Професор Агнешка Легуцка е един от водещите експерти по въпросите на Русия в Централна Европа. Тя е част от екипа на Полския институт по международни отношения. Кореспондентът на ДВ Константин Егерт разговаря с нея за това дали Полша се страхува от нападение на "Вагнер" от Беларус, дали Путин се страхува от бунта на Пригожин и дали Западът може да повлияе на събитията в Русия.

Веднага след съобщенията за преминаването на Евгений Пригожин и част от наемниците на частната армия "Вагнер" към Беларус полското правителство заяви, че ще укрепи допълнително източната граница. Възможно ли е Варшава да се страхува, че "вагнеровците" ще нападнат Полша?

Агнешка Легуцка: Спомняме си как през предишните години Александър Лукашенко умишлено вкарваше мигранти от Близкия изток в Беларус, за да ги прехвърли през границите на Полша, Литва и Латвия. Той умишлено ни провокира, искаше да създаде хаос на източната граница на НАТО. Но мигрантите не бяха въоръжени. А сега да си представим, че наемниците на ЧВК "Вагнер" ще дойдат на границата и ще започнат да стрелят по нас? Как ще реагират нашите граничари? В крайна сметка, от една страна, това не е редовна армия, а от друга - всъщност нападение на полска територия. Полското правителство не може да не вземе предвид възможността за подобно развитие на събитията.

След бунта на Пригожин мнозина говорят за отслабване на режима на Путин. Могат ли сега Западът и НАТО да повлияят на събитията в Русия, да окажат натиск върху Путин?

Според мен Западът не разполага с инструменти за въздействие върху руския режим отвътре. Той просто трябва да продължи да помага интензивно на Украйна - с оръжия, икономическа и хуманитарна помощ. Украйна трябва да бъде напълно освободена от руската окупация.

Режимът на Путин е заплаха не само за Украйна, но и за страните от НАТО, особено за тези от източния фланг, като Полша и балтийските държави. Освобождаването на всички окупирани територии би засилило и сигурността на НАТО. Ако Украйна спечели войната, може би нещо ще се промени в Русия.

Не виждате ли противоречие тук? Преди бунта всички казваха, че нищо не може да се направи с Путин, защото той уж е силен и има подкрепа в страната. Сега всички казват, че той е слаб – но въпреки това нищо не може да се направи?

Ще повторя: трябвада помагаме на Украйна с всички средства, без да мислим за последиците от украинските победи в Русия.

Но Путин има демографско предимство – населението на Русия е три и половина или дори четири пъти повече от това на Украйна. Кремъл явно очаква с течение на времето да изтощи Украйна и Запада и по този начин да постигне своето.

На теория това е така. Но на практика разполага ли Путин с това време? Бунтът на Пригожин показа, че Путин вече не обезпечава или поне не напълно интересите на руското висше ръководство. За мачото, като какъвто винаги е искал да изглежда, Путин е твърде плах. Той винаги се страхува от нещо. От новата мобилизация например, защото миналогодишният опит показа колко непопулярна е тя. Страхът от загуба на властта парализира Путин и обезсилва предимствата, които режимът изглежда притежава, включително демографското превъзходство, което споменахте.

Путин не е Сталин, макар че се опитва да използва елементи на сталинизма. Но сега управляващата бюрокрация все по-малко ще се страхува от него. Те скоро ще осъзнаят - ако вече не са го направили - че всеки момент на сцената може да се появи нов Пригожин. И този нов Пригожин може да организира метеж, който да се окаже успешен.

А какво ще стане, ако сега той започне да обвинява в предателство и да вкарва в затвора някои високопоставени служители, например генерал Суровикин?

Ако Путин иска терорът да вземе връх, защо Пригожин е все още жив? Защо властите раздават медали на ростовските полицаи, които избягаха, когато се появи "Вагнер"? Дори някой да бъде вкаран в затвора, това няма да промени ситуацията из основи. Путин ще трябва да си плати за лоялността, а той не разполага с толкова много пари, колкото преди. А и се очертава 2024 година, когато ще се проведат т.нар. "президентски избори".

И какво пречи на Путин да ги проведе по същия начин, както всички предишни – по същество да не участва в тях и все пак да "спечели"?

Популярността на Путин пада и ще продължи да пада. Всъщност днес Пригожин вероятно е толкова популярен, колкото и Путин, ако не и повече. В очите на елита Путин вече не е гарант за стабилност. Това със сигурност ще се отрази през 2024 г.

Дойче веле