Още в началото на април служебното правителство е подписало договори за строителство на пътния възел край Кресна - част от лот на трасето на магистрала "Струма". Обществото не е информирано тогава, а чак днес министър Иван Шишков обяви официално фактите. Договорите са публикувани на 12 май в петък, съобщи "Медиапул". Проверка на Клуб Z потвърди информацията. 

Става дума за два договора на обща стойност от 1,2 млрд. лв. с ДДС. Те обаче ще влязат в сила чак когато и ако се осигури финансиране и след финалния избор на трасе. Тази част от лота на магистралата трябва да се изгради от консорциум с водеща компания "ГБС". 

Припомняме, че минаването на "Струма" през Кресненското дефиле е обект на протести на природозащитници, които искат магистралата да излезе извън защитената зона. Последно такива протестни акции се проведоха през миналата седмица, когато се разпространи слухът, че има подписани договори.

В отговор на въпрос от медии днес министърът отново бе категоричен, че доизграждането на пътен възел „Кресна“ не предопределя трасето на лот 3.2 на АМ „Струма“. И допълни, че няма как сега да обещае, както протестиращите искат, че двете платна на участъка ще бъдат източно от Кресненското дефиле, преди да завърши процедурата. 

„Най-вероятно трасето ще стане ясно след няколко месеца. Но ако днешният ден го нямаше, тогава щеше да е късно. Каквото и да беше решението, този участък щеше да се върне в изходна позиция“, каза още Иван Шишков.

В отговор на въпрос за срока за завършване на последния участък от АМ „Струма“ министър Шишков обясни, че той зависи от варианта на трасе, който ще бъде избран. 

„Ако бъде избрано трасето с две платна източно от Кресна, най-вероятно за 3-4 години ще бъде изградено. Ако обаче бъде избрано трасето с едно платно в дефилето и обход на Кресна, по всяка вероятност обходът на Кресна ще бъде изграден по-рано, което пък ще облекчи проблема в града. Така че и в двата варианта ще бъде благоприятно за населението на Кресна“, каза министърът. 

И допълни, че предвид развиващата се търговия в населеното място, проектът предвижда изграждането на паркинг, който да осигури възможност за осъществяване на такава дейност на населението.

Драмата с трасето върви вече няколко години като идеите на различните управляващи бяха сменени няколко пъти. Първо се говореше за тунел през планината, който трябваше да стане най-дългият в Европа. После дойде идеята за изместване на магистралата напълно от дефилето и тя да мине източно от него. 

Това се оказа прекално скъп вариант и накрая се стигна до идеята да се премести само едното платно, а второто да остане на съществуващия път. Именно тази идея разгневи протестиращите, които поискаха от Европейската комисия да спре финансирането на проекта, заради нарушаване на екоразпоредбите. Това се случи в края на 2019 година с условието страната да изпълни един куп нови изисквания за защита на биоразнообразието. Досега те не са изпълнени.

Миналата седмица към протестите се включи и "Зелено движение" - част от коалицията "Демократична България". От там посочиха, че  завършването на магистралата трябва да стане при спазване изискванията на пътната безопасност, при проектиране и избор на алтернативи, защита на интересите на местната общност и съхраняване на уникалното за Европа биоразнообразие.

"Заедно със своите партньори от екологичната общност, „Зелено движение“ ще положи всички политически усилия, за да повлияе на служебното правителство за промяна на намерението за започване изграждането на одобрения през 2017 г. вариант, който е първокласен път и не е трансевропейска магистрала.

Предвижда се скоростният път да е разделен на две еднопосочни трасета, което включва запазване на съществуващия досега опасен път през Кресненското дефиле, като част от магистралата и лишаване на местните хора и всички ползватели от локален път", посочват от партията. 

Два са възможните варианти за изграждане на автомагистрала, с които те смятат, че може да се запазят всички блага: тунел или пълен (в двете посоки) обходен маршрут от изток. Това са единствените възможности за оставяне на локален път, ключов, както за безопасността на всички ползватели на пътя, така и за опазване на природата, се посочва в позицията на „Зелено движение“.

Клуб Z припомня, че на 23 ноември 2021 г. автобус с македонски тристи катастрофира, а при последвалия пожар загинаха 46 души, именно на т. нар. магистрала "Струма". Тогавашното служебно правителство установи, че тя нито отговаря на изискванията за автомагистрала, нито някога е приемана като такава от ДНСК.

Въпреки това следствие, ръководено от Борислав Сарафов и НСлС откри, че единственият виновен е шофьорът.