Кметът на Панагюрище Никола Белишки се прочу покрай честванията на Априлското въстание с пламенната си реч.

"Няма синоним на "турско робство". Всички опити да бъде намерен са равносилни на национално предателство", заяви тогава кметът, с което си спечели одобрението на мнозина, но отнесе и някои критики.

Оказва се обаче, че кметът Белишки и общинарите в Панагюрище, не винаги са чак толкова пунктуални по отношение на термините. В сайта на община Панагюрище в раздела за историята на града терминът "турско робство" не е споменат нито веднъж, но затова пък е използван синоним, ако се позовем на лексиката на кмета. И това е "османско владичество", термин, който години наред водещи български историци се опитват да наложат за обща употреба, тъй като според тях именно той е най-точният. Но често биват заклеймявани за това като национални предатели.

Ето част от написаното в сайта на община Панагюрище:

"В годините на османското владичество Панагюрище получава официално със султански ферман призвание за войнишко селище. От това последват редица превилегии като право на относително самоуправление, освобождаване от някои данъци и др., които спомагат за икономическото развитие на града, за запазване у неговите жители жива надеждата за свобода. Бурен икономически разцвет градът бележи в началото на XIX век. На основата на традиционния скотовъден поминък се развиват редица занаяти: джелепството – търговия с добитък, абаджийството – производство на аби от домашен шаял, мутафчийство – изработване на изделия от животинска козина, табачество – обработка на кожи, обущарство, а също така и златарство. В различните занаяти работели над 550 майстори, а общо с калфите и чираците – над 2500. Панагюрските търговци кръстосвали пазарите на Мала Азия, Сърбия, Гърция, пътували до Виена, Дубровник, Кайро... Икономически подем по онова време предопределя и значителния духовен разцвет, до който стига градът в навечерието на Априлското въстание."

Доколко описаната по-горе картина би могла да се охарактеризира еднозначно като "робство" е въпрос, на който всеки би могъл и сам да си отговори. Разказът за историята на Панагюрище обаче продължава:

"С жаждата си за просвета, панагюрци извисяват своето селище на едно от първите места в страната в образователното дело. През 1839 г. с усилията на цялото население е издигната голяма двуетажна сграда за мъжкото училище, а през 1843 г. е построена и сградата на девическото училище. Преди въстанието в тях се учели около 900 деца. Към мъжкото училище била уредена библиотека с 2000 тома български и чужди книги, между които имало и средновековни ръкописи на хартия и кожа, унищожени при потушаването на въстанието. В училищата преподавали хора с богато за времето си образование. В тях са учитествували и видните панагюрци и изтъкнатите в историята на българската национална култура дейци: Марин Дринов, основоположник на българската историческа наукa и един от създателите и първи председател на Българската академия на науките и Нешо Бончев – първи български литературен критик.

Наред с училищата още един културен институт в града пробуждал духовете на панагюрското гражданство. Това е основаването в 1865 г. читалище “Виделина”. В него се развивала широка културно-просветна дейност, четели се книги и вестници, изнасяли се сказки, разисквали се политически въпроси, коментирало се положението в Османската империя."

"Не можем да градим бъдещето си, да разбираме настоящето си, без да знаем нашата история", заяви кметът Белишки в една от своите последни изяви по медиите. От сайта на общината е видно, че в Панагюрище има хора, които познават добре историята на града си.

Клуб Z на няколко пъти се опита да се свърже с кмета Белишки, за да поиска коментар от него по повод написаното на сайта на общината и разминаването между този текст и неговото слово по повод Априлското въстание. Отговарящият за връзки с обществеността в общината обаче обясни, че кметът няма да коментира, защото не иска да прекалява с медийните си изяви.

Няма как да се отрекат героизмът и саможертвата на хората, вдигнали се на бунт през април 1876 г. Никой добросъвестен историк не може да твърди, че българите са добрували, докато са били поданици на султана. Големият въпрос е дали онези, вдигнали се на въстание, са роби. И редно ли е един 500-годишен исторически период да бъде оценяван само и единствено през призмата на случилото се през последните няколко години от него.