Партията на справедливостта и развитието (ПСР), управляваща Турция вече 13 години, иска окончателно да превземе и президентството.

Това ще стане факт ако на 7 юли тя спечели значително мнозинство на парламентарните избори. За това ще бъдат необходими три пети, или 330 места в 550-членния Меджлис в Анкара.

ПСР желае да промени конституцията така, че тя да даде големи правомощия на президента Реджеп Тайип Ердоган. Умереният ислямист стана държавен глава през август 2014 г., като преди това в продължение на 11 години бе премиер на страната си.

През последната седмица Ердоган съсредоточи кампанията на партията си върху религията и историческата памет на турците. Но той иска да спечели поддкрепата не само на консервативните и силно религиозните свои сънародници, но и на кюрдите и националистите.

Голяма част от поддръжниците на президента са именно религиозните турци, отбелязва Ройтерс. Риториката му често връща слушателите към 20-те г. на ХХ век, когато Мустафа Кемал Ататюрк създава светската турска република.

"Няма да се предадем на онези, които се противопоставят на повика ни към молитва", заяви Ердоган в Истанбул в речта си на 30 май по повод годишнината от превземането на Константинопол през 1453 г. "Няма да се предадем пред онези, които искат да изгасят духа на завоеванието, който гори в сърцето на Истанбул през последните 562 години", каза още президентът.

Въпросът дали "Света София" да стане отново
действаща джамия за пореден път е на дневен ред.

Кулминацията бе повик за молитва от минарето на "Света София" - най-голямата някога християнска катедрала в Източна Европа. След като турците превземат Константинопол, тя е превърната в джамия. По времето на Ататюрк тя става музей. Опитът на Ердоган да се възползва от мюсюлманската идентичност обаче отново повдига въпроса дали "Света София" да бъде използвана за молитви.

Консервативните турци обожават своя президент. Тези хора се чувстват като граждани от втора ръка след десетилетия на управление на светски партии.

"Те пият уискито си край Босфора и презират останалите хора", каза наскоро Ердоган по адрес на светския елит на страната си.

Въпреки че по конституция трябва да стои встрани от партийната политика, президентът изнесе серия речи из цялата страна в седмиците преди изборите на 7 юни в опит да намали подкрепата на опозицията и да събере поддръжници за президентски режим. Така той окончателно разсея илюзиите, че след възкачването му на най-високия пост в държавата вече не дърпа конците на ПСР. А наследилият го като премиер Ахмет Давутоглу е просто номинален лидер на партията.

Проучванията дават 40 на сто от гласовете за ПСР.

Привърженички на управляващата партия развяват турски флагове на митинг.

В последния момент обаче резултатите могат да се окажат други, предупреждават анализатори. Все пак особено през последния си мандат, започнал през 2011 г., умерената ислямистка партия, ръководството й и най-вече Ердоган си навлякоха гнева на много хора. Освен скандалите за корупция, довели до оставката на няколко министри, се стигна и до кървави сблъсъци с властите заради плановете за реконструкция на истанбулския парк "Гези" и възстановяването на постройки от османската епоха.

Кой стои на пътя на Ердоган

Най-сериозният съперник на управляващите е Републиканската народна партия (РНП), създадена от Ататюрк. В действителност тя е социалдемократическа и откакто бе оглавена през 2010 г. от Кемал Кълъчдароглу, популярността й се засили. Проучванията сега й дават между 25 и 28 на сто от гласовете. Иначе от 2002 г. насам тя неизменно завършва след изборите на голямо разстояние след ПСР.

Кемал Кълъчдароглу

Кълъчдароглу постоянно напада управляващата партия, че смесва религията с политиката.

"Вместо да дават пример с папата, защо не вземат за пример живота на пророка Мохамед", заяви той по повод перченето на Ердоган с визитата на папа Франциск в Турция преди два месеца.

Трета сила се очаква да бъде Партията на националистическото движение (ПНД), която от две десетилетия насам се оглавява от Девлет Бахчели. Според допитванията тя ще спечели между 15 и 17 процента.

Девлет Бахчели

Народната демократическа партия (НДП) е социалдемократическа, по подобие на републиканците. Тя представлява малцинствата в Турция, предимно кюрдите, които са значителна част от населението на страната. Лидерът на партията е Селяхаттин Демирташ. Очаква се тя да вземе между 9 и 12 на сто.

Интересното е, че точно тази партия може да лиши ПСР от желаното голямо мнозинство. Това ще стане, ако НДП мине 10-процентовата бариера. Според закона в такъв случай тя ще има най-малко 50 места в Меджлиса. Което ще лиши ПСР от желаното мнозинство.

И точно тя е главен обект на нападките на Ердоган. Той иска да спечели симпатиите на религиозните кюрди. И затова оспорва връзката на НДП с исляма.

Проправителствените медии, много от които са ислямистки, обвиняват Селяхаттин Демирташ в ядене на свинско. Той обаче отрича обвиненията.

"Седмици наред премиерът и президентът обикалят и казват "Аз съм мюсюлманин!" и провеждат кампания на лъжи и заблуждения. Това е пропаганда, която цели да ме очерни пред определена част от обществото", заяви Демирташ пред телевизия Си Ен Ен-Тюрк.

Селяхаттин Демирташ може да се превърне в новата звезда на турската политика.

В неделя той може да се превърне в новата звезда на турската политика. Под негово ръководство НДП се превърна от авангард на движението на кюрдите за човешки права в притегателен център за феминистите, другите малцинства, включително тези с нетрадиционна сексуална ориентация, отбелязва сп. "Тайм". Демирташ се надява да привлече гласовете на младите, разочаровани от стила на управление на ПСР.

Какъв е залогът

ПСР обещава на турците нова конституция, която ще превърне президентството в център на изпълнителната власт. От партията смятат, че тази система ще направи Турция по-демократична. Критиците обаче се опасяват, че такава промяна ще даде на държавния глава почти диктаторски правомощия.

Умерените ислямисти ще трябва да спечелят 330 места в 550-членния парламент, за да могат да прокарат законопроекта за конституционни промени, като организират референдум. Главните опозиционни сили са съгласни, че Турция има нужда от нов основен закон на мястото на настоящия, наложен от военната хунта преди 30 години. Те обаче се заричат да блокират всеки опита за усилване на президентската власт.

Какво ще се случи

Най-вероятният резултат от изборите ще бъде абсолютно мнозинство, но недостатъчно за промяна на конституцията. Очаква се ПСР да вземе 276 места в парламента или малко повече, но не и 330. Това обаче ще бъде достатъчно на умерената ислямистка партия да състави самостоятелно правителство.

Ако ПСР не вземе мнозинство, което е почти невъзможно според проучванията, тя ще трябва да търси коалиционни партньори. Това не се е случвало от 2002 г. насам.