В последно време има тенденция властта да се връща към социалистически решения. Такива са създаването на мега ВиК холдинг, който обедини всички малки предприятия и напомня за ТКЗС-тата, а сега ни се предлага създаването на държавни бензиностанции.

Има нужда да се премахнат пречките пред конкуренцията, а не да се създават държавни бензиностанции. Конкуренцията сваля цените и съответно ограничаването на конкуренцията е предпоставка за по-високи цени. Именно изкривяванията на конкуренцията са проблемът на пазара на горива и, ако бъдат преодолени, цените могат да бъдат по-ниски. Особено обезпокоително е, когато държавата се използва, за да се ударят малките и да се облагодетелстват големите фирми.

Удариха малките, частни бензиностанции, а сега искат да правят държавни:

Първо приеха промените в ЗДДС, чрез които малките търговци бяха недопустимо дискриминирани и задължени да обезпечават двойно дължимото ДДС, за разлика от големите вериги на пазара. 

След това приеха „картелния закон“ за горивата, гласуван от ГЕРБ, БСП и т.нар. „патриоти“, който има за цел да удари малките търговци. Въпреки няколкото редакции, утежненията са за „малките”! (Закон за административното регулиране на икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход - б.а.) 

Държавата не направи нищо за по-добър достъп да акцизните складове

Ако нямаш достъп до данъчно акцизен склад, не можеш да внасяш горива. Държавата с години грижливо пазеше тайната кой притежава складовете в България. През 2017 г. с Петър Славов спечелихме дело пред Върховния административен съд, което принуди Министерството на финансите да разкрие, че една фирма контролира 80% от капацитетите на данъчно-акцизните складове при дизела и около 90% - при бензина. Вместо да прави държавни бензиностанции, държавата трябва да облекчи достъпа до данъчно-акцизните складове, което ще подобри конкурентната среда.

МФ представя идея в тази насока, а именно „лицензираните складодържатели няма да могат да отказват съхранението на горива на други вложители”. Защо трябваха 4 години, за да ни чуят?! Още 2016 г. в миналото Народно събрание внесохме законопроект, който задължаваше собствениците/операторите на данъчни складове за горива в края на всеки месец да деклрарират пред МФ в обичайно подаваната си декларация и свободните количества за складиране. За да не може след това, с непазарни аргументи, на вносители на горива на по-ниски цени, да им се отказва с мотива „нямаме място“.

Какви са истинските решения:

1/ Да се отменят ограниченията за малките бензиностанции и да не им се пречи да работят нормално.

2/ Да се облекчат условията за създаване на и достъпа до данъчните складове за горива, за които се знае, че през 2015 г. близо 80% за дизела и над 90% при бензина, като капацитети, се контролират от една компания.

а/ Законодателна забрана производителите и търговците или свързани с тях лица да имат господстващо положение или концентрация в сегмента на данъчните складове.

б/ Данъчните складове да бъдат регулирани като обществени доставчици  със задължителен, свободен и равнопоставен достъп до тях и публичност на цените за наемане, като в края на всеки месец обявяват свободните количества.

в/ Разрешаване за използване на лицензирани данъчни и акцизни складове в съседни страни от ЕС, както това съществува от години при останалите страни членки.

г/ Като краткосрочна мярка държавата може да се намеси като пазарен участник в сектора на акцизните и данъчни складове, като създаде допълнителни такива с прозрачни правила за достъп и пазарни цени за ползване или предостави свободни складови капацитети през Държавния резерв при ясна пазарна процедура.

 

* Текстът на икономиста и бивш депутат Мартин Димитров е за Клуб Z. Подзаглавието е на редакцията.