Медикаментите за лечение на онкологични заболявания да бъдат заплащани изцяло от болниците, независимо от поставените ограничения върху месечните им разходи. Това предложение ще разгледа надзорният съвет на Националната здравноосигурителна каса на заседанието си на 28 април, съобщиха от институцията.

Спешните мерки се налагат заради тревожната тенденция лечебните заведения да отказват терапия на онкоболни, защото са изчерпали месечните си лимити.

От началото на годината болниците са с фиксирани бюджети, които представляват 90% от реално изразходваното през 2014-а, а здравната каса не заплаща надлимитна дейност. Създадена е възможност предварително да се харчат до 5% от планирания бюджет за следващ месец, но само при условие, че сумата се компенсира в рамките на годината. Уви, още в началото на април стана ясно, че само през първото тримесечие средствата за болниците са се стопили допълнително с около 10 на сто, защото почти никой не се е вместил в очертаните бюджетни граници. В резултат лечебните заведения взеха крути мерки, а до институциите и пациентските организации започнаха да валят оплаквания, че болни остават без лечение.

Въпреки всичко от здравната каса твърдят, че няма поводи за притеснение.

"Към днешна дата Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е изплатила отчетената дейност на всички изпълнители на болнична медицинска помощ за здравноосигурителни плащания за 2014 г. и за първото тримесечие на 2015 г., с изключение на надлимитната дейност за м. февруари т.г. Тези средства, след проверка, ще бъдат заплатени през м. април, заедно със заплащането на дейност м. март 2015 г.", съобщават от пресцентъра на ведомството, уточнявайки, че това се отнася и за онкомедикаментите.

От касата информират също, че в листите на чакащите пациенти не могат да фигурират хора с ракови заболявания.

В тази ситуация намерението на държавата да се ангажира 100% с лечението на онкоболните ще реши моментната драма, но няма да се справи с проблема. Причината е, че публичните средства за лекарства и за медицински дейности също са ограничени и за да се осигурят жизнено важните терапии, ще трябва да се вземат пари от други пера. Това по всяка вероятност ще се отрази върху пациентите в неспешни състояния, които действително ще оформят дълги листи на чакащите или ще обикалят страната в търсене на болници с неизчерпан лимит за лечение. В крайна сметка пак ще има хора без медикаменти, нищо че липсата няма да застрашава пряко живота им.

Другият въпрос е откъде ще се вземат нужните пари, за да се обезпечи терапията на тежко болните. Единият вариант е отново да се извадят средства от оперативния резерв на здравната каса, но това напълно ще лиши системата от буфер при извънредни и неотложни ситуации. От предвидените за целта 300 млн. лв., 190 милиона бяха отблокирани още в началото на годината, 170 милиона от които бяха предоставени на болниците. В момента надзорът на касата умува дали да не извади още 60 млн. лв., за да покрие част от преразхода на лечебните заведения и те да се вместят в изискването за 90-те процента (в противен случай Българският лекарски съюз заплаши, че ще изтегли подписите си от Националния рамков договор за тази година). Направи ли го, в резерва й ще останат скромните 50 млн. лв., които според собствените й изчисления, трудно биха покрили общия разход за лекарства за едно тримесечие.

Другия вариант е до края на годината Народното събрание да актуализира бюджета на здравната каса, но тогава управляващото мнозинство ще трябва да признае, че се е провалило още с първата си реформа.