Преди да развееш знамето на „Ислямска държава“

Улица „Съборна“ тръгва от единия край на Хармални, продължава на югоизток, движи се успоредно на международния път за Турция и преминава през целия град. Два пъти по-широка е от шосето към границата, има безупречен асфалт, озеленени островчета и чисто нови тротоари. Почудата на външния човек веднага получава отговор: „Орешарски даде пари“. Става дума за прословутата програма за регионите, по която Михаил Лисков - трети мандат кмет от БСП, получил почти 8 милиона лева. Резултатът: лъскава улица, която води до... сметище.

От там нагоре продължават малки улички – с нови бордюри и големи дупки. Това е началото на Хаджияневото герме – т.е. махалата. Никой вече не помни кой е бил Хаджи Яне, но всички вече са видели по телевизията техния съсед Ремзи Хасан. Момчето с брадата, който държи черно знаме с надпис на арабски – същото, като използваните от „Ислямска държава“.

„Той малко с дъската...“

Ремзи не иска да контактува с непознати след внезапно придобитата слава. Съседите му казват, че понякога работи в строителството, друг път – друго. Не се задържал много на едно работно място. Един предпочита да кима многозначително глава, когато чуе името му, друг направо вкарва в употреба популярния израз за дъската и хлопането. Приятелите му са още няколко млади момчета като него – някои със специфичната брада, всички с много свободно време.

„Всички много добре знаят за какво става въпрос, но си мълчат“, казва назначеният от Районното мюфтийство в Хасково за имам на Харманли Али Шеит. На въпроса какво знаят много добре, имамът махва с ръка и се обръща. Преди това разказа, че отдавна не иска да контактува с „Ремзи, Мустафа и другите там“, няколко пъти ги гонил от месчита (помещение, използвано за молитви – б.а.) в махалата. „Те не са от нашата вяра“, отсича Шеит и разговорът приключва.

Някъде сред поредица от тесни завои в махалата се намира малка неизмазана къща, с желязна врата отпред – неразличима сред останалите. „Това е джамията“, сочи момче, което по това време би трябвяло да е на училище. Постройката е заключена. „Север ага има ключ, него търси. - А къде живее Север ага? - Той е долу, в кафенето на Семир.“ След малко се появява възрастен мъж с маскировъчен панталон, шофьорска ватенка и плетена шапка. Север ага. „Видя ли как ме сложиха на телевизора?“, смее се пазителят на ключа, когото телевизиите вече успяха да „застрелят“ с въпросите: „Има ли джихадисти, къде се крият, имат ли оръжие, контактувате ли с „Ислямска държава“?

„Ела да видиш какво съм събрал вкъщи – кирки, железа, прътове... Всичко го събирам от джамията. Онези идват посред нощ, разбиват и си правят молитвите отделно от нас“, разказва Север. „Онези“ са няколкото момчета, които изкарали курсове по коран и започнали да обясняват на останалите как не били истински мюсюлмани, а само те знаели истината. „Салафити ли са, уахабити ли са...“, питат се съгражданите им, а някои директно ги наричат „талибани“.

Интриги и амбиции

Ремзи Хасан изкарал курс за имам в Устина, който е под контрола на Главното мюфтийство. Други негови приятели били в Сърница. „Като се върнаха и започнаха разправиите“, спомня си Кезим Юсеинов – пенсиониран учител, който след това се отдава на религията и често е служил в месчита в махалата. „Те си слагат ръцете върху гърдите, а ние пък ги държим зад ушите по време на молитва. Съвсем изчанчиха нещата. Понякога слагат „чаршафите“ и тръгват нанякъде“.

Групата на „Ремзи, Мустафа и другите там“ често пътувала до Нова Загора, а понякога и до Пазарджик. И в двата града сред ромското население има мюсюлмани, които околните наричат „по-радикални“. Именно по време на едно такова пътуване до Пазарджик била направена и прочутата снимка със знамето. В махалата си спомнят и за операцията на ДАНС от 24 ноември, когато наред с Пазарджик и Пловдив, агентите влязоха и в Харманли - домът на Ремзи също бил обискиран, а той прекарал в ареста 24 часа.

Прокуратурата не го обвинява в нищо. Съседите обаче го обвиняват в амбиции да заеме поста на имама. „Компроматите“ са и в двете посоки и включват оспорване на образованието, толериране на част от населението и, разбира се, заплати, пари, имоти...

Ситуацията в Хаджияневото герме донякъде напомня на тази в квартал „Изток“ в Пазарджик преди повече от 10 години. Малка група мъже оспорват монопола на легитимните имами и решават да разпространяват исляма така, както те го разбират. От друга страна мюфтийството не ги забелязва. И в Пазарджик беше така. Докато останалите ходят в джамията само за молитва, то „тези с брадите“ постоянно се събират. Докато за останалите религията основно е петъчната молитва, то „тези с чаршафите“ подчиняват изцяло всекидневието си на исляма. В квартала били силно изненадани, когато Ремзи и приятелите му наели озвучителна уредба и организирали митинг-молитва в центъра на махалата. И това напомня на Пазарджик, не са само брадите и „чаршафите“. Докато легитимният имам страни от квартала и вижда в местните конкуренти за поста си, момчетата с брадите са заети да убеждават хората кой е по-по-най мюсюлманин. Ако трябва и със знаме ще се снимат. 

Десет години по-късно в Пазарджик вече знаят, че нито акциите на ДАНС, нито посочването с пръст „ти си радикален“ могат да спрат процеса, ако самата местна мюсюлманска общност не опита да изолира явлението. Засега в Харманли са по-заети с интригите.