Със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение бяха приети мерки за компенсиране на предприятията, засегнати от епидемията. От 23 март в публичното пространство циркулираха три различни неофициални „чернови“ на постановлението на Министерския съвет, което урежда конкретния ред за изплащане на компенсациите. Нито една от тези „чернови“ не беше публикувана на правителствените сайтове. Едва на 1.04. това постановление беше официално публикувано в "Държавен вестник". Първият неофициален вариант на постановлението предвиждаше изключително ограничен кръг от фирми да получат компенсации – само тези, чиято дейност е забранена със самите извънредни мерки. Така много работодатели още от 23 март започнаха да съкращават служителите си, защото решиха, че тяхната дейност така или иначе няма да бъде финансирана чрез извънредната мярка 60/40. 

Постановлението на Министерския съвет

1. Окончателният вариант на постановлението разшири значително кръга на дейностите, които могат да бъдат компенсирани за преустановена дейност поради пандемията. Извън обхвата на мерките остават следните видове дейности – класове А – селско стопанство, К – финансови и застрахователни дейности, О – държавно управление, P – образование, Q – хуманно здравеопазване и социална работа, T – дейности на домакинства като работодатели, и U – дейности на екстериториални организации и служби.

2. Всички останали предприятия извън изброените по-горе могат да кандидатстват за компенсации. Онези, чиято дейност е пряко забранена с ограничителните мерки, няма нужда да доказват намаляване на приходите си (то се презюмира). Бизнесите, при които няма пряка забрана за дейността, могат да кандидатстват, ако приходите им в месеца, предхождащ заявлението, са намалели с 20% спрямо същия месец на 2019 г. – при компаниите, които са учредени преди 1 март 2019 г. А за онези дружества, които са учредени след 1 март 2019 г.- приходите от месеца, предхождащ заявлението, се сравняват с приходите за януари и февруари 2020 г. В самото заявление (Образец 2) има декларация за намаляване на приходите, но също така следва да се предоставят документи, доказващи намаляването на приходите – счетоводни отчети. 

3. На следващо място, ако работодателят иска да се възползва от компенсациите, не може да съкращава нито един от служителите си за периода, в който получава компенсации. Тази забрана за уволнения важи както за служители, за които се получават компенсации, така и за такива, за които не се.

4. Работодателят не може да съкращава служителите, за които получава компенсации, след прекратяване на извънредното положение за допълнителен период, равен на този, за който е получавал компенсациите. 

5. Важно уточнение е, че за служителя, за който се получават въпросните 60% от държавата, работодателят трябва да е издал заповед за временно преустановяване на дейността по новия член 120-в от Кодекса на труда, което означава, че служителят не извършва трудова дейност за времето, за което се изплащат компенсациите. 

6. Работодателите ще могат да установяват непълно работно време за цялото предприятие или за негово звено и едновременно да получават компенсации, които са в размер, съразмерен с намаленото работно време (виж Образец 3 по-долу). В този случай дейността не се преустановява.

7. Работодателят ще изплаща освен 40% от основната заплата, също и пълните осигуровки. Така сумата, която ще има като разход за работодателя, е около 50% от брутната заплата на служителя. 

8. На 2.04. на сайта на Агенцията по заетостта бяха публикувани три различни заявления за различните основания за получаване на компенсации –

1. Поради забрана на държавен орган за извършване на дейността – Образец 1;

2. Поради намаляване на приходите – Образец 2;

3. При установяване на непълно работно време – Образец 3.

На сайта на Агенцията са публикувани и необходимите документи за кандидатстване, но в продължение на три дни тези документи бяха променяни три пъти. Например – на 31.03. веднага след гласуването на постановлението беше публикувано едно общо Заявление за кандидастване, а на 2.04. Агенцията качи на сайта си три различни образци. На 1.04. бяха публикувани телефони за връзка и запитвания по процедурата, а на 2.04. тези телефони бяха премахнати. Надяваме се, че документите, които са публукувани, докато пишем тази статия, са окончателните. 

В заключение работодателите, които са преустановили дейност и нямат никакви или почти никакви приходи, ще трябва да плащат между 50% и 100% от брутните заплати на служителите си за периода на извънредното положение и още поне толкова след това. Въпросът е колко компании могат да си позволят плащане на заплати и осигуровки за месеци, в които няма никаква дейност, дори и да имат добра воля за това. 

Ето защо вече сериозна част от собствениците на малък и среден бизнес започнаха да съкращават своите служители с негласната уговорка да ги наемат отново след приключване на извънредното положение. При тази алтернатива бизнесите нямат разходи за заплати и осигуровки за период, за който не генерират приходи, а от своя страна голяма част от служителите, ще получават обезщетения от фонд „Безработица“ в размер на до 60% от основната си заплата. 

Следващите седмици ще покажат дали гласуваните мерки за компенсиране ще бъдат ефективни и ще спрат голяма част от работодателите да изберат масовите съкращения, за да оцелеят. 

Център за мониторинг на правосъдието