А всичко можеше да бъде различно.

Това изречение не се отнася само за моя скромен живот, нито само за милионите таланти, имали нещастието вместо в Холивуд и Париж да се родят в Калотина и Голямо Микре. Това е изречението, което описва трагедията на съвременна България!

Ех, да можеше Аспарух да продължи да язди и да се спре чак някъде в красивата Тоскана. Да можеше Иван Александър да не се жени за сприхавата Теодора, която сглупила да го прати на пазар. Можеше Иван Александър да не среща на тоя пазар красивата Сара и да я прави своя втора жена. Да няма синове от две жени, на които да даде по малко от царството България и така да раздели страната на три. Можеше османците, и руснаците да са виенчани и парижани.

Ех, да се беше объркал Колумб още повече и вместо на американския бряг, да беше акостирал край Приморско. Днес щяхме да владеем света, да сме богати и на долара вместо „In got we trust“, щеше да пише „Доларите в марки“. Изпято от Мерилин Монро на рождения ден на президента.

Но да не бъдем максималисти. Дори и историята ни да остане точно тази трагична съсипия, която така обичаме, можеше нещата поне в по-близкото минало да се бяха развили по друг начин. Например през ранните 90 на миналия век куфарчетата да бяха отишли не при борците, а при шахматистите.

Вие представяте ли си какъв живот ни очакваше, ако шахматистите бяха взели властта? Всеки спор за бизнес щеше да се решава с интегрални уравнения, Николета Лозанова щеше да се жени серийно не за футболисти, а за учители по физика, задкулисието щеше да се намира не в Дръндар, а в БАН, а премиерът щеше да бяга от заседания на Министерски съвет, за да си дореши задачата.

Черепа щеше да е прякор, измислен от учениците в училището, в което хазартният бос щеше да е просто учител по математика,  Пеевски щеше да прекъсне още в 10-ти клас и да отиде да мие коли в Испания, а Доган щеше да гледа тютюн в Делиормана. Каракачанов щеше да е ходил в Македония само на гурме туризъм, а Валери Симеонов щеше да държи дискотека в Слънчев бряг. И разбира се, щеше да спира музиката точно в 23 часа. Волен щеше още да позира гол в Художествена академия и да замеря с фъстъци само студентките. „Левски“ щеше да играе в Шампионската лига, а ЦСКА-то да си е само едно.

Домусчиев щеше да се закове с верига на жп линията Разград-София, за да настоява минималната заплата да е 2000 лева и всеки работодател да плаща осигуровките на служителите си. Митьо Очите, Митьо Пищова и Митьо Гестапото щяха да са трио буфосинхронисти, които разсмиват публиката във вариететата на Европа, а Ицо Хазарта щеше да е Ицо Гамбита и да спечели Евровизия.

Всички избори щяха да се печелят от мафията на шахматистите с перфидна сицилианска защита, а красивите момичета на България щяха да се намират в Техническия. Съседът отгоре щеше да ни буди посред нощ с надута до дупка „Травиата“, съседката отдолу да си хвърля боклука от прозореца, опакован в биоторбички и посипан с брокат. Данчето Христова и Лили Иванова щяха да се изявяват в дует, и не Слави, а Азис щеше да направи партия и да реши проблема в гетата в три хода (с коня на А5). Язовирите щяха да са пълни, затворите празни, в правната комисия на парламента щеше да има прависти, а министърът на спорта щеше да е спортист.

Ех, ако борците бяха шахматисти!