• След 32 промени на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, осигуряващ обхвата, устройството и управлението на морските плажове, все още не може да се установи нито колко са плажовете в България, нито кой се грижи за тях.
  • Държавата потвърди официално, че за над 1/4 от българските плажове има претенции за собственост от частни лица, търговски дружества и общини.
  • Изпълнителната власт не знае колко са морските плажове и се лута между 320 ( Агенция по кадастър), 265 (Министерство на регионалното развитие) и 231 (Министерство на туризма).
  • Системата за управление на морските плажове чрез концесии и наеми е неефективна – за 16 години от приемането на ЗУЧК едва за 36% от площта на плажовете са намерени стопани. Министерство на туризма, натоварено с управлението на плажовете, не знае за това си задължение и две трети от плажовете не се опазват и почистват.
  • Съществуващото законодателство е слабо, а прилагането му е неефективно. 

В края на януари 2023 г. от Зелени закони представихa анализ, който посочи, че:

  • 32 години след приемането на Конституцията на Р. България, определяща изключителната държавна собственост върху плажовете, все още не е ясно колко са плажовете в България, като по изчисления нa Зелени закони те са не по-малко от 183;
  • морските плажове заемат 14 213 декара. Използвайки данните от кадастралната карта от екоинициативата са установили, че 26% от тях, или 3811 декара се водят собственост на частни лица и общини;

Данни от правителството

Благодарение отговорите на Министерство на  туризма и Министерство на регионалното развитие и благоустройството на въпроси на народния представител Васил Тодев сега имаме малко по-ясна представа каква е ситуацията според изпълнителната власт.

От отговора на Министерство на туризма разбираме, че те според министерството тяхната компетентност е единствено възлагане на морските плажове на концесия или отдаването им под наем, поради което нямат информация колко са морските плажове, каква площ заемат и каква част от тях е собственост на частни лица и общини. Според техни данни под концесия са отдадени 84 плажа на площ 4260 декара, а под наем 49 плажа с площ 903 декара.

Според Зелени закони представата на Министерство на туризма за неговите задължения спрямо плажовете е невярна. В чл. 7 на Закона за устройство на черноморското крайбрежие ясно е посочено от 2017 г. насам, че "Морските плажове или части от тях, за които не е възложена концесия, се управляват от министъра на туризма" (ал.4) и "Морските плажове, за които не е възложена концесия или не са отдадени под наем, се обявяват със заповед на министъра на туризма за неохраняеми морски плажове ежегодно до 31 март. Заповедта се публикува на интернет страницата на Министерството на туризма" (ал.7).

Видно е че седем години откакто Министерство на туризма е отговорно за управлението на морските плажове и отдаването им на концесия и наем, то все още няма представа какви са неговите отговорности, нито  колко са морските плажове и каква площ заемат те. Все пак на базата на представени данни в отгвора на депутатския въпрос и на заповедта на министъра на туризма за неохраняемите плажове за 2024 г. можем да изведем извод че плажовете в България по данни на Министерство на туризма са 231. От тях 84 са под концесия, 49 са дадени под наем, 95 са неохраняеми и 3 са за природосъобразен туризъм.

В отговора на министъра на туризма е предоставена информация и от Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) по отношение броя и собствеността на морските плажове. Според АГКК в България има 320 морски плажа с обща площ 14 134 декара, от които претенции за собственост има от общините за 216 декара и от частни лица и дружества - за 3616 дка. Т

ези официални данни за 3832 декара недържавна собственост в морските плажове или 27% от цялата площ на плажовете се доближават силно до изчислената от Зелени закони. Данните от АГКК са важни, защото това е официално потвърждение на факта, че 32 години след приемането на Конституцията все още липсва  действия от страна на законодателната, изпълнителната и съдебната власт да я приложат и все още 27% от крайбрежната плажна ивица не е изключителна държавна собственост.

Тук трябва да отбележим, че нито един от стотината областни управители на областите Добрич, Варна и Бургас, изредили се на тези постове през последните три десетилетия, не е изпълнил задълженията си по чл. 79 на Закона за държавната собственост, задължавайки със своя заповед кметовете да отменят актовете за общинска собственост върху морските плажове на тези 216 декара, за които имат претенции общините.

От отговора на Министъра на регионалното развитие и благоустройството разбираме, че министерството е отговорно по издаване на актовете за изключителна държавна собственост от 1997 г. насам и за морските плажове са издадени 265 акта, вписани в регистъра на обектите изключителна държавна собственост, воден от министерството.

От данните, предоставени от Министерството на туризма и Агенцията по кадастър, можем да направим изводи по отношение и как се управляват морските плажове в България. Според тях 30% от площта на морските плажове е отдадена под концесия, 6% е отдадена под наем и в останалата 64 на сто от площта са неохраняеми, като на областните управители е възложено да организират водноспасителната дейност. От тези плажове трите плажа за природосъобразен туризъм заемат 346 декара, а плажовете в резервата Ропотамо - 854 декара и те не могат да бъдат отдадени под концесия или наем. Техният дял е 8%.

Задължения на институциите по закон

Съгласно Закона за устройство на Черноморското крайбрежие на морските плажове се реализират задължителни дейности: осигуряване на водното спасяване, по обезопасяване на прилежащата акватория, здравното и медицинското обслужване и санитарно-хигиенното поддържане на морския плаж. За неохраняемите плажове и плажовете за природосъобразен туризъм, заемащи 64% от общата площ, министъра на туризма за 2024 г. е възложил на областните управители да организират единствено водноспасителната дейност.

С последните изменения в ЗУЧК областните управители са отговорни и за дейностите по охрана, санитарно-хигиенно поддържане и възстановяване на плажовете за природосъобразен туризъм и плажовете в резерват Ропотамо. Това означава, че Министерство на туризма отговаря за охраната, опазването и санитарно-хигиенното поддържане на 58% от територията на плажовете, съгласно задължението си, определено по закон, да управлява тези плажове. Това задължение се поражда от чл. 14 на Закона за държавната собственост, задължаващ имотите държавна собственост, да се управляват в съответствие с предназначението им за нуждите, за които са предоставени, с грижата на добър стопанин, като управлението им включва правото на ведомствата да ги владеят, ползват и поддържат от името на държавата, за своя сметка и на своя отговорност.  Според нас, разглеждайки процедурите по обществени поръчки и структурата на министерството, както и познавайки ситуацията с чистотата и охраната на плажовете, това законово задължение не се изпълнява в никаква степен.

От всичко гореизложено по отношение управлението на морските плажове можем да направим два основни  извода.

  1. Първият е, че системата за отдаване на морските плажове под концесия и наем не е ефективна – 16 години след нейното въвеждане и след 32 промени на закона, и след като 2/3 от тялото на ЗУЧК касае единствено тази тема  едва 36% от площта на плажовете е отдадена под концесия или наем.
  2. Вторият извод е, че законът за устройство на черноморското крайбрежие е несъвършен, възлагайки на Министерство на туризма нетипични за централна държавна администрация функции като грижи за охраната и чистотата върху  58% от морските плажове.

Според Зелени закони недобро решение е и възлагането на областните управители да извършват водноспасителна дейност върху неохраняемите морски плажове, както и природозащита и хигиенна поддръжка на плажовете за природосъобразен туризъм и плажовете в резерватите. Както посочихме в нашия анализ на последните изменения на ЗУЧК, сега за опазването, охраната и поддръжката на резерват Ропотамо отговарят както министърът на околната среда и водите, така и областният управител на Бургас, докато за останалите защитени територии – природни забележителности и защитени местности, разположени върху морските плажове, отговаря министърът на туризма.

В заключение от Зелени закони правят следните препоръки по отношение управлението на морските плажове чрез Закона за устройство на Черноморското крайбрежие:

  • Да се предвиди създаването на публичен регистър на морските плажове, от който гражданите да могат да се запознават с техният брой, площ, вид, ограничения за ползване, управление, отговорна  институция и техните контакти.
  • Да се предвиди механизъм, чрез който да се компенсират частните собственици на имоти в морските плажове, които да станат изключителна държавна собственост, както е определила Конституцията.
  • Да се определят ясно публичните услуги, които държавата гарантира на българските граждани, ползващите морските плажове.
  • Да се преразгледа системата за управление на морските плажове, при което Министерството на туризма и областните управители са натоварени с нетипични функции за държавна администрация като осигуряване на чистотата и водно спасяване. Системата за отдаване под концесии и наеми явно не е подходяща в настоящия си вид и трябва да се промени.
  • Министерството на околната среда и водите да поеме всички отговорности за опазване, охрана и възстановяване на защитените територии по ЗЗТ, разположени на морските плажове и върху дюните, разположени извън плажовете.

Зелени закони