Националите отиват на решителна битка с анонимници

Във футбола, както и в живота, нещата се обръщат така, че много често от обиден може да се превърнеш в този, който обижда другите. Хърватите ни нарекоха "футболни анонимници". А сега ние можем да кажем същото, и то с право, за футболистите на следващия ни съперник в квалификационната група - Норвегия. И както бяха прави в Загреб, така своите основания имаме и ние.

Този отбор на Норвегия е съставен само от непознати за широката аудитория имена. Може да се стигне и по-далеч - това е отбор, лишен от всякаква звездност и класа. И при Норвегия през последните години здраво се е настанил сив период. Отдавна не са произвеждали играчи от ранга на Солскяр или Иверсен, които да ги знаят по цял свят. Със сериозна давност са успехите на „Розенборг” в Шампионска лига.

Нито един техен клуб не попадна в групите на Лига Европа

Губят тотално в неофициалното първенство на Скандинавия. Със сигурност те са най-слабите, дори спрямо Исландия. Днешният норвежки тим наистина е изграден от пълни анонимници. С едно голямо но! Имената може да не говорят кой знае какво, но тенденциите при изграждането на националния им тим са доста показателни.

Норвегия винаги е било страна под английско футболно "робство". Никакъв спор не предизвиква темата кое футболно първенство предпочитат местните - норвежкото или Висшата лига. От години най-голямата мечта на всеки един норвежки футболист е да стигне в до родината на футбола. Макар и съставен от анонимници, в този отбор на Норвегия откриваме

цяла армия от играчи Мade in UK

Такива, които са продукт на английската футболна система и са преминали като професионалисти в клубове на Албиона. Защо е толкова важно това за норвежкия футбол? Поучително за нас е как една по-малка футболна нация, която е признала върховенството на друга, черпи от това позитиви за собствения си национален отбор. И се опитва да извлича дивиденти. Скаутите работят така, че всеки новоизлюпен талант да се сдобие с билет за Острова.

Като Матс Дели, който бе три години в юношеските формации на „Манчестър Юнайтед”. Лошото както при Дели, така и при другите момчета, е отсъствието на талант.

Втората тенденция около норвежците е сходна с много от останалите европейски страни - пълна интеграция на малцинствените и имигрантски общности. Срещу България ще видим ганаец, индиец, мароканец, тунизиецът и едно момче, което вкара два гола на Малта онзи ден, чийто корени са от Гамбия. И също е юноша на "Юнайтед", а сега играе в "Блекбърн" - Джошуа Кинг. С тази свежа кръв Норвегия слага основите на един нов отбор, за който "викингите" силно се надяват, че ще върне златната ера, която продължи между 1994-та и 2000 г. А начело на тима е

една странна птица

чийто най-голям успех е олимпийската титла с жените на Норвегия през 2000 г. Пер-Томас Хьогмо пое отборът след поредния провал в квалификации и оставката на „норвежкия Димитър Пенев” - Егил Олсен. На 55 години Хьогмо изглежда като случаен избор на фона на поне дузина по-утвърдени имена от самия него. Най-вече сравнен с местната знаменитост Оле Солскяр.

Екзекуторът на „Байерн” се изкуши от предизвикателството на „Кардиф” и някак конкуренцията за поста национален селекционер премина твърде вяло. Във визитката на Хьогмо няма почти нищо забележително, но и неговата полуанонимност е част от плана за създаване на един съвсем нов продукт. Макар и да не парадира, Хьогмо има някаква идея как да играе отбора и по-важното е накъде да върви в развитието си.

Срещу кой ще играе България

Ако съдим от последния мач на Норвегия, най-вероятният състав на противника е с вратаря Ниланд от местния „Молде”, крайни защитници - Елабделуи от „Олимпиакос” и Линес от „Молде”, централна двойка - Нортвелт от „Борусия” (Мюнхенгладбах) и Форен от „Молде”. В средата на терена петимата са Скилбред от „Херта”,  Йохансон от „Селтик”, Тети от „Норич”, Кинг от „Блекбърн”, Дели от „Кардиф”, а напред - Елаунуси от „Хофенхайм”.

Наглед скучното изреждане на тези непознати имена сочи, че отборът макар и без звезди, притежава някаква средна за европейските стандарти класа. Почти отсъстват имена от местното първенство, а основната част са легионери. Прави силно впечатление фактът, че на повечето играчи им липсва опит с националната фланелка. С най-много мачове е Елауноси - 34. Доста скромен е и головият актив. Споменатият Елауноси е вкарал 8 гола с националната фланелка, а Джошуа Кинг има 4.

Ситуацията е такава - този норвежки отбор е в началото си. Предвид дисциплината и точността, с която в Норвегия се славят, вероятно тази формация ще има пред себе си поне 3 квалификационни цикъла и едно некласиране на европейското във Франция няма да е никаква изненада. Тимът е изключително млад - срещу Малта най-възрастният на терена бе на 28 години.

Норвегия все още няма избистрен стил

През тази есен тимът игра срещу Англия и Италия и бе надигран безапелационно. Общо за двата мача почти не създаде и едно чисто голово положение. Блесна само с дисциплина, дори като губещ не посмя да смени тактиката. Хьогмо е прагматик, разчита на стабилност в защита. Това ще бъде и лицето на тима срещу България. Борба, битка, директно в атака, компактно в защита...

Шансът на България е, че това, което се прави днес в Норвегия, Любо Пенев го свърши преди две години у нас. Предимството на българите не идва толкова от индивидуалната им класа, видя се, че те нямат такава. Това, което могат, е да контролират играта.

По избора на съдбата Норвегия ще се окаже най-важното препятствие за "трикольорите" в тази кампания. В миналото подобни мачове са завършвали с разгром за скандинавците. Сега няма да е точно така, но шестте точки от двата мача ще са напълно достатъчни мисията да бъде изпълнена успешно.