В ситуацията на извънредно положение има "наличие на сериозен риск от злоупотреба с властнически правомощия" от страна на прокуратурата. Повдигат се обвинения за изразено мнение, проверяват се търговски обекти за спекула с предпазни средства, без изричен текст за това и в условия на пазарна икономика.

Това са част от констатациите на Антикорупционния фонд (АКФ) в анализ, озаглавен "Константирани проблеми при наказателно преследване в условия на извънредно положение", изготвен от адвокат Андрей Янкулов, старши правен съветник на неправителствената организация.

"С обявяване на извънредното положение на територията на страната, породено от необходимостта от ограничаване на разпространението на SARS-CoV-2, се наблюдават някои притеснителни от гледна точка на върховенството на правото проявления на конституционната функция на прокуратурата на Република България (ПРБ) да осъществява наказателно преследване, т.е. да обвинява извършителите на престъпления. (...) следва да обърнем особено внимание на това обстоятелство поради няколко важни причини, които според нас говорят за наличие на сериозен риск от злоупотреба с властнически правомощия", посочват от АКФ.

Оттам привеждат множество примери, свързани със свободата на изразяване на мнение, като сред тях, разбира се, е случаят с председателя на фармацевтичния съюз проф. Асена Стоименова. Както е известно, прокуратурата откри престъпления в публичните й изказвания за възможен недостиг на някои лекарства заради кризата с коронавируса.

У нас популярен в момента стана съставът на престъплението по чл. 326 от НК, който визира "предаването по радио, телефон или по друг начин на неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога" - посочват от АКФ и уточняват, че този текст визира призиви за реакция на потенциално бедствени ситуации: "Например обаждания за поставени взривни устройства в сгради (най-често); сигнали, че някъде гори пожар или е станало наводнение; алармиране на спасителни служби или граждани, че в планината бедстват хора и трябва да бъдат спасявани и пр."

"Ако този текст се прилагаше еднакво към всички предупреждаващи обществото мнения във връзка с различни аспекти на сегашната криза, то тогава под ударите на наказателния закон вече трябваше да са попаднали стотици публични личности, всекидневно изразяващи всякакви предизвикващи тревога позиции. Тъй като това не се случва, не остава друг извод освен този за някаква неясно по какви критерии избирателност при решенията кой точно изразител на добило популярност мнение да бъде обвинен", посочват от АКФ.

Приведени са примери и за наказателно преследване заради критично изразяване срещу властта. Като ето това съобщение на самата прокуратура: 

"Двама мъже са задържани в Плевен за хулиганство срещу извънредните мерки. Това съобщиха от областната дирекция на МВР в Плевен. Пред жилищен блок в квартал "Дружба" 36-годишен и 43-годишен извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред – счупили телевизор с брадва, с ругатни по отношение на извънредните мерки, взети срещу COVID-19. Действията им са заснети с мобилен телефон и видеоклипът е публикуван в социална мрежа, като е станал достояние на неограничен брой хора."

Анализът обхваща и гордостта на Иван Гешев - проверките за спекула.

Макар и тезата, че такова престъпление изначално би могло да съществува в условия на пазарна икономика, да е трудно защитима от гледна точка на здравия разум, то не просто си съществува, но сега получи и нов квалифициран (по-тежко наказуем) състав – ако продажбата на "стока на цена над определената или преди да е определена или утвърдена по установения ред" е осъществена от продавача в условията на извънредно положение (чл. 225 ал. 6 от НК), посочват от АКФ.

И допълват:

"Вероятно идеята на законодателя е била да скрепи с наказателноправна санкция продажбата на стоки на цени, отклоняващи се драстично от тези, на които същите стоки са се продавали преди извънредното положение, но това екстравагантно хрумване отпадна от окончателния вариант на регулиращия извънредното положение закон след приетото от парламента вето на президента върху първоначалния текст. Така че реално липсва някакъв "установен ред" за определяне на таван на цените на стоките, който да бори "спекулата".

Въпреки това обаче и тук, както и при разпространяването на невярна информация, се оповестява воденето на разследвания по визирания законов текст (основно с предмет продажба на предпазни маски в аптеки) в различни съдебни райони, посочват от АКФ в заключение.