Еврокомисията, изглежда, действа смело, с популистки размах спрямо финансирането на плана си за възстановяване на европейската икономика, предлагайки големите компании да бъдат обложени с данък, който да донесе 10 милиарда евро приходи. Тя обаче се затруднява да обясни как ще работи подобен данък или как е стигнала до посочената сума, коментира „Политико“.

На 27 май председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен обяви предложението следващият бюджет на Съюза да бъде 1,85 трилиона евро. Безпрецедентната сума е заради коронавируса. В нея влиза и Фондът за възстановяване на стойност 750 милиарда евро.

Фон дер Лайен заяви, че ЕК ще наложи нови данъци, за да финансира Фонда със собствени ресурси. И един от тях е този за цифровите услуги.

Но явно е много трудно това да бъде обяснено, изтъква „Политико“. Представителите на „Берлемон“ вероятно дори не са сигурни как да се казва планираният данък. Хора от дирекциите на ЕК, които обикновено биха участвали в разработването на подобно предложение, заявяват, че знаят малко за него. За някои поне идеята звучи добре, а и по думите им бюджетният екип на Еврокомисията я подкрепя.

Идеята засега е компаниите, които имат глобални приходи от над 750 милиона евро, да допринесат за ползите, които извличат от единния пазар на ЕС, каза еврокомисарят по бюджета Йоханес Хан. Според него „скромен данък“ за този достъп би могъл да носи около 10 милиарда евро годишно.

Засега обаче не се съобщават подробности. И дори експерти от самата Еврокомисия се затрудняват да обяснят математиката зад размера на очакваните приходи.

Не дават голяма яснота и свиканите след огласяването на предложението на ЕК пресконференции. Еврокомисари един през друг обясняваха как ще бъдат разпределени средствата в ресорите, за които те отговарят. Разпространени бяха и десетки документи, таблици и диаграми. Отговорите на журналистическите въпроси обаче са предимно от рода на „повечето числа се позовават на предварителни данни“.

Всичко това обаче подлежи на обсъждане в Европейския съвет още през юни. А германската канцлерка Ангела Меркел заяви, че очаква споразумение да има чак наесен. Защото със сигурност „пестеливата четворка“ в лицето на Австрия, Нидерландия, Дания и Швеция ще държи на своето и ще иска да се дават заеми, а не безвъзмездни суми. Фондът предвижда две трети от сумата, или 500 милиарда евро, да са под формата на грантове, а останалите 250 милиарда - като заеми.

Не е ясно и какво ще гласува Европарламентът. Макар трите най-големи политически сили плюс умерените „зелени“ да обещаха да подкрепят предложението на ЕК, всичко е възможно да се промени.

Битката не само не е свършила. Тя тепърва започва.