Първоначалното концесионно възнаграждение от 550 млн. лв., което държавата трябва да получи от спечелилия концесията на Летище София, няма да отиде в т.нар. Сребърен фонд за подкрепа на пенсионната система, както повелява по принцип Законът за държавния фонд за гарантиране на устойчивост на държавната пенсионна система. Това решиха днес депутатиte при второто, окончателно, четене на законопроекта за държавния бюджет. 

Идеята за схемата съществува отдавна и беше записана още миналата година - в бюджета за 2019 г. Целта на правителството е тези пари да бъдат използвани за изплащане на дълговете на БДЖ.  До плащане по концесията обаче не се стигна, защото плащане все още няма - в момента решението за избор на победител на сдружението "СофКънект" се намира във Върховния административен съд заради обжалванията на другите участници. Първоначалното обжалване - в КЗК, беше оставено без уважение от антимонополната комисия.

Така управляващите приеха предложението на Министерство на финансите да преместят тези 550 млн. лв., но отхвърлиха предложението на ДСП - за разписване на пера - къде да отидат парите. Въпреки че идеята на Движението покриваше публично обявените намерения на министъра на транспорта, в закона не залегна как точно ще се изхарчат парите. Накратко - парите няма да отидат в Сребърния фонд, но законът за държавния бюджет не казва къде точно и как ще бъдат разпределени.

Иначе идеята на министъра е следната:

"190 млн. от тези средства ще отидат за покриване на задълженията на Българските държавни железници. Други 208 млн. лв. предлагаме да погасят задълженията на "Железопътна инфраструктура", обясни преди месец Росен Желязков. 

Очаквано срещу намерението на управляващите се обявиха от БСП. 

"Питате откъде да дойдат парите за повече пенсии? Ето - от Сребърния фонд, който е създаден да подкрепя именно пенсионната система. Моля ви, да не подкрепяте това предложение", обясниха от левицата. 

Тъй като обаче от ДПС не бяха в залата - заради преминалата малко преди това драма с незаконното според тях, трето гласуване на члена за отпускането на субсидията - не можаха да защитят собственото си предложение.

Така към момента е ясно следното - парите от предварителното плащане по концесията на Летище София ще отидат в бюджета, който ако следва обещанията на министъра на транспорта - трябва да изплати с тях поне част от дълговете на БДЖ. Как и колко пари за какво ще отидат обаче - не е ясно. 

Друга спорна поправка - тази станала известна като поправката "Airbnb", мина на второ четене без абсолютно никакви дебати. Така вече е окончателно - всички, които имат апартаменти и ги дават под наем в някоя интернет плаформа ще трябва да се регистрират в националния регистър за местата за настаняване. Преправената поправка беше внесена между двете четения на закона от Менда Стоянова от ГЕРБ и от Валери Симеонов от Обединени патриоти. 

За хората, които просто отдават по един апартамент като физически лица, отпада нуждата да придобият категоризация от Министерството на туризма, какъвто бе първоначалният вариант. За сметка на това те вече са задължени да се впишат в националния регистър за местата за настаняване.

Поправката обаче има още една новост - дава се възможност на общините да сключват споразумения с онлайн платформите и срещу заплащане да получават директно от тях информация, свързана с предоставените "туристически услуги и да събират сума за публични вземания и по електронен път чрез електронната платформа". 

Накратко - онлайн платформата може да ви удържа дължимия данък и директно да го превежда на съответната община, ако има споразумение с нея.

Най-скандалният текст - този, според който, ако са налице системни нарушения на платформата и тя публикува нерегистрирани апартаменти, достъпът до нея може да бъде спрян, остава, но леко променен. Според новите предложения спирането става по искане на министъра на турзима към Софийския градски съд и той може да постанови: при първо нарушение спиране на достъпа до 14 дни, а при повторно - до 30 дни.