Комисията за финансов надзор потвърди днес проспекта за увеличаване на капитала на Първа инстиционна банка през отварянето на нова емисия акции. Това съобщи самият регулатор преди малко. 

От данните обаче прави впечатление, че предварителните планове на ПИБ, обявени само преди няколко дни, са променени, броят на акциите увеличен, а емисионната им цена - занижена. Така КФН одобрява проспект за емисия в размер на 40 милиона броя обикновени, поименни, безналични, свободнопрехвърляеми акции с право на глас, с номинална стойност 1 лев и емисионна стойност 5 лева всяка една. При пълен успех на предлагането ще се наберат 200 милиона лева. 

Решението на КФН идва само няколко месеца след като именно регулаторът първо върна проспекта на ПИБ, а след това го отхвърли при предложена емисионна цена за акция от 5 лв. Към момента акцията на ПИБ се търгува на борсата за малко над 2, 48 лв. (цената беше достигната след обявяването на решението на КФН и е скок с близо 15%), което означава, че банката ще иска от инвеститорите двойна цена от тази, която е определил пазарът. В проценти - ПИБ иска над 200% горница на акцията си.

Друга важна подробност е, че увеличеният брой на предлаганите опции засяга пряко контрола на двамата собственици Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев. Ако те не участват със свои пари в предлагането и не откупят част от акциите си, ще загубят малко от контрола, но все пак ще продължат да са най-големите акционери.

Схемата ще се счита за успешна, ако се запишат поне 10% от предложените акции, или 4 милиона броя. 

След като КФН даде зелена светлина на проспекта, на ход идват инвеститорите, които трябва да започнат да купуват. Към момента не е ясно кой точно би си купил двойно по-скъпа стока от борсовата, но пък решението си е на купуващите. 

Ако участниците са само частни лица и частни фондове, проблем не би имало. Ако обаче държавата реши да помага на ПИБ през някоя държавна структура като Българската банка за развитие, както преди време предположи "Капитал", базирайки се на свои източници, би било сериозен скандал и поред удар по прозрачността в държавната банка. 

Най-важното е, че ако емисията мине и ПИБ набере допълнителния капитал, то това би означавало, че пътят на България към еврозоната е напълно открит и може да кандидатства за чакалнята.

Припомняме, че Европейската централна банка откри капиталов недостиг в ПИБ, след като извърши стрес тест на българската банкова система. Дупката беше в размер на над 260 милиона евро. Заедно с ПИБ проблемна излезе и Инвестбанк, която обаче вече завърши капитализацията си. 

За няколко месеца ПИБ успя на няколко пъти да увеличи части от нужния капитал през няколко различни инструмента и малко разкрасено счетоводство.