Да обичаме ли Русия, или да я мразим? Нито едното, нито другото. Русия си е отделна държава със свои собствени интереси. И нейните интереси, в повечето случаи в историята, не са съвпадали с българските. Не съвпадат и днес.

* Z идва от Клуб Z. Само и единствено!


Ето какво каза пред БНР историкът проф. Искра Баева:

"Тезата, която се развива на запад идеологически, че ако Русия победи, ще превземе цяла Украйна, а после ще посегне на други държави, е нереалистична".

Странно е, че точно проф. Баева, която е историк и специалист именно по нова и най-нова обща история, изказва подобни съждения. Защото специално за нея светлият пример на Хитлер не би трябвало да е непознат.

Известно е, че през есента на 1938 г. на Мюнхенската конференция Великобритания и Франция се съгласяват Хитлер да превземе Судетите, област в тогавашна Чехословакия. А той от своя страна обещава, че това е последната територия, която иска.

Какво се случва после и доколко Хитлер спазва обещанието си е история, както е известно. И до днес с терминa "Мюнхенска политика" се обозначава политика на отстъпки пред диктатори.

И Западът трябва да бъде упрекнат за това, че водеше "Мюнхенска политика" по отношение на Путин, когато той навлезе в Грузия през 2008 г. и в Крим през 2014-а. Западът се активизира чак когато Путин нападна Украйна. Така, както преди повече от 80 години се активизира срещу Хитлер едва тогава, когато той нападна Полша.

Нещо повече - от руска страна има ясни изявления, че НАТО трябва да се върна в границите си от 1997 г. С други думи цяла Източна Европа отново да бъде прегазана от миризливия руски "Боташ". Така де - ботуш.

Ако Хитлер беше спрян още през 1936 г., когато навлиза с войски в Рейнската област, Втора световна война можеше и да няма. Ако днешните санкции срещу Русия й бяха наложени още през 2008 г, когато тя навлезе в Грузия, то може би окупация на Крим и война в Украйна нямаше да има.

Ако Украйна падне, то Путин най-вероятно ще продължи с агресията в съседни страни. Самият той и негови приближени го казват в прав текст и няма причина да не им се вярва.

Това са уроците на историята, които мнозина отказват да прочетат. Включително някои професори - историци.