Фермери отново се канят да блокират Брюксел днес, въпреки че Европейската комисия направи отстъпки пред исканията им. Протестът им е насрочен да съвпадне с Европейския съвет - със срещата на върха на ЕС. По този повод Клуб Z разговаря със сънародника ни Марио Милушев - директор „Стратегически планове по Обща селскостопанска политика (ОСП) II” в Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ в Европейската комисия.

- Г-н Милушев, какво според вас в предложенията на Европейската комисия не устройва фермерите?

- След последната си среща на 1 февруари Европейският съвет възложи на Комисията и на Съвета (страните членки - б.р.) да изработят мерки, които ние сме изготвили. Предполагам, че фермерите очакват това, което Комисията е сложила на масата, да бъде прието. Става дума за т.нар. опростяване на политиката. Очаквам предложенията да бъдат приети без големи промени. Може би ще има едно или две технически уточнения. Нагласата е предложенията да бъдат приети по спешност и регламентът да бъде гласуван от Европейския парламент най-късно през април.

- Ще повлияе ли на протестите, според вас, постигнатото вчера споразумение за продължаване с още една година на безмитния внос от Украйна?

- Смятам, че фермерите ще го приемат. В сравнение с предложението на ЕК, където се очакваха автоматични предпазни мерки само за три продукта - яйца, пилешко месо и захар - сега то се разширява с овес, булгур, царевица и мед. Фермерите искаха разширяване на списъка.

Зърното, житото не е включено. Но има специална декларация на ЕК, в която тя се ангажира да следи много внимателно ситуацията на пазара и при необходимост да предприеме всякакви мерки.

Освен тази възможност за автоматични мерки с конкретни продукти има възможност и за силен защитен механизъм с два нови елемента. Първият е, че тези мерки могата да се предприемат не само при заплаха срещу целия европейски пазар, а срещу пазара на една или група страни членки. Това е много важно, за да се реагира на случаи, каквито имаме с петте най-засегнати от вноса на украинско зърно страни членки - България, Румъния, Унгария, Словакия и Полша. Вторият елемент е, че държавите от ЕС са въвлечени в по-голяма степен от преди в процеса на вземане на решения, защото ще участват в комисията по защитните мерки.

- Не смятате ли, че фермерите могат да предявят нови искания, да намерят други поводи да протестират?

- Бих разделил причините за протестите на 4 групи, които са свързани помежду си и същевременно са отделни.

• Първата са чисто национални причини. Тук не можем да избегнем нищо. Ще дам няколко примера. В Германия имаше планове за намаляване на субсидиите за селското стопанство и на данъчните облекчения за селскостопанска техника. В Италия имаше идеи да се уеличи данъкът за собственост върху земята. В Гърция фермерите искаха по-бързо плащане за наводненията. В Нидерландия основната причина е националният план за нитратите. Във Франция и в белгийския регион Валония има прекомерна административна тежест. В България имаше протести заради разпределението на помощта, свързана с войната в Украйна, както и за някои наболели законодателни мерки, които ще бъдат предприети. По отношение на тази група причини ЕК съчувства. Когато може да направи нещо, например да се съгласи да се отпусне държавна помощ, тя го прави. Но мерките са национални.

• Втората група причини са сравнително общ проблем за всички страни. Но той е най-сериозният и най-много захранва протестите. Това са намалелите доходи на фермерите поради тяхната роля и място във веригата за производство и доставка на храните. Става дума, на първо място, за доставчиците на торове, препарати, техника и материали. На второ място в тази верига са фермерите, на трето – хранителната индустрия. Следват търговците на едро, после магазинната верига и потребителите. В земеделието има нещо специфично – дълги производствени цикли, сезонност и нетрайност на продуктите и нестабилност, свързана с климатичните условия и промени, както и с биологичните процеси. От друга страна, покрай Зеления пакт производителите се стремят да направят производството си по-екологично устойчиво. Но очакват да получат възнаграждение – било чрез публични средства, било чрез пазара. А на пазара потребителите се сблъскват с увеличаващите се разходи за живот, купуват стоки на по-ниски цени, които не са непременно свързани с екологично производство. Още един важен елемент са цените на енергийните източници. И, разбира се, повишаващата се инфлация. Хранителната верига се характеризира с различни степени на концентрация и това е главният проблем. Например малък брой компании от хранителната индустрия доминират на пазара. Срещу тях седят 9 милиона фермери, които са много фрагментирани. Изобщо земеделският сектор е много фрагментиран и разнороден. Което означава, че той е много уязвим във веригата на доставки на храни, с много по-ограничени способности за въздействие в преговорите в сравнение с много по-концентрираните играчи. В тази връзка ЕК направи на 15 март предложения за допълнителни подобрения. Предложихме незабавни мерки. Първо, да се създаде обсерватория на производствените разходи, на процентите на печалба и на търговските практики в хранителните вериги, така че да се постави обща диагноза и да има повече прозрачност. Сред по-дългосрочните мерки е оценката на директивата за нелоялните търговски практики, която тече в момента. Специално за България тук трябва да отбележа, че в нейния стратегически план по Общата селскостопанска политика (ОСП) е отделено много малко място на организацията на производителите, или т.нар. коопериране. Във всички случаи то трябва да се засили.

• Третата група причини е свързана с увеличаването на изискванията към фермерите и на административната тежест, свързана не само с екологията, но и с контрола, със сложността на документите. В тази връзка през последните месеци проведохме консултации със страните членки и големите земеделски организации. Предложихме законодателни промени. Отделно тече онлайн допитване до фермерите, което продължава до 8 април и е достъпно на езиците на всички държави членки. Бих насърчил българските фермери да участват много активно в него.

• И четвъртата група причини за протестите е либерализацията на международната търговия, за която стана дума в Украйна. Този въпрос е от особено значение за България.

Предприехме мерки по последните три групи. Надявам се когато тези мерки станат факт, когато и националните проблеми се решат, протестите да стихнат. Впечатлението например от България е, че местните проблеми са решени.

Но да не забравяме, че предстоят европейски избори. И в предизборна обстановка всеки се надява да получи повече. Но смятам, че това, което правим, е много.

- Като стана дума за избори, не смятате ли, че се отстъпва малко повече от фермерите? Не играят ли те някаква политическа игра, която не е в интересна ЕС? Дори „Политико“ писа наскоро, че протестите са от полза за Владимир Путин и са плодородно място за руската пропаганда...

- Не бих свързал толкова директно исканията на фермерите от цяла Европа с изгода за Русия. Преди 10 години фермерите бяха много по-проевропейски настроени и така гласуваха на изборите. Сега това се променя по различни причини. През последните месеци и години имаше изключителни трудности, свързани с икономическа и екологична нестабилност. През 2023 г. например на много места имаше суша, както и наводнения. Те въздействаха много върху производството и доходите на фермерите. Освен това правилата за прилагане на ОСП, регламентът, по който работим в момента, е приет преди войната в Украйна. Все пак тя има по-широки геополитически последици, които продължават да влияят на пазарите и доходите на земеделските производители. Същевременно опитът, който вече имаме, показва, че ОСП е усложнена – било на европейско, било на национално равнище, и че трябва да се намали административната тежест.

Ето ви няколко примера от предложението ни от 15 март. То засяга т.нар. предварителни условия в сферата на екологията. Те трябва да бъдат изпълнени от фермерите, за да могат те да получат своите преки плащания. Наричат се добри земеделски и екологични условия (ДЗЕУ).

Едно от тези условия е земеделските култури да се сменят или ротират в рамките на всяка година на един и същи парцел. Наричаме го сеитбооборот и смисълът му в екологически план е да се поддържа по-добро състояние на почвите. Облекчението, което даваме и за което много настояваха фермерите, е, че вместо ротация те могат да пристъпят към диверсификация на културите. Което означава, че в рамките на стопанството, на различни парцели, трябва да има различни култури. Мисля, че това бе прието много добре.

Друго изискване е минимален дял от земята на дадено стопанство – като правило 4 на сто, трябва да бъде оставено за непроизводствени площи. Като цяло става дума за земя под угар. Но може да има и други обекти или места като храсти, горички, водни площи и т.н. Прави се, за да се подобри биологичното разнообразие на стопанството. Това задължени изобщо отпада и фермерите могат да изпълняват изискванията по доброволна схема срещу заплащане.

С други думи, заместваме задължението, или тоягата, с морков.

- Но при предишния протест фермерите се заканиха, че няма да спрат протестите, докато за украинския внос не бъдат наложени същите изисквания като в ЕС. Смятате ли, че предприетите досега мерки ще успеят да ги убедят да спрат протестите?

- Санитарните и фитосанитарните изисквания са на място. Всички продукти, влизащи в ЕС – независимо откъде са, трябва да отговарят на тези изисквания. Страните членки прилагат този контрол и винаги могат да направят проверки и да спрат стоки, ако не отговарят на критериите.

За България е особено важна декларацията на ЕК, че когато има внос на зърно, по-голям от необходимото, да се вземат съответните мерки. Важно за България е също, че има план за наблюдение на търговията съвместно наблюдение с украинците срещу ударното покачване на вноса в държавите членки. Функционира и съвместната координационна комисия между ЕС, Украйна, Молдова и петте най-засегнати страни, сред които и България. Там се обсъжда и решава оперативно всеки възникнал проблем.

- Същевременно има недоволство, че разходите за производство в Украйна например на мед са доста по-малки от тези в ЕС...

- Именно затова медът беше включен в списъка с продуктите, срещу чийто внос могат да бъдат взети предпазни мерки. В такива случаи не само могат да бъдат върнати митата, но и да се въведат импортни лицензи, с които този внос да бъде забранен. Ако някоя страна членка на ЕС постави въпроса за някой друг продукт, който не е в списъка, той ще бъде разгледан от Комисията и може отново да се стигне до защитни мерки. Ако всичко това бъде обяснено на фермерите, не би трябвало да продължава това напрежение.

Ще ви кажа още нещо. В нашата Генерална дирекция малко ни боли, когато в медиите фермерите, които осигуряват нашата храна и чийто труд е много тежък,  биват представяни едва ли не като агенти на Москва или се пише, че легитимните им протести им са насочени към решаване на геополитически проблеми. Няма такова нещо. Нашата ОСП е на повече от 60 години. През това време не е имало войни, но винаги е имало кризи и големи протести, без това да бъде свързано с някакъв външен играч.

Питахте ме също дали не отстъпваме прекалено много от Зеления пакт. Не, с промените, които изброих, не се прави това, защото 32 на сто, или една трета от бюджета на стратегическите планове, отива за доброволни екологични мерки. Отделно имаме системата с ДЗЕУ, която споменах.

- Дали осигурените от ЕК плащания се използват целенасочена за работа или за нещо друго?

- Основната причина да има преки плащания е фактът, че фермерите, след като ги получат, имат 60 на сто от доходите на другите професии. Разбира се, както във всяка професия, и тук има големи и малки. Еврокомисарят Януш Войчеховски и ЕК от години се опитват да се преборят с проблема, че има фермери, получаващи много големи плащания. Механизмите за това са два. Единият е таван на плащанията. Вторият е преразпределителен механизъм, където това, което се взема от по-големите, се дава на малките. От 29 милиарда евро годишно, които отиват за преки плащания, 16 процента са преразпределителни. 

- Да разбирам ли, че сте оптимист, че протестите на фермерите ще се прекратят заради вашите предложения?

- Надеждите ми са, че когато нашите предложения станат факт идната седмица, фермерите ще се приберат и протестът ще стихне. Както стана вече в много страни членки.