Главният епидемиолог на Швеция и архитект на доста освободения подход към превенцията от коронавируса Андерс Тегнел призна в сряда, че в скандинавската страна има твърде много смъртни случаи от COVID-19, както и че е трябвало да се направи повече, за да се спре разпространението на заразата.

Тегнел, който стана известен с критиките към карантината и различните ограничителни мерки, въведени в останалите държави, каза пред шведското национално радио, че "съвсем очевидно е, че има потенциал за подобряване на това, което направихме", пише "Гардиън".

Швеция, която остана в свободен режим без да затваря магазини, кафенета и т.н., беше често давана за пример или критикувана като подходът ѝ намери и доста привърженици и в България, като даже се заговори и за шведски модел.

Оказа се обаче, че икономиката ѝ е пострадала силно въпреки желанието точно тя да бъде съхранена с оглед на по-дългосрочни перспективи, а смъртността в страната е с пъти по-голяма в сравнение със съседните ѝ скандинавски държави, които се придържаха към обратната философия на справяне с коронавируса. Към момента те започват да разхлабват мерките, но границите им с Швеция остават затворени, тъй като тя е разглеждана като действащо огнище на зараза.

На въпрос дали не са починали твърде много хора в сряда Тегнел отговаря лаконично: "Да, абсолютно". Добавя, че Швеция трябва да направи "оценка дали в бъдеще има начин да се избегне толкова висока смъртност". "Прекалено много шведи починаха твърде рано", казва още той.

Процентът на смъртните случаи на глава от населението в Швеция една седмица от 2 юни назад е най-висок в света, сочат даните, припомня "Гардиън". Точно през тази седмица правителството отстъпи пред растящия натиск на опозицията и обеща да създаде комисия, която да оцени стратегията за справяне с COVID-19.

"Ако пак трябва да се изправим пред същата болест, знаейки точно това, което знаем сега, мисля, че бихме избрали нещо средно между това, което Швеция направи, и това, което предприе останалият свят", казва Тегнел. "Би било добре да знаем какво да затваряме, за да се справим с разпространението на инфекцията по-добре", добавя той.

В интервю пред в. Dagens Nyheter епидемиологът повтаря, че все още вярва, че "основната стратегия е проработила добре. Не виждам какво напълно различно бихме направили...Въз основа на тогавашното ни познание, смятам, че взехме подходящи решения".

Според цитирана от "Гардиън" научна публикация в Ourworldindata.com  в седмицата преди 2 юни процентът на смъртните случаи на милион жители в Швеция е бил 5,29%, докато във Великобритания е бил 4,48. Пред в. Aftonbladet шведският премиер Стефан Льовен казва, че като цяло подходът на страната е бил добър, но не са успели да защитят домовете за възрастни хора, където са половината от смъртните случаи от коронавируса в Швеция. 

Страната затвори училищата и забрани събиранията на повече от 50 души, но само помоли хората да избягват пътувания и да не излизат, ако са болни или стари. Всичко друго остана отворено.

Като цяло социологическите проучвания показваха, че шведите преобладаващо подкрепят този подход.

Но политиката, която по думите на Тегнел е била насочена не към изграждането на стаден имунитет, а към забавяне на разпространението на вируса достатъчно, за да може да бъде подготвена системата на здравеопазването, е все по-често критикувана от много шведски експерти, особено след ръста на смъртните случаи.

Швеция има 449 смъртни случаи на милион души в сравнение с 45 на милион в Норвегия, 100 в Дания и 58 във Финландия. Остава обаче по-ниска, отколкото в редица други европейски страни - 555 на милион в Италия, 581 - в Испания и 593 - във Великобритания. 

Тегнел казва пред радиото, че не е ясно какво точно по-различно е можела да направи страната и че не е ясно, ако е имало рестрикции, дали е трябвало да бъдат въведени едновременно или стъпка по стъпка.

"Другите страни започнаха с много мерки едновременно. Но проблемът тук е, че не знаеш коя от мерките е най-ефективна" като добавя, че "изводите трябва да са насочени към това какво друго освен това, което направихме, може да се предприеме без да се налага пълна карантина".

Анике Линде, която е била главен епидемиолог на Швеция от 2005 до 2013 г., обяснява, че отначало е подкрепяла стратегията на страната, но започнала да преосмисля възгледите си, когато видяла колко опасен е вирусът за възрастното население.

"Нямало е никаква стратегия за възрастните хора, сега разбирам", казва тя пред шведската държавна телевизия. "Не разбирам как могат да застанат и да твърдят, че нивото на подготвеност е добро." Според нея друга основна грешка е било да се приема, че коронавирусът ще се държи като сезонен грип. "Разпространява се по-бавно и има много по-дълъг инкубационен период. Това го прави много по-труден за откриване и за създаване на имунитет в населението", добавя тя.

Според данни от миналия месец само 7,3 на сто от жителите на Стокхолм са имали антитела към края на април.