после да го накараш да ти плати.“

Преподавал е в Южнокалифорнийския университет, провеждал е майсторски класове в Нов български университет. Носител на ордените „Стара планина“ и „Св. Св. Кирил и Методий“.

Площад Славейков