Може да сте чули, че преди няколко дни парламентът отново бе замерян с домати. Може и да сте чули, че отново това бе дело на Николай Колев – Босия. Но със сигурност не сте чули защо:

„Ако до 18 ч. тази вечер не ми бъде потвърдена среща с народните представители за разговор-брифинг относно тежката корупция в МТИТС (Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията – б.р.) и следствие на която се избиват и осакатяват хиляди невинни български граждани годишно, ще последва утре мятане на развалени домати по депутатите.“

Това пише в изпратеното миналия вторник писмо до председателя на Народното събрание Цецка Цачева. И Босия изпълни думите си.

Проблемите тук са два – че хвърлящият домати е само един и че целта е ограничена до т. нар. война по пътищата. Става дума за липса на ред – липса на уважение към реда, липса на спазване на реда и липса на налагаща реда държава.

Убийството на магистрала „Струма“ няма да влезе в статистиката на жертвите на пътя, но също е част от живота на пътя. А в тази история нищо не е наред, независимо коя от разпространените версии си изберем. Джунглата е заменила реда, в който би трябвало всеки да знае какво може и какво не може – кой има право да контролира движението, кой има право да налага реда, кой има право да нарушава организацията на движението (отделен въпрос е дали я има и каква е – б.а.). Ако е вярно, че шофьорът е бил преследван и нападнат от охранителя, той е знаел, че няма смисъл да сигнализира органите на реда. Ако е вярно, че шофьорът първи е проявил агресия, то охранителят също е знаел, че няма смисъл да сигнализира органите на реда.

Огромен автомобил ме застигна вчера на магистрала „Тракия“ и очевидно не бе доволен от скоростта, с която му освободих крайната лява лента. Последва умишлено притискане, изтласкване в аварийната лента и принуждаване на всички следващи да набият и спирачки. Обадих се веднага на тел. 112, но пък знам, че нищо не последва, защото нищо не е последвало при други подобни случаи. Аз знам, че не мога да го догоня, засека и накажа, но утре някой друг ще прецени, че може. Ще го настигне, ще го блъсне точно на моста или ще го спре и ще се раздаде с бухалка, пистолет или каквото си носи.

Колкото повече липсва редът и колкото повече хората се чувстват незащитени от закона, толкова по-често ще четем новини като за убийството на магистрала „Струма“. Независимо коя точно версия ще бъде потвърдена. Затова темата не е т. нар. война по пътищата, а тоталното безредие. То е и в крайните квартали и малките села, където грабежите и нападенията са всекидневние. То е и в институциите, които не изпълняват задълженията си по закон. То е и на пътя. То е и в правоохранителните органи, то е и в съдебната система, то е и в ядрото на демокрацията – провеждането на изборите.

На пръв поглед „войната по пътищата“ и затлаченото правосъдие изглеждат отделни проблеми. На пръв поглед отказът от разследване на битовите кражби и пресичането далеч от пешеходните пътеки също са различни проблеми. Както и спазването на забраната за пушене, както и затварянето на очите пред обявените за престъпления пропагандиране на фашизъм и призиви за насилие и подбуждане към омраза.

Европейските бюрократи използват израза „върховенство на закона“. Е, няма го. Имаме върховенство на беззаконието. Иначе властимащите изглеждат твърде усърдни. Включват се в кампании, обличат тениски, говорят по телевизията, призовават хората да спазват правилата за движение. Утре може би ще облекат тениски с надпис „Не крадете от пенсионерите в селата“, а след това ще се снимат в клипове с призив „Не убивайте в парковете“. Ще се събират в парламента и ще раждат нови и нови идеи – ще намаляват скоростта, ще увеличават глобите, ще сменят цвета на фишовете.

Междувременно главният прокурор ще призове да проявим „уважение и разбиране“ към един полицай, който е нарушил пред всички чл.108 от Наказателния кодекс за проповядване на фашистка идеология.

Спазването на закона се налага. Но не избирателно – днес ще гоним само пияните шофьори, но не точно всички. Утре ще бутаме незаконни къщи, но не точно всички. После реформираме правосъдието, но не точно цялото. И така си минава времето, а повече и повече хора решават да вземат закона в свои ръце. С бухалки, пистолети, сопи и винкели. Ако нещата продължават така, властимащите трябва да бъдат много, много благодарни, ако към тях полетят само домати.