Пет от шестте предложения в Закона за пряко участи на гражданите в държавната власт и местното управление бяха отхвърлени на първо четене от Народното събрание днес. Бързото гласуване бе след над два часа дебати по темата, в които основно активни бяха опозицията в лицето на Атака, БСП и ДПС.

Последното гласувано предложение бе и единственото, което мина. То бе на Данаил Кирилов от ГЕРБ и получи 96 гласа "за", 5 "против", и 19 въздържали се. Управляващата партия предлага референдумът да не се провежда само на територията на България, както досега, и да гласуват и българските граждани в чужбина. Добавя се и едномесечен срок за поправяне на подписката в случай на грешки, както и промяна в определянето на деня за допитването - ако в същата година има предстоящи избори, референдумът се провежда заедно с тях. Този законопроект бе и единственият, който получи подкрепа от ДПС. Лидерът Лютви Местан отбеляза, че движението подкрепя всяко предложение за това съгражданите ни в чужбина да участват в политиката на страната.

Атакистите обаче бяха шампиони по предложения - три от законопроектите бяха техни.

Първият предлага задължително гласуване и минимален образователен ценз на ниво основно образование за участие в референдум. Предложението бе отхвърлено от правната комисия, а после и в залата още на първо четене, с основен довод, че е противоконституционно. Едва 18 депутати гласуваха "за", сред които 3 от БСП, 6 от Атака, и 7 от Патриотичния фронт, 1 от АБВ и 1 независим. Задължителното гласуване и образователния ценз са в програмата на Фронта, но те подкрепиха своя обичаен противник мълчаливо, само при гласуването.

Второто предложение на Сидеров беше за намаляване на нужния брой подписи за референдуми от 200 000 на 50 000 за местни референдуми и от 500 000 на 200 000 за национални. Два други законопроекта бяха за подобни промени, но с по-високи прагове. Този път атакистите получиха пълната подкрепа на БСП, АБВ, ПФ, "за" гласува и един от реформаторите, но предложението отново не мина с 45 "за", 39 "против" и 57 въздържали се.

Третото предложение бе най-обсъждано, и коментирано обстойно от лидерът на ДПС Лютви Местан. Атака поискаха да бъде премахнато ограничението да не подлежат на референдуми вече ратифицирани международни договори. 79 от депутатите обаче решиха, че това противоречи на международното право, и гласуваха против. БСП и ДПС дадоха по един глас "за", вероятно по погрешка. Предложението бе отхвърлено и хората на Сидеров напуснаха залата.

Следващ подред бе законопроекта на Мариана Тодорова от АБВ, която също като Сидеров предложи да падне прагът на нужните подписи, но от 200 000 на 150 000 за местен референдум и от 500 000 на 300 000 за национален. Друга промяна бе да се намали нужните гласове за признаване на референдума. В момента те трябва да са на нивото на последния парламентарен вот, което се оказа пагубно за последния референдум за АЕЦ "Белене" преди две години. Тодорова предлага граница 40%. Предложението щеше да мине с 60 гласа за, с 8 от ГЕРБ, 18 от БСП, 12 от РБ, 7 от ПФ, 4 от БДЦ, 10 от АБВ и подкрепата на един независим, но бяха гласували само 109 депутати и нямаше кворум. Така то бе отхвърлено.

Петър Славов от Реформаторския блок пък имаше предложения по същите въпроси, но с още по-радикално сменяне на границата - половината от активността на последния вот. И това предложение не мина, но не заради липса на кворум, а поради 46 въздържали се и 20 против спрямо едва 43 "за".