ПЛАМЕНА ТОДОРОВА

Правителството се отказа от идеята да създаде специално звено, което да контролира сливанията и покупката на медии като антимонополна мярка. 

Това стана ясно днес след заседанието на Съвета за развитие, по-известен като "Съвета на коалицията", на което управляващите добавиха финални щрихи към приетата в сряда от Министерския съвет подробна управленска програма. В сряда програмата не бе представена публично по изричното настояване на вицепремиера по коалиционната политика Румяна Бъчварова. Мотивът е, че след два дни ще заседава коалиционният съвет и може да има корекции по документа. Както се и оказа.

В черновата, която изтече в не малко медии, и с която Клуб Z вече публикува, бе записано, че кабинетът ще контролира монополите чрез специализирано държавно звено. То трябваше да "съгласува предложения за сливания и/или придобивания на медии въз основа на изготвена от него предварителна оценка с оглед недопускане на "значително влияние" върху медийната среда". 

Императивно бе записано и че медии, които не са подписли етичен кодекс, няма да имат достъп до публични средства. Същото трябваше да важи и за онези, които не са обявили на сайтовете си реалните си собственици. 

Днес обаче Румяна Бъчварова обяви, че антимонополният текст е отпаднал, защото по мнението на партньорите в управлението Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е тази, която следи за нелоялни практики и нямало нужда от ново държавно звено.

Бъчварова обвини медиите, че са оповестили много стар проект на програма, и че не са проверили източниците си на информация. Но загадка остава как различни медии с предполагаемо различни източници или поне с повече от един, са се сдобили с абсолютно един и същ проект на управленска програма.

Участниците в Съвета за развитие приеха окончателния вариант на управленската си програма.

От сравнителен анализ между т.нар. чернова и публикуваната днес в късния следобяд вече официално програма, става ясно и че не само антимонополният текст е отпаднал от глава 18 "Подобряване на публичната среда". Императивните в първия вариант текстове вече са станали "строго" пожелателни.

Ако във вариант едно бе записано: "Въвеждане на законово изискване при участие в обществени поръчки да бъдат допускани като изпълнители или подизпълнители медии, декларирали, че спазват нормите на Етичния кодекс на българските медии и Националните етични правила за реклама и търговска комуникация", то във вариант две вече е станало:

"Обсъждане на възможността за въвеждане на законово изискване при участие в обществени поръчки да бъдат допускани като изпълнители или подизпълнители медии, декларирали, че спазват нормите на етичен кодекс на българските медии и Националните етични правила за реклама и търговска комуникаци".

Къде са разликите? Първо - вече нищо няма да се въвежда, а ще се обсъжда. И второ - вече не се говори специално за Етичния кодекс на българските медии, който е първият и доскоро бе единствен. Този етичен кодекс не беше подписан от медиите, които се свързват с Ирена Кръстева и сина й Делян Пеевски. Той бе изготвен и приет от Съюза на издателите в България, в който членуват издателите на вестниците "Капитал", "Сега", "Труд", "24 часа" и много регионални издания.

Преди година обаче се появи още един медиен съюз - Български медиен съюз. И негови членове са вестниците "Телеграф", "Монитор", "Политика", "Стандарт", "Преса", "Новинар" и др. И разбира се, този съюз си написа свой етичен кодекс, наречен Професионално-етичен кодекс на българските медии.

Ето как гилдията се оказа с два документа за морал. А правителството в първия вариант на управленската си програма, явно бе предпочело да даде достъп до обществени поръчки само на стария медиен съюз. Но в окончателния - и на двата.

В крания вариант на програмата доста е смекчен тонът и по отношение на текста, според който публични средства ще се дават срещу ясна собственост. И отново вместо "въвеждане" имаме "обсъждане". Направете вие сами сравнение:

Вариант 1:

"Въвеждане на законова забрана публични средства да бъдат пряко или косвено предоставяни на медии, които не са изпълнили всички законови изисквания за прозрачност на собствеността според Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, както и към електронни медии, които не са осигурили на сайта си лесен, директен и постоянен достъп на потребителите до актуални данни за действителния собственик".

Вариант 2:

"Обсъждане за въвеждане на законова забрана публични средства да бъдат пряко или косвено предоставяни на медии, които не са изпълнили всички законови изисквания за прозрачност на собствеността според Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, както и към електронни медии, които не са осигурили на сайта си лесен, директен и постоянен достъп на потребителите до актуални данни за действителния собственик".

В детайла е дяволът и в четвъртия текст, касаещ монополите в медиите. Ако в единият се приемат "норми" за антимонополно законодателство, то в другия се приемат "предложения за правила". Ето ги отново текстовете:

Вариант 1:

"Разработване и приемане на норми по отношение на сливанията и/или придобиванията на медии, които норми да гарантират, че определен собственик (едно лице или свързани лица по смисъла на Търговския закон) на медии не може да има "значително влияние" върху медийната среда, включително по отношение на отпечатването и разпространението". 

Вариант 2:

"Разработване и приемане на предложения за правила по отношение на сливанията и/или придобиванията на медии, които да гарантират, че определен собственик (едно лице или свързани лица по смисъла на Търговския закон) на медии не може да има "значително влияние" върху медийната среда, включително по отношение на отпечатването и разпространението".

Какви точно нови правила ще се изготвят не е ясно. Все пак в България има антимонополно законодателство и както стана ясно от думите на Бъчварова, то спазването му се следи от КЗК...