- Г-н Райчев, как ви изглежда политическата картина в края на една много особена кампания?

Това не е финалът на тази кампания, а финалът на цялата година. Всичко това започна през юли 2020 г. и ми изглежда окончателно. Резултатът, който ще видим на 11 юли ще е реалният. Това са българите и това, което видим тогава, е истинската картина на България.

- А какво ще видим?

Малка разлика между ГЕРБ и „Има такъв народ“, но не знам в коя посока. БСП ще ни покаже дали върви нагоре, надолу или ще се консолидира около тези 480 хиляди гласа. "Демократична България" ще ни покаже своя таван към момента. И разстоянието до БСП – за тях това е важен елемент. ДПС ще покаже колко гласа може да вземе от Турция, Мая Манолова – постижения над бариерата до 5% и нагоре. Васил Божков ще покаже има ли достатъчно скрити гласове, за да влезе в парламента, същото се отнася и до „Възраждане“. А ВМРО – може да влезе, може и да не влезе. На тези въпроси ще получим отговор. 

- Като човек с богат опит можете ли да сравните тази политическа ситуация с някоя друга от последните три десетилетия?

Близки разлики между първите двама участници в изборите е имало и по-рано – БСП и СДС бяха на разстояние 1% през 1991 година. Това, което виждаме днес, е някакъв вид революция, надигане на гражданското общество и неговото недоволство. То тече бавно, цяла година на приливи и отливи. Първо бяха малки протести, после големи, след това огромни, станаха отново малки, имаше епидемия, ГЕРБ влезе в ренесанс, последваха изборите на 4 април, сега чакаме тези на 11 юли. 

Цялата работа ме озадачава по следната причина: защо става на приливи и отливи. Отговорът е следният: хората не отхвърлят цялостно живота, не казват: „Не може да се живее повече така“. Напротив, стандартът расте, доходът на българите се е удвоил през последното десетилетие, колкото и несправедливо да е – повече за богатите, при бедните е по-малко, но навсякъде има ръст. Международното положение на България е много добро. Ние сме в прекрасен баланс със Запада, лоялни участници сме в НАТО, имаме нормални отношения с Турция и Русия. 

В няколко сфери сме добре, но има една, в която българите не се чувстват добре и смятат да я променят. И това са правосъдната система и правовият ред. Това е тясна революция и е само по един въпрос. Затова в началото Христо Иванов други въпроси не знаеше – освен правосъдие и прокуратура, и отнасяше упреци към себе си. Изведнъж се оказа, че той е прав, това е дневният ред и тече процес на европеизация на България. Хората казаха, че не искат да живеят повече така в този боклучав правен свят. Те искат европейска правова система. А дори да се доближим и малко до нея това ще бъде едно много голямо постижение.   

- Идва ли краят на Бойко Борисов, каквито бодри гласове се чуват от новите носители на промяната?

Не виждам какъв край настъпва за човек, който има 20 на сто от избирателите. Това не е никакъв край. Но виждам край на уникалната огромна партия ГЕРБ, която има такова самочувствие. А като участник в политическия процес, не може да се говори за край. Това си е една голяма партия, която се освободи от своята мания за уникалност. Тя вече ще участва, но няма да ръководи. Тук обаче трябва поука, да мине известно време. Но никакво сгромолясване не виждам. 

- Как гледате на разместванията по върховете на икономическите центрове на власт – Пеевски, Божков и др.?

На тези олигарси им препоръчвам да изгледат един сериал, който се казва: „Къща от карти“. Там се разказва за американската политика и има една култова реплика, която трябва да запомнят. Героят, който е американски президент, се скарва с един милиардер много тежко. И преди да излязат от войната президентът му казва: „Вечно се бият момчетата с пушките срещу момчетата с парите. И винаги печелят момчетата с пушките“. 

С други думи винаги печелят политиците срещу бизнеса. Тези, които си представяха и продължават да го правят, че ще дадат много пари и ще решат въпросите, бъркат. Политиката не става с пари. Тя е много повече от това. Да, могат да участват, да влияят, да натискат, да плашат, всичко може. Но властта никога не се купува. Няма такъв случай нито в историята на България, нито в историята на Америка. Не става така. Колкото и олигарсите да шават, те трябва да знаят, че властта има друга логика и с кинти не се взима. 

- А каква логика виждате в сглобяването на нов кабинет след 11 юли?

Според мен протестърите – трите партии, няма да наберат повече от 120 депутати. Няма как да стане, направете сметка: не виждам ДПС да падне под 35 мандата, БСП да са под 40, дори и при провал. За да имат мнозинство протестърите, ГЕРБ трябва да слязат под 50 депутати. Как ще стане това? Не ми се вярва. Така протестните партии ще наберат до 100-110 депутатски места. Това означава правителство на малцинството, което може да прилича на служебния кабинет на Румен Радев. И ако БСП го подкрепи, ще имаме правителство на малцинството. А това вече страшно трудно се разказва и няма смисъл да го правим преди изборите. Така че, правителство ще има...

- Каква е вашата оценка за работата на служебния кабинет?

Моята съвпада с оценката на повечето хора – много добра. Радев направи модела на управление, който 45-ият парламент не направи. Т.е. коалиция между БСП, десните и центристите. Защо съм сигурен, че ще има кабинет? Защото ще прилича на този и е вероятно да запазят част от министрите. Поне това изглежда логично. „Има такъв народ“ хвалят част от министрите и ми се струва, че ще ги оставят.