Ad Config - Website header

 

Article_top

Стефан Миланов

Днес е Задушница и се чудя дали да не опитам да ви разкажа за един човек, починал преди два дни. Свещеник Георги Пейчев от добруджанското с. Жегларци. 

Трудно може да се обясни на някой извън т. нар. църковния народ (не че ние „вътрешните“ сме нещо повече) с какво този 92-годишен дядо от Средата на нищото беше толкова специален.

Онзи ден споменах, че няколко дни преди кончината му децата му споделиха, че са имали по 500 посетители за 2 дни... Не знам какво ще е утре на погребението, но знам как се стига до Жегларци: както се вади корен квадратен – трудно!

Отец Георги нямаше "нашивки" - не беше епископ или нещо друго, а обикновен селски поп. Не беше отец Иван от Нови хан, не беше и дядо Добри. То е както се отличават цветята от крушите или от фаблетите – всяко нещо е създадено различно неслучайно. И всяко може да е за добро - един събира пари, друг събира самотни родилки и сираци. А един просто може да служи всеки ден Литургия и да говори на хората, да говори... Макар и на добруджански. Между другото, наблюдавал съм как, като се вдъхновеше и рипнеше прав, този дядо започваше да перка книжовен български с брилянтна артикулация като на Чичко Филипов... Дето се вика – слушах и не вярвах на очите си.

Дядо Георги не беше в никой случай баба Ванга. 

Този човек те заковаваше (не знам „разкатаваше“ има ли положителен синоним?) с едно. Имаше „дневен ред” толкова различен от нашия, в който се мачкат и бутат за ред в мозъка ни нови перални клас АА, ипотеки, притеснения за службата... А не че няма 5 деца, от които едно болно, и не знам колко внуци.

Цялото му същество, целият му ум и всеки фибър от душата му се занимаваше генерално с  диаметрално противоположни за нас неща – интересуваше се само от Бог. Преведено - как да не правим грехове и да живеем добре. И в любов. И затова говореше всекиму много лични неща, персонални вербални писма, адресирани до кутията на сърцето му. (А не къде ще намериш изгубените шушони на баба си.)

Това, а не това, че понякога тихичко все пак предсказваше какво ще стане в бъдещето, го правеше толкова специален, любим и повод за върволици от коли.

Тук е още една голяма разлика – че нямаше хора с бучки захар под възглавницата или някакви други магически щуротии. Нямаше „идват някакви сили и ми говорят“... Не. Любов към хората и Христос, Христос и любов към хората. Два много важни компонента, които не съм чул да ги има при Ванга.

Не знам срещали ли сте човек, който има интерес 0,00 към това как ще си прекара, дали ще му е гот, има ли пари, къде има промоции... Не знам и аз дали ще срещна повече.

Застанал пред него, се чувстваш като някое мазно мениджърче от „ситито“ със скъпа фланелка Punk's Not Dead, изправено до Джони Ротън от „Секс пистълс“ - просто само единият от двамата в такава среща е истински. 

И понеже това блести, затова бяха опашките в селото, зафичкано някъде под Тервел. И тук няма някаква потайна „секта“, няма игри на призвани и избрани. Ходеха и паралии – бизнесмени, и средна ръка, и хора, които бихме определили като прошляци. 

Може би затова и „пиарът“ му е най-слаб. Не казвам, че отец Иван или дядо Добри имат вина за това, което се случва около тях – то е прекрасно, нека се знае.

Честно казано, баща ми нямаше да е чул за отец Георги, ако не бях аз. Аз нямаше да съм чул, ако не бяха други хора. Като мрежова структура - като Ал Кайда, само че с положителен знак. Ето това е.

Не съм богослов, дори бъркам кога са Задушниците в годината. Знам едно – че праведността блести. И от 12 февруари 2015 г. още една искра от нея огрява България от небето.

Ключови думи
 
Отец Георги от Жегларци. Снимка pravoslavie.bg

Днес е Задушница и се чудя дали да не опитам да ви разкажа за един човек, починал преди два дни. Свещеник Георги Пейчев от добруджанското с. Жегларци. 

Трудно може да се обясни на някой извън т. нар. църковния народ (не че ние „вътрешните“ сме нещо повече) с какво този 92-годишен дядо от Средата на нищото беше толкова специален.

Онзи ден споменах, че няколко дни преди кончината му децата му споделиха, че са имали по 500 посетители за 2 дни... Не знам какво ще е утре на погребението, но знам как се стига до Жегларци: както се вади корен квадратен – трудно!

Отец Георги нямаше "нашивки" - не беше епископ или нещо друго, а обикновен селски поп. Не беше отец Иван от Нови хан, не беше и дядо Добри. То е както се отличават цветята от крушите или от фаблетите – всяко нещо е създадено различно неслучайно. И всяко може да е за добро - един събира пари, друг събира самотни родилки и сираци. А един просто може да служи всеки ден Литургия и да говори на хората, да говори... Макар и на добруджански. Между другото, наблюдавал съм как, като се вдъхновеше и рипнеше прав, този дядо започваше да перка книжовен български с брилянтна артикулация като на Чичко Филипов... Дето се вика – слушах и не вярвах на очите си.

Дядо Георги не беше в никой случай баба Ванга. 

Този човек те заковаваше (не знам „разкатаваше“ има ли положителен синоним?) с едно. Имаше „дневен ред” толкова различен от нашия, в който се мачкат и бутат за ред в мозъка ни нови перални клас АА, ипотеки, притеснения за службата... А не че няма 5 деца, от които едно болно, и не знам колко внуци.

Цялото му същество, целият му ум и всеки фибър от душата му се занимаваше генерално с  диаметрално противоположни за нас неща – интересуваше се само от Бог. Преведено - как да не правим грехове и да живеем добре. И в любов. И затова говореше всекиму много лични неща, персонални вербални писма, адресирани до кутията на сърцето му. (А не къде ще намериш изгубените шушони на баба си.)

Това, а не това, че понякога тихичко все пак предсказваше какво ще стане в бъдещето, го правеше толкова специален, любим и повод за върволици от коли.

Тук е още една голяма разлика – че нямаше хора с бучки захар под възглавницата или някакви други магически щуротии. Нямаше „идват някакви сили и ми говорят“... Не. Любов към хората и Христос, Христос и любов към хората. Два много важни компонента, които не съм чул да ги има при Ванга.

Не знам срещали ли сте човек, който има интерес 0,00 към това как ще си прекара, дали ще му е гот, има ли пари, къде има промоции... Не знам и аз дали ще срещна повече.

Застанал пред него, се чувстваш като някое мазно мениджърче от „ситито“ със скъпа фланелка Punk's Not Dead, изправено до Джони Ротън от „Секс пистълс“ - просто само единият от двамата в такава среща е истински. 

И понеже това блести, затова бяха опашките в селото, зафичкано някъде под Тервел. И тук няма някаква потайна „секта“, няма игри на призвани и избрани. Ходеха и паралии – бизнесмени, и средна ръка, и хора, които бихме определили като прошляци. 

Може би затова и „пиарът“ му е най-слаб. Не казвам, че отец Иван или дядо Добри имат вина за това, което се случва около тях – то е прекрасно, нека се знае.

Честно казано, баща ми нямаше да е чул за отец Георги, ако не бях аз. Аз нямаше да съм чул, ако не бяха други хора. Като мрежова структура - като Ал Кайда, само че с положителен знак. Ето това е.

Не съм богослов, дори бъркам кога са Задушниците в годината. Знам едно – че праведността блести. И от 12 февруари 2015 г. още една искра от нея огрява България от небето.

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

Благодаря! Чудесен текст!
Анонимен's picture
Анонимен

"Праведността блести. И от 12 февруари 2015 г. още една искра от нея огрява България от небето." Благодаря Ви, Стефан. Праведността блести- и стопля като бащина прегръдка,и обнадеждава, и окрилява, и те кара да виждаш по-ясно,през сълзи. Светла му памет на отец Георги!
Анонимен's picture
Анонимен

Липсваше ни, Стефане!

Ооооо, Стефчо - "проповедника" се е завърнал! :)) Все по- оригинален става! Един глас, който трябва да се чува!
Анонимен's picture
Анонимен

Ох, с това заглавие ми напомняте за проф. Вучков -- дядо, който говори като баба.
Анонимен's picture
Анонимен

Иван Димитров

По-добре е, че не знаете, кога е една или друга задушница, защото всеки ден и всеки миг е задушница, т. е. подходящ момент да си спомняме и да не забравяме, но не само умрелите, а и живите, защото и душите са вечно живи. И вечно ще има светлинки като душата на отец Георги, които да ни осветяват пътя към Бога. Защото нашият път е нагоре!
Анонимен's picture
Анонимен

:-)

Дядото може и готин да е бил, но авторът определено има битиен проблем, проблем с битието си сиреч, а не битов проблем :-)
Анонимен's picture
Анонимен

Прав си!

Подозирам, че някой свещеник го насърчава и по този начин да му вреди духовно?!?
Анонимен's picture
Анонимен

Яворче

Ама разбира се, че някой свещеник е виновен. За всичко в тая държава все свещениците са виновни, а и не само те, и децата им са виновни, и внуците им... А ти винаги си прав!
Анонимен's picture
Анонимен

Благодаря на автора от сърце

Да, наистина простичките неща са най-истински. Както казва поговорката "думите затрогват, а делата увличат". О. Георги, Бог да го прости, е един от тези, които ще се молят за българите пред Бога, и не само! Със сигурност хора като автора на статията, които са го познавали са се заразили от добротата му и са станали част от "мрежовата структура на духовната "Ал Кайда"
Анонимен's picture
Анонимен

blagodarq na Bog, 4e mi dade vazmojnostta da nau4a za tozi prekrasen y vseotdaen sve6enik

Ve4na mu pamet
Анонимен's picture
Анонимен

Добре, че все още има хора като Ст. Миланов да ни показват такива ЧОВЕЦИ като отец Георги, истински личности които осветяват нашата тъма, като учителя по физика Тео и ред други малко известни но изключително достойни люде.
Анонимен's picture
Анонимен

poshivai v mir !!!

Poshivai v Mir !!!
Анонимен's picture
Анонимен

Света му памет на добрия отец!
Добре написано, ама омацано с това безумно сравнение с Ал Кайда. И защо му е било това на уважаемия автор?! За контраст. Но ефектът е като тоя на капка катран в каца с мед. А недомислието е произвело още по-безумно сравнение в един от коментарите долу - "духовната Ал Кайда"...
Анонимен's picture
Анонимен

Борислав

Написал го е човекът както го чувства.
Една светлина в живота му е угаснала. Тревожен е.
На мен ми хареса и ме е яд, че не съм го видял човека приживе. Да го видя, да го чуя.
Анонимен's picture
Анонимен

Повече старание, Стефчо!

Стефан сигурно има добро желание да пише, но трябва повече задълбочаване, а не такива чалга примери и фрази, които използва постоянно.Явно обаче някой го насърчава да твори в тоя стил....
Анонимен's picture
Анонимен

svetla mu pamet

Edna malka korekcia decata mu biaha 6
Анонимен's picture
Анонимен

Лео

Някакси с по-малко патос и повече смирение трябва да се пише за отец Георги. И по-малко сравнения. Всъщност всяко сравнение би било неуместно. Вижте кратките видеота в youtube и може би ще разберете. Той отиде на по-добро място. Дано ни е направил малко по-добри.
Анонимен's picture
Анонимен

МРЕЖА ОТ СВЕТЛИНА СМЕ ПРАВОСЛАВНИТЕ ХРИСТИЯНИ,ТАКА КАЗВАШЕ ДЯДО ГЕОРГИ.
Анонимен's picture
Анонимен

Е, аз познавам човек, който и бъдещето ще ти каже, и ще те излекува, и ще ти подскаже как да стъпиш на пътя към познанието и ще те подкрепя да намериш себе си. И не е християнин, изобщо не е религиозен, защото знае за боговете, не му се налага да вярва в тях. Тази искра в нас, българите не идва от християнството, в нас е от много по-отдавна. И ни води към Господ. Което християнството не го прави.
Анонимен's picture
Анонимен

А

А има ли, останаха ли други прозорливи старци, като дядо Георги от Жегларци?

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията

Анкета