У нас лекарите не практикуват спешна помощ. Независимо че държавата я гарантира, организира и контролира, а спешните медици непрекъснато полагат усилия да бъдат на ниво, тъжната истина е, че с труда им непрекъснато се злоупотребява. Само за 2014 г., при над 1180 от повикванията, не е бил открит адрес, а в близо 7900 не е открит пациент. Като се изчерпат направленията в доболничната помощ личните лекари сами насочват пациентите си към спешните центрове, в резултат на което през приемните им отделения през 2013 г. е минал всеки треди бълтарин. Като се прибавят и 225-те на брой нападения над спешни екипи през миналата година, можем да сме сигурни, че "обществото определено не ни уважава и обича".

Изводите са на председателя на Националната асоциация на работещите в спешна медицинска помощ д-р Десислава Кателиева. Според нея проблемите произлизат от сбърканата система, в която не само няма правила и организация, но липсват и ясно разписаните ангажименти на всички изпълнители на медицинска помощ.

"Ние сме гарантиран безплатен и безотказен преглед и лечение за всеки неосигурен българин или осигурен, решил да си спести време и пари за преглед при общо-практикуващ лекар (ОПЛ)", възмущава се д-р Кателиева. И твърди, че точно това демотивира част от пациентите да се осигуряват, защото знаят, че има резервен безплатен вариант за преглед през спешната помощ (тезата сподели преди време и Клуб Z).

По думите й спешната помощ у нас се импровизира, защото не се случва по начина, по който работи системата в европейските държави. Основната причина за това е нормативния абсурд, според който всеки пациент е спешен до извършването на медицински преглед. А това гарантира на всеки пациент, преценил се като спешен, безплатен и безотказен достъп до спешна помощ, финансиран от държавата.

"Това позволява и липса на 24 часово обслужване на населението, вменено на ОПЛ по настоящата нормативна уредба! Никой не контролира колко ОПЛ и как са осигурили 24 часово обслужване на населението. Просто НЗОК изплаща 24 часово обслужване на населението по 6 млн. лв. на година на ОПЛ. А те, колкото им плащат, толкова се стараят да го правят!", издава някои тайни от кухнята д-р Кателиева

В настоящата нормативна база липсват правила – кой е спешен пациент, кой лекува спешния пациент, как го лекува, липсват критерий за качество. Това води до разточителство на материален и човешки ресурс за несвойствени дейности, продължава председателят на асоциацията.

"От три години съществуват парамедиците като професия в регистъра на професиите, но какво от това. Три години никой не може да каже що за професия е това. Защо в едни колежи учат 6 месеца, а в друг три години наравно с медицинските сестри? Никой не може да каже те всъщност медицински специалисти с почти лекарски умения ли са, или са немедицински специалисти, които работя по алгоритми и под контрол на лекар? Междувременно обаче те вече са в линейките по курортите и по частните болници и се представят като лекари, нищо, че е противозаконно. Медицинските фелдшери не фигурират в регистъра на професиите, но са единствени медицински специалисти, които лекуват самостоятелно в над 40 филиала на спешна помощ в страната. Но и те като парамедиците се обучават без единни общодържавни изисквания и някак практикуват вместо лекари, а получават заплати на медицински сестри. Млади лекари в системата няма, защото нито заплатата, нито перспективите ги мотивират да работят 12 часа в стрес и агресия в спешна помощ!"

От всичко това според д-р Кателиева може да се направи един извод: Истинска спешност се прави с мотивирани обучени спешни медици, отговарящи на определени квалификационни изисквания, при правила и алгоритми, които не позволяват спешната помощ да се превърне в медицинска помощ въобще, с иновативно и модерно оборудване и комуникации, които да осигуряват присъствие на лекаря, когато спешното състояние се окаже с непосредствена опасност за живота.

Преходът от импровизация към истинска спешна помощ пък минава през нормативни промени, които да опишат кой каква работа върши в системата, през осигуряването на допълнителни финансови ресурси за иновативни и добри практики в спешната помощ, както и през политически и експертен консенсус за бъдещето на сектора - животоспасяваща помощ или 24 безплатно медицинско обслужване на населението.

"КАК ЩЕ СЕ СЛУЧИ? Трудно, много трудно ще се промени преминаването на спешната помощ от буфер в база на здравеопазването ни. Но ако това се случи, спешният пациент ще получава навременна и качествена спешна помощ. Неспешният ще е мотивиран да се осигурява и да ползва доболничната помощ, която ще има достатъчен финансов ресурс да диагностицира, лекува и профилактира. В здравеопазването ни ще постъпват достатъчно средства от осигуряващи се пациенти, за да бъде иновативно и модерно. Все още вярвам, че настоящия екип на МЗ, ако бъде оставен да реализира написаното в концепцията за развитие на спешната помощ 2015-2020 г., ще направи тази трудна, но важна стъпка", убедена е д-р Кателиева.