Три месеца след предсрочния парламентарен вот и седмици след излъчването на кабинета „Денков - Габриел“ доверие към правителството имат една пета от българите или 20 на сто. По-добър е, но също поляризиран, началният личен рейтинг на премиера Николай Денков.

Прогресивен спад в положителните оценки  и първа по рода си поляризация в отношението към президента Румен Радев, която отразява разделителните линии в обществото: 33% одобрение, 32% - неодобрение.

Очаквани електорални щети за водещите политически формации, но запазване на цялостните рамки на последния вот. ГЕРБ получава подкрепата на 25,1% от решените да гласуват  (около 2 пункта по-малко от април) , а ПП-ДБ – 20.2% (спад от около 5 пункта). Без промяна в подкрепата за останалите партии през последните два месеца: трета позиция за "Възраждане" с 15,4%, следват ДПС (12,6%), БСП (8,8%), ИТН (4,1%).

Това са някои от акцентите от последното национално представително проуучване на агенция "Алфа Рисърч".

Изследването е проведено в периода 20 – 26 юни 2023 г., публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. То е осъществено сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.

Одобрение за дейността на 49-то НС е на „санитарния“ минимум от 8 на сто, 53% е неодобрението и 39% са неутралните оценки.

Високото недоверие, което Иван Гешев генерираше, докато заемаше поста главен прокурор, се възпроизвежда и във възприемането му като потенциален политик – в съотношение 82% : 3% хората не биха се доверили на негова формация, 15% не са в състояние да изразят позиция.

Очертава се оспорвана конкуренция в битката за местната власт наесен. 49% от анкетирани заявяват желание от нови лица като кметове. За запазване на досегашните са 41%. От агенцията прогнозират висока вероятност за балотаж в по-голям брой общини в сравнение с последния местен вот от 2019 г.

Отношението към редовния кабинет

48% от анкетираните пълнолетни жители на страната споделят мнението, че правителство между първите две политически сили не е идеален, но е най-добрият от възможните варианти. Двата най-активно лансирани срещу него аргумента получават значително по-слаб обществен отзвук: 14 на сто смятат, че правителството между ГЕРБ и ПП-ДБ е предателство към собствените им избиратели, а 13% - че то е вредно за страната. Зад общото управление застават 77% от априлските избиратели на ГЕРБ, 76% от тези на ПП-ДБ, над 40 на сто от гласувалите за други партии и всеки трети от неучаствалите във вота.

Съпътстваните със скандали преговори между двете политически сили обаче повишиха напрежението и „изконсумираха“  първоначалния кредит на доверие към правителството. То започва дейността си с одобрение от  20%, неодобрение от 37% и 43% неутрално отношение. По-благоприятен (но същият като структура) е стартовият личен рейтинг на премиера: 26% положителни, 30% отрицателни и 44% неутрални оценки, посочват от агенцията.

Ерозия в рейтинга на Радев

Президентът Румен Радев запазва най-високо доверие измежду институционалните представители, но рейтингът му  ерозира значително след публичното противопоставяне на формирането на редовно правителство. За пръв път откакто заема поста, отношението към държавния глава е силно поляризирано, подкрепата – разколебана, а персоналният му имидж с негативен тренд: 33% положително, 32% отрицателно и 35% неутрално.

Партиите и лидерите им

Електоралната картина е по-слабо засегната от политическите турбуленции, най-вече поради факта, че продължава да отразява основно нагласите на твърдите ядра, а не на по-широк кръг избиратели. Общата ѝ структура повтаря тази от вота в началото на април с очаквани щети за ГЕРБ и ПП-ДБ след влизането им в общо управление.

ГЕРБ губи малко под 2 пункта и в момента се ползва с подкрепата на 25,1%. Бойко Борисов се оказва най-харесваният партиен лидер (20,5% положително и 55,6% отрицателно отношение) и все така има подкрепата на мнозинството избиратели на ГЕРБ.

При ПП-ДБ отливът е малко под 5 пункта и коалицията заема втората позиция с 20,2%. Динамиката в подкрепата за коалицията, както и тази в доверието към лидерите ѝ очертава тенденция към преразпределение на тежестта между „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, твърдят от "Алфа рисърч". Съотношението между привържениците на партиите, което преди беше силно в полза на ПП, към момента е значително по-балансирано (около 60:40).

Христо Иванов, един от съпредседателите на ДБ, следва Борисов по одобрение. Доверието към Иванов  нараства от 14,5% до 16,9% (46,1% недоверие). При другия лидер на ДБ Атанас Атанасов също има ръст на доверието - от 8,3% до 11 % (49,3% недоверие). При Владислав Панев одобрението се запазва в рамките на 9,8% (39,5% са отрицателните оценки, които са по-ниски).

Отношението към лидерите на ПП е в обратната тенденция - макар и лек, спад. Към момента Кирил Петков получава 15,9% положителни срещу 58,5% отрицателни оценки, а Асен Василев 16,5% положителни срещу 53,6% отрицателни оценки.

„Възраждане“ запазва трета позиция в предпочитанията на избирателите с подкрепа от 15,4%. Зад партията застават социалните кръгове, които я подкрепиха и на вота през април – средни поколения, от градските центрове със среден социален статус. Доверието към Костадин Костадинов е 15,1%, но той е сред лидерите, които имат едни от най-високите нива на недоверие – 59,6%.

Симпатизантите на ДПС са в рамките на обичайно в неизборна обстановка равнище от 12,6%. Доверието в лидера Мустафа Карадайъ е 11,2% срещу 53,8% недоверие.

Подкрепата за БСП също е идентична с тази от последните избори – 8,8%, както и одобрението за Корнелия Нинова – 13,1%.

ИТН печели потенциалния вот на 4,1% от избирателите, а лидерът Слави Трифонов е с12,5% одобрение срещу 51,7% неодобрение.

Партия на Гешев - не добре приета

За момента не се очертава нов значим играч на политическия терен. Партиите под бариерата не съумяват да привлекат разочарованите, нито да увлекат негласуващите. Ниският кредит на доверие към Иван Гешев като главен прокурор определя и ограничения му личен потенциал като кандидат-политик: 3% срещу 82%, които не биха се доверили на водена от него партия.