Те са навсякъде. От сутрин до вечер шават по екраните на телефоните ни. Шестват из телевизии, радиа, вестници, списания, сайтове, книги, филми, брошури и билбордове. Следват ни у дома, в училище, в университета, в работата, в мола, във фитнес центъра, на улицата, в парка, в планината, на плажа – няма делник, няма празник.

Запознайте се с тяхно величество Числата – онези привидно незначителни фигурки, които ни помагат да поддържаме известен ред и структура в хаоса, но пък и имат потенциала да пораждат илюзии и разочарования. Особено когато им предоставяме неограничена власт в ежедневието си и преминаваме тънката граница между разумното и обсебващото.

Добри намерения, неочаквани последици

Замислих се за контрола, който числата упражняват върху нас, покрай практиката да си поставяме за цел да прочетем определен брой книги през годината. Тази практика доби популярност през последните няколко години в резултат на книжното предизвикателство на социалната мрежа Goodreads, където потребителите могат да следят какво и кога четат те и приятелите им и да оценяват и препоръчват книги. По данни на Goodreads засега в книжното предизвикателство за 2020 г. са се регистрирали над 1,6 милиона потребители, които са си поставили за цел да прочетат средно по над 40 книги до края на годината.

Самото намерение да четем повече е похвално, но може да има нежелани последици. Четенето би трябвало да ни доставя удоволствие и да обогатява знанията ни за нас самите и за заобикалящия ни свят. В контекста на книжното предизвикателство на Goodreads обаче то се превръща в луда надпревара с времето, в която количеството излиза на преден план за сметка на качеството. Това е естествен процес: за да прочетем определен брой книги за определено време, ние трябва да следим скоростта, с която четем, което автоматично ограничава времето ни за осмисляне на прочетеното и за препрочитане на онези заглавия, които са ни направили най-силно впечатление.

Този маратон на четенето придобива още по-мрачни краски заради човешкия фактор. Тъй като преследваме количество, ние неусетно можем да започнем да се оглеждаме за преки пътища и да посягаме към малки по обем книги, които се четат бързо и така ни улесняват в изпълнението на поставената цел, особено когато сме притиснати от всевъзможни други задачи. Същевременно, подобно на другите социални мрежи, Goodreads ни подтиква да проектираме и поддържаме идеален образ пред света, защото като социални същества ние жадуваме за признанието на познати и непознати. И тъй като никой не знае колко книги действително са прочели останалите потребители, някои хора могат да претендират, че са изпълнили нормата си, а всъщност да са чели книгите отгоре-отдолу или – което е напълно възможно – изобщо да не са прочели някои от тях. Сами се досещате, че в тези условия четенето на книги губи изначалните си функции.

Ако това извращаване на благородни занимания се ограничаваше до четенето на книги, положението нямаше да е толкова трагично. За съжаление обаче същото явление отнема от първоначалния замисъл на много други дейности.

Пътуванията разширяват кръгозора ни и ни провокират да забелязваме неща, които обикновено приемаме за даденост, но тези ползи остават мираж, когато прелитаме от точка А до точка Б по пътя към точка В, защото сме решили, че тази година трябва да посетим минимум 20 туристически обекта в България или поне три европейски държави. Редовното спортуване и балансираното хранене стоят в основата на доброто здраве, но освен ако не сме професионални спортисти, маниакалното следване на тренировъчни режими и броене на калории рано или късно започва да руши здравето ни. Социалните мрежи и мобилните приложения за комуникация ни срещат с нови хора и ни позволяват да държим връзка с роднини, приятели и колеги, но позволим ли им да ни обсебят дотолкова, че да заспиваме и да се будим с мисълта за броя хора, които са харесали и/или споделили последната ни публикация, тогава същите тези технологии започват да ни носят предимно тъга, болка и неудовлетворение от живота.

Непосилната тежест на числата

Макар и дистопичен на пръв поглед, този очерк на начина, по който числата направляват личния ни живот, не би трябвало да ни изненадва на фона на заобикалящата ни реалност. В XXI век стремежът ни към измерване е превзел почти изцяло колективното ни битие и за мнозина смисълът на едно начинание се определя от степента, до която то може да бъде опаковано в количествени показатели, които се поддават на анализ и проверка.

С този порочен подход се сблъскваме още в училище. На хартия ходим на училище, за да придобиваме ценни знания, умения и навици, но с времето установяваме, че учителите и родителите ни се интересуват основно от оценките ни.

По-късно разбираме, че числата са от първостепенно значение и за училищните директори и образователните инспектори, защото именно с тяхна помощ те оценяват работата на учителите. Разбираме още, че числата се радват на особена почит и в университетите, които подбират студентите си на базата на оценките от училище, сертификати, медали и участие в извънкласни дейности. Разбираме още, че цели учебни заведения в страни като България се съобразяват с едни или други числа, защото немалка част от парите, които получават от държавния бюджет, се отпускат според броя на учениците/студентите, които обучават. Разбираме още, че статутът на университетските преподаватели зависи както от работата им като лектори, така и от критерии като брой публикации в академични издания, особено англоезични.

След като напуснем системата на образованието, излизаме на трудовия пазар и веднага се сблъскваме със същата тирания на разнообразни количествени показатели. Това до голяма степен се дължи на факта, че бизнесът от десетилетия се ръководи от погрешния принцип, че ако не можеш да измериш едно нещо, няма как да го управляваш. Обсебени от стремежа си към постоянен ръст в приходите и печалбите, повечето работодатели оценяват служителите си основно според степента, до която изпълняват поставените им количествени цели. От страх да не загубят работата си служителите нерядко понижават собствените си стандарти и започват да се оглеждат за начини, по които да изпълнят поставената норма, независимо от компромисите, които правят по пътя.

Страхът на служителите се изостря допълнително от лютата конкуренция на пазара на труда и осъзнаването на простичкия факт, че ако под една или друга форма се издънят, веднага има кой да ги замести, както и от масовото фетишизиране на звездни предприемачи като Илън Мъск, Стив Джобс и Джеф Безос, които едва ли не години наред спят на поточната линия или в склада. При тези условия все повече хора се принуждават да работят повече, отколкото се очаква от тях – или по-точно да създават впечатлението, че работят повече от другите, като прекарват по 10-12 часа на работното място.

В съчетание с вродената ни склонност да се сравняваме с другите вманиачаването по числата на работното място понижава удовлетворението ни и от възнаграждението, което получаваме за труда си. Колкото и да сме доволни от заплатата си, разберем ли, че някой колега получава повече, ние също започваме да ламтим за повече.

През последните 15 години числата затвърдиха господството си в синхрон с нарастващото влияние на социални мрежи като Facebook, Instagram и YouTube. Докато в недалечното минало на писатели, актьори и музиканти им е отнемало години, за да изградят име и да натрупат влияние постредством творчеството си, днес хиляди млади хора за нула време се превръщат в „инфлуенсъри“, чието влияние се определя според броя на последователите, харесванията и споделянията, които генерират онлайн.

Например днес видеоклип в YouTube, гледан от няколкостотин хиляди души, може да се превърне в източник на разочарование за автора му просто защото същата платформа изобилства от хиляди други клипове, гледани от милиони хора, които представляват по-голям интерес за рекламодателите. Приласкавани от алгоритмите на технологичните гиганти, тези млади хора са принудени да бълват съдържание на конвейер в опит да се задържат на гребена на вълната и да печелят повече пари в индустрия, която заплашва да изпрати в изгнание всеки, който си позволи да си вземе по-дълга почивка. Изобщо не е изненадващо, че тази всекидневна битка за поддържане на високи нива на продуктивност и ангажираност с аудиторията води до огромно физическо, психическо и емоционално натоварване, което може да предизвика професионално прегаряне, депресия, тревожност, самота или друго болезнено и животозастрашаващо състояние.

Сходна динамика със сходни последици се наблюдава в телевизиите и онлайн изданията, За да увеличат привлекателността си пред рекламодателите, продуцентите и редакторите акцентират върху съдържание, което са наясно, че продава, независимо от моделите на поведение и ценностите, които това съдържание утвърждава. Ето защо, възползвайки се от присъщите ни човешки слабости, много медии ни сервират обилни порции апокалиптични новини, коментари на популярни експерти, немалка част от които са по-скоро популярни, отколкото експерти, жълтини, конспиративни теории и риалити предавания, които нямат нищо общо с реалността.

Ако дръзнете да разкритикувате продуцентите и редакторите, те моментално ви замерят с рейтинги, брой посещения в сайта ило брой преглеждания на материалите. Колкото по-високи са тези резултати, толкова по-доволни са мениджърите и рекламодателите, което насърчава продуцентите и редакторите да продължат да обръщат специално внимание на количествените показатели. Кръгът се затваря.

Ето един любопитен факт, който, надявам се, ще ви провокира да погледнете на борбата за рейтинги от един по-различен и по-здравословен ъгъл: докато пиша този текст, средната оценка на творбите на Шекспир в Goodreads е 3,87 при максимално възможна оценка 5.

Помощници, не поробители

Далеч съм от мисълта, че числата нямат място в живота ни. Числата, подобно на думите, компресират безкрайно сложния свят, в който живеем, и представят явления и тенденции на разбираем език. По този начин те ни дават жизненонеобходимото усещане за контрол, което, макар и илюзорно в много отношения, прави възможно самото ни съществуване.

В същото време е желателно да помним, че числата поначало опростяват реалността. Това означава, че те могат да ни оказват подкрепа, но и да създават заблуди, неоснователни очаквания и предпоставки за вземането на погрешни решения. Ключът към справянето с това предизвикателство е да знаем кога числата ни помагат и кога ни вредят и съответно в кои кътчета на живота ни си струва да ги допускаме и в кои – не.

Защото, както гласи мисълта, приписвана на Айнщайн, не всичко, което има смисъл, може да бъде преброено, и не всичко, което може да бъде преброено, има смисъл.

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".