Не се говори за повече секс или скокове с бънджи. Медицинска сестра, която години наред се е грижила за терминално болни пациенти, събира най-често изразяваните от умиращите хора съжаления. За мъжете сред най-често споменаваните е: "Искаше ми се да не бях работил толкова много".

Брони Уеър е австралийска медицинска сестра, която години наред е работила в палиативните грижи, като е помагала на пациенти през последните 12 седмици от техния живот, разказва "Гардиън". Тя събира последните им желания в блог, който привлича толкова много внимание, че се стига и до издаването на книга, наречена "Топ 5 на нещата, за които най-често съжаляват хората преди смъртта си".

Ето и кои са най-често изразяваните съжаления:

1. Иска ми се да бях имал/а смелостта да живея живота си така, както аз го разбирам, не както другите очакваха от мен

"Това е най-често чуваното съжаление. Когато хората осъзнаят, че животът им почти е приключил и погледнат назад, виждат как много от мечтите им не са се осъществили. Повечето хора не са сбъднали дори половината от мечтите си  и умират, осъзнавайки че това е станало заради изборите, които са правили или не са правили през целия си живот. Здравето осигурява свобода, която малцина осъзнават преди да им бъде отнета."

2. Иска ми се да не бях работил/а толкова много

"Чувала съм това от всеки пациент от мъжки пол. Те страдаха, че са пропуснали детството на децата си и по-близкото общуване с брачните си партньори. Жените също говореха за това съжалание, но тъй като повечето бяха от по-старото поколение, това не беше толкова често при тях."

3. Иска ми се да бях имал/а смелостта да изразя чувствата си

"Много хора потискат чувствата си, за да са в мир с останалите. И като резултат се примиряват с лицемерно съществуване. Мнозина се разболяват заради чувствата на съжаление, огорчение и недоволство, които таят в себе си."

4. Иска ми се да бях останал във връзка с приятелите си

"Често не осъзнават важността и какво им носят старите приятелства до последните дни преди смъртта си. Мнозина са така вдадени в живота си, че са позволили да загубят важни за тях приятелства. Имало е и много дълбоки съжаления заради това, че не са намирали за приятелите си нужното време и не са полагали усилия да бъдат добри приятели. На всеки му липсват приятелите, когато умира."

5. Иска ми се да си бях позволил/а да съм щастлив

"Това съжаление се чува изненадващо често. Мнозина до самия край не осъзнават, че щастието е въпрос на избор."

Медицинската сестра пише за феноменалната яснота, която хората преди смъртта си придобиват за изминалия си живот. Можем да се поучим от тази мъдрост, отбелязва Уиър. 

"На въпрос дали има нещо, за което съжаляват или биха направили различно, винаги излизат общи теми", добавя тя.