Пробив в сюжета "властта срещу Airbnb и останалите онлайн платформи" - Народното събрание не прие идеята да се иска съгласието на 50% от съседите, ако човек реши да отдава под наем краткосрочно имота си на туристи онлайн. Въпросният текст бе сред най-спорните в промените в Закона за туризма, част от които отново са свързани с опита за регулация на отдаването на стаи и апартаменти за гости.

Въпреки че въпросното изискване бе прието от ресорната комисия в парламента преди второто четене на промените, от парламентарната трибуна днес депутатът от ГЕРБ Димитър Бойчев поиска оттеглянето му. А колегите му гласуваха "за". Това бе и една от малкото теми в законопроекта, по която имаше изказвания. Те дойдоха от БСП. 

Христо Проданов и Антон Кутев акцентираха върху това, че управляващите от 6 месеца "искат нещо да направят, но не знаят какво точно" с регулацията на имотите под наем за туристи. Левицата се обяви "за" изсветляване на сектора - но според социалистите това вече е било постигнато с предходните изменения  в закона - с тях се въведе регистрационен режим в общините за тези имоти и плащане на патентен данък.

"Това е специфичен, но доста сериозен бизнес, който ние трябва да пазим. В центъра на София има десетки хиляди туристи. Те са в тези апартаменти. Това не са клиенти на хотелите. Това са нискотарифни туристи. Основната цел на тяхното посещение е да опитат местната кухня и да пазаруват в местните магазини. Удряйки по този бизнес - удряме по ресторантите, магазините, музеите, таксиметровите компании и т.н.", заяви Проданов.

Колегата му Явор Божанков допълни, че повечето идеи за регулация всъщност идват от "едно хотелиерско лоби", което обаче не си дава сметка, че има различни видове туристи и тези, които предпочитат стаи и апартаменти за гости, практически не са потенциални клиенти на хотелите. И в този смисъл удряйки по наемите онлайн, същите хотели ще са обречени да оперират на "малък, беден и ограничен пазар".

"Наистина се радвам, че оттеглихте това предложение със съгласието на съседите, но взимам думата въпреки това - заради общата тенденция да се налагат ограничения и законови изисквания в т.нар. споделена икономика. Някъде, може би в Министерството на туризма, ако тези текстове се пишат там, има някой, който доста целенасочено се опитва да ограничи цял сегмент и ако това не мине - ще се пробва пак.

Колкото и да вървим срещу вятъра, някакви неща се случват. Споделената икономика обаче ще пробива, защото е по-ефективна и това важи и за имотите, и за колите (...) Момичетата, например, вече си споделят и обувки! Може да не ни изглежда толкова здравословно, но го правят. Това няма как да го спреш. Трябва да търсим начин да сме конкурентноспособни в споделената икономика, а не да се опитваме да я ограничаваме.", затвори дебатите по въпроса Кутев. 

През последните дни и от "Демократична България" въстанаха срещу промените в Закона за туризма по отношение на частните имоти за краткосрочен наем и поиската вето от президента Румен Радев, ако тези текстове - особено със съгласието на съседите, бъдат приети. 

Депутатите обаче си гласуваха - без дебати и разногласия - солени глоби за тези, които отдават онлайн през платформи като Airbnb, Booking, Expedia и т.н., които не са регистрирани по надлежния нов ред. Идеята отново идва от ГЕРБ и гласи, че за предлагане на "нередовни" имоти под наем се налагат глоби до 5000 лева и имуществени санкции до 10 000 лева.

Конкретно: "който предоставя туристически услуги в некатегоризиран или нерегистриран туристически обект да се наказва с глоба от 500 до 5000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 10 000 лв.". При повторно нарушение наказанията ще са съответно глоба от 5000 до 8000 лв. и имуществената санкция от 10 000 до 15 000 лв.

Приеха се текстовете, регламентиращи, че апартаментите и стаите за гости излизат от категория Б и влизат в нова - В на обектите по Закона за туризма. Категориите от А и Б носят звезди от едно до пет. Условията за реда за регистриране на стаи и апартаменти за гости ще бъдат определени с наредба на Министерския съвет. Самата регистрация на местата за настаняване от клас В ще се извършва от кметовете на общините, които ще ги вписват в Националния туристически регистър.

Депутатите решиха и да задължат общините, на чиито територии има национални курорти, да планират разходи за подобряване на инфраструктурата и цялостно облагородяване. От БСП възразиха, че така държавата абдикира от задълженията си, вменява ги на местната власт и попитаха – откъде ще дойдат допълнителните пари, като допуснаха, че ще се вдигат местни данъци и такси.

Дора Якова възрази, че това предложение противоречи на закона за местното самоуправление, който така или иначе вменява на общините да планират финанси и да поддържат територията си. „Сега с един специален закон им вменяваме още задължения“, посочи тя и допълни, че „държавата бяга“.

От ГЕРБ заявиха, че ставало въпрос за реинвестиране на приходите от туризма – конкретно туристическия данък и данък сгради. Националните курорти били безлюдни и сега общините инвестирали само в останалите населени места, „където има избиратели“.

По отношение на националните курорти се прие още административните услуги за хотели, заведения и т.н. да се предоставят двойно по-бързо, отколкото в останалите курорти. 

В шестмесечен срок от влизането в сила на поправките, Министерският съвет ще трябва да приеме и наредбата за националните курорти. С нея ще се уредят критериите, на които следва да отговарят курортите, за да бъдат обявени за национални (по предложение на министъра на туризма), както и организацията и управлението на туристическите дейности на територията им. 

Отсрочка за палатките

Народното събрание прие и 6-месечна отсрочка за написването на наредба за т.нар. диво къмпингуване. Причината е, че тя се пише от четири министерства, не е готова, а трябваше да е до 16 януари тази година, т.е. преди около месец.

Във въпросната наредба министрите на регионалното развитие, на туризма, на околната среда и на земеделието трябваше вече да са описали реда, по който любителите на палатки и кемпери ще могат да се разполагат в обособени за целта места, без да бъдат подлагани на непрекъснатите гонения на местните власти, както е сега. Изрично обаче се забраняват палатките на плажа, както и върху дюни.

Регулация за ски-училищата

С влизането в сила на промените в Закона за туризма, гласувани днес, предоставянето на услуги по обучение на туристи по снежни спортове ще се извършва от ски училища, вписани в Националния туристически регистър. Туристическа дейност като ски училище ще може да извършва регистриран търговец или юридическо лице с нестопанска цел, което има право да предоставя спортни услуги съгласно Закона за физическото възпитание и спорта, не е в производство по несъстоятелност или в ликвидация и има персонал за обучение по снежни спортове, гласят поправките.
 
Христо Проданов от БСП възрази срещу приравняването на ски учителите със ски треньори. Той посочи, че треньорът се занимава със спортисти с цел постигане на високи резултати, докато работата на ски учителя е да научи един аматьор да кара ски и затова не е необходимо да отговарят на едни и същи условия. "Рискуваме отново да променяме закона в тази част, защото може да има недостиг на ски учители", предупреди Проданов.
 
Правилата обаче бяха приети, а лицата, които извършват дейност като ски училище, трябва да приведат дейността си в съответствие с изискванията на закона и да представят в Министерството на туризма съответните документи за вписването им в Националния туристически регистър в срок от 1 година - тоест за следващия зимен сезон. 
 
С окончателното гласуване на текстовете министър Николина Ангелкова благодари на всички за "конструктивната работа".