Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде специално разрешение на Клуб Z да публикува Дневника ѝ на български.

5 декември 2023 година

През октомври неочаквано се скарах с една моя приятелка заради въпроса, който зададох на шестгодишния ѝ син…

Тази приятелка, Вита, напусна Украйна още в първите дни на войната и отседна в малко германско градче. На първо време тя и синът ѝ Никита живяха в приемно семейство и Вита много плачеше – чужд език, непривичен бит, странни продукти. После се преместиха в отделен апартамент и всичко някак си се уталожи. Малкият започна да ходи на детска градина, по-точно, както той самият поправяше майка си: „Не детска градина, а киндергартен“.

Последната дума той отчетливо произнасяше сричка по сричка, гръмко наблягайки на буквата „р“.

От време на време ние се чувахме и виждахме по видеовръзка.

Така беше и този път. Ние си бърборехме, малкият се закачеше, постоянно влизайки в кадъра, после донесе своята апликация, направена от листа и цветна хартия. Аз не можах да я разгледам детайлно, стори ми се, че е изобразена някаква машина с кула отгоре. 

 – Никита, а какво е това? Танк? 

Попитах го с усмивка, играейки, без никакъв подтекст.  

– Ние не говорим на тази тема! – рязко ме прекъсна Вита и отпрати сина си в кухнята. 

– На каква тема? – не вдянах аз, не разбирайки какво става. 

– На тема войната! – злобно отряза майката. – Детето е на шест годинки, ти го травмираш.  

Обърках се. Не очаквах подобна реакция. 

Още няколко минути пресилено обсъждахме времето, просто да не прекъсваме рязко разговора, и – край… Повече не си звъннахме. 

Мислено постоянно се връщах към онзи епизод. Писах на Вита въображаемо писмо, в което грижливо подбирах думите за шестгодишното ѝ момче, с които тя би могла да говори с него на ТАЗИ тема. И така и не го изпратих. Реших, че „коя съм аз“ и че „майката знае по-добре“. С една дума – проявих слабохарактерност.

Учудващо е, че точка в тази история сложи друго шестгодишно дете. Дъщеричката на моята колежка, първолачето Кира.

Кира с майка си също е в условия на евакуация. Те заедно пекат сладкиши за нашите воини, украсяват ги със синьо-жълта глазура, опаковат и изпращат по пощата, практически на фронтовата линия.

Вчера получих от тях много ароматно колетче – „вкусотийки за ранените“. И веднага ги закарах във военната болница.

---

На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на инвазията Харкив постоянно е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 г. населението на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по големина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да напуснат града, преселвайки се в други региони или напускайки страната.

Но все пак днес в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, как се опитват да живеят пълноценно и достойно ни разказва във „Военният дневник на една харкивчанка“ украинската журналистка и писателка Анна Гин. 

Превод Валентина Ярмилко