Бойко Борисов се бил променил, казват напоследък коментатори на актуалната действителност. Това съждение може да срещне три прочита. Единият е на песимистите, които знаят, че след 16-та си година човек трудно сменя характера си. Други са озарени с позитивна енергия и вярват, че всеки човек има правото да се променя (разбирай - към по-добро). Третият  прочит е най-интересен – той съдържа в себе си твърдението, че това е същият Борисов, но изчакващ…

Склонен съм да повярвам именно на третата опция. Защо се стигна до това състояние? Първо, Борисов разбра, че е сменяем – нещо, което беше далеч от съзнанието му в първия мандат. После усети, че все пак той не е Тодор Живков и не може да лъже до безкрай т. нар. Велики сили, за да обещава на едните „Белене“, а на другите – че никога няма да го строи. Оказа се, че не може да лъже до безкрай и вътрешните си партньори и затова комбинацията от външни и вътрешни фактори го свали от власт. Не бива да забравяме и факта, че диктаторският маниер на управление бе дотегнал на мнозина. Към това се влачеха безкрайни кохорти от антураж с питки, лентички и сладкопойни журналисти. И изглежда Борисов се уплаши, че от политически диабет се умира. 

Днес думата имат и други – Томислав Дончев, Румяна Бъчварова, Цецка Цачева, а Борисов казва само добрите новини и запъхтян, влитайки в Народното събрание, изсипва някой и друг евромилион. 

В първата си серия той наказваше чрез отнемане, така, както беше свикнал в юнашките охранителни времена. Ще ти взема бизнеса, ще ти взема поста, ще ти взема микрофона и какво ли още не… Днес дава охотно. Искаш реформи в най-трудните сектори при липса на пари? Вземи си ги и управлявай. Настояваш за Патриотичен фронт в коалицията? Хайде, оправи се с тях за заместник-министъра си. Както се казва бой много, въпросът е кой колко може да носи. Ето тук е заключена хитринката с „диалогичността“ на Борисов. Той се разтоварва от отговорността, а не от властта. МВР е в него и знае, че лакомите пилета ще паднат в ръцете му. Финансите, земеделието, регионалното развитие, екологията… - всички ресурсоемки сектори са в негови ръце. 

Помните ли какво казваше за министрите? Че са като бутончета на телефон. Натискаш и те изпълняват. Е, сега клавиатурата му е разноцветна – друга разлика няма. И номерът е същият, защото само на него му вдига Началника. Когато Първанов бе в зенита си, Бойко Борисов се стелеше в краката му от уважение. Днес той вече дава порциите. Нищо не се е променило, защото Борисов винаги е можел да се съобразява със ситуацията и да бъде мил със силните, докато той не стане по-силен от тях. Всичко друго са инструменти за тази проста игра. 

Да не забравяме и нещо друго. По време на първия мандат имаше Цветанов на официалната сцена. Тогава винаги имаше възможност да се играе на доброто и лошото ченге. Днес и двете роли са в едни ръце и затова двуликият Янус на някои се привижда като променен Борисов. По-сложният въпрос е колко ли време ще е нужно на бизнеса, интелигенцията, медиите и т.нар. гражданско общество, за да осъзнаят, че вълкът козината си мени, но все поглежда към овчиците в кошарата. 

Арман Бабикян е експерт по политически маркетинг и пиар. Коментарът е написан за Клуб Z. Заглавието и подзаглавието са на редакцията.