Ще накара ли наистина НЗОК личните лекари, поликлиниките, болниците, зъболекарите да връщат пари от тези, които им отпусна за месеците, в които дейността им на практика беше силно ограничена (извън ражданията, лекуването по спешност и на болни от коронавируса), за да отчитат дейност, на база на която получават месечните си бюджети?

Въпросът е ключов, засяга пряко финансовото състояние на лечебните заведения и лекарите и изникна благодарение на публикувана стенограма от заседание на надзорния съвет на НЗОК от 27 април (появата на протокола бе миналата седмица - б.р.). Във въпросния документ става ясно, че касата - поне по думите на председателката на надзора и зам.-министър на здравеопазването Жени Начева, ще удържа пари в бъдеще, преведени по време на извънредното положение - когато срещу тях не е отчетена съответната дейност. 

Казусът с бюджетите на болници и в извънболничната помощ възникна с обявяването на извънредно положение заради коронавируса, въведено на 13 март. Спрените със заповеди на здравния министър Кирил Ананиев профилактични прегледи, детски и женски консултации, имунизации, посещения при лекар, планови лечения и операции, трансплантации, ин витро, ограниченията за социална дистанция и др. закономерно намалиха чувствително работата на медиците извън тези, които се водят "на първа линия" в битката с актуалната пандемия. Още в началото на кризата от сдружението на общинските болници предупредиха, че това ще ги удари финансово. Предупредиха и лекари.

Бившият здравен министър Петър Москов предложи (и в статия за Клуб Z - б.р.) промяна в Закона за здравното осигуряване, с която да се гарантират болничните бюджети в кризата, като изрично се запише, че отпуснатите средства без срещу тях да стои извършена медицинска дейност не подлежат на връщане. 

В крайна сметка се постигна съгласие между НЗОК, Българския лекарски съюз и министерството да се промени Националният рамков договор. В него бе записано, че касата ще отпуска за доболнична и болничната помощ до 85% от сумите, които е плащала срещу извършена и отчетена дейност на съотвентите лечебни заведения през януари и февруари, предхождащи кризата с коронавируса. Част от тези средства са изработени в органичения режим, част от тях не - но с доплащането им се гарантира финансова устойчивост на системата, защото това на практика са и парите за заплати.

Простичко казано - НЗОК за времето на извънредното положение плаща за извършената дейност и доплаща до 85% от бюджетите, реализирани за първите месеци на годината, ако изработеното е за по-малко средства. Ако някой е изработил 100% от лимита си, плаща се цялата сума.

Това беше договорено и подписано. Но на 27 април се разбира друго, за което съобщи порталът zdrave.net.   

От стенограмата на заседанието на надзора на НЗОК се разбира, че допълнителните средства, които НЗОК е заплатила до 85% от дейността за болнична помощ, са 7,4 млн. лв., в първичната извънболнична помощ - 2,5 млн. лв., в специализираната извънболнична помощ - близо 6 млн. лв., в медико-диагностичната дейност близо 3 млн. лв. и 4 млн. лв. за дентална помощ (зъболекарите също масово спряха работа заради противоепидемичните мерки - б.р.).

От дискусията за одобрение на плащанията за болниците за април става ясно още, че има и лечебни заведения, които не са поискали допълнителни средства над реално изработените. В дискусията по аналогична точка, но за останалите видове медицинска помощ, става ясно, че плащанията до 85% от бюджетите всъщност са авансови. Дискусията се завърта покрай обсъждането на доплащане за зъболекарска помощ при сключен договор с касата - да не се окаже, че неработещи зъболекари получават 85% от плащанията за януари и февруари, а работещите - по малко. 

"Този, който работи, той ще получи 100% от изработената сума. Ние за реално отчетена и извършена дейност заплащаме 100% от извършената сума. Този, който не работи, ние му даваме 85% от това, което е отчел за януари и февруари. Това е общ принцип за всички. С идеята, че после той ще възстанови тези средства", казва Жени Начева.

Управителят на НЗОК проф. Петко Салчев също казва, че всички, получили допълнителни средства, са длъжни да ги изработят.

Клуб Z получи сигнали, че е имало предупреждения от НЗОК, че отпуснатите средства в извънредното положение ще трябва да бъдат връщани впоследствие, ако зад тях не стои реална медицинска дейност - тоест, ако след отхлабването на мерките тези пари не бъдат изработени. 

Българският лекарски съюз излезе с официална позиция по повод стенограмата от заседанието на надзорния съвет на НЗОК от 27 април. Ето и текста:

БЛС се запозна се протокола от заседанието на надзорния съвет на НЗОК и е категоричен:

Няма да допусне да бъдат връщани или удържани средства. Никъде в подписания анекс към НРД 2020-2022 и методиката за заплащане на договорните партньори на НЗОК в условията на извънредното положение не е упоменато или договаряно „връщане на пари“. Никога подобен въпрос не е стоял на дневен ред и БЛС не се е съгласявал, че изпълнителите на медицинска помощ трябва да връщат пари от договорените с НЗОК 85%.

В момент като този, когато всички лекари са на работните си места, когато колеги не напускат болниците със седмици, в момент като този, когато всички ние сме на първа линия и сме поставени в риск, в момент като този е не само недопустимо, но и срамно този въпрос да стои на дневен ред.

На практика се оказва, че за едрия бизнес може се дават пари по мярката 60/40, за други бизнеси се дават различен вид помощи, за развлекателния и хотелиерския бизнес се правят сериозни финансови отстъпки, а ние, лекарите, ще трябва да връщаме пари. Това е недопустимо!

Нужно е БЛС и НЗОК да изработят ясен механизъм, по който ще бъдат отчетени тези средства, но едно трябва да е ясно: в никакъв случай това не може да става с удръжки! БЛС не се е съгласявал и няма да се съгласи с подобно безумие!

Засега официална реакция от НЗОК по казуса няма. Надзорът е заседавал отново на 13 май, но стенограмата от тази сбирка не е публикувана. Очаква се тази седмица да има развитие и нови разговори с лекарския съюз. 

Справка в текстовете на анекса към Националния рамков договор и Методиката за плащане за медицински дейности по време на извънредното положение показа, че там съществува текст (в частта за болничната помощ - б.р.): 

7.11. След отпадане на основанието за изплащане на суми съгласно тази методика стойността на отчетените дейности, превишаваща определената в Приложение № 2 към индивидуалните договори стойност за конкретен месец, се компенсира с размера на вече изплатените на лечебното заведение средства за работа при неблагоприятни условия на работа. Компенсирането по предходната точка се извършва преди прилагането на механизма за гарантиране предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК за здравноосигурителни плащания за БМП.

Това би следвало да означава, че болниците, които надвишат лимитите си в бъдеще - примерно защото са лекували повече пациенти в следващите месеци, няма да получат пари за изработеното, ако по време на извънредното положение са получили средства до 85% от предкризисните си бюджети, без срещу това да стои дейност.