Ако гледаме футболен мач, не можем да не забележим как Лютви Местан отне топката от управляващите. По-точно подаде му я капитанът на правителствения отбор Бойко Борисов, който малко преди това спря да се разхожда по тъча и влезе в игра. До този момент Радан Кънев и Христо Иванов дълго и сами се подготвяха да бият пряк свободен удар още от собственото си поле, а противниковият тим изграждаше стената си още в средата на терена.

В последните минути обаче играчите на двата отбора и съдията често се събират на сенчестия корнер и си шушукат нещо с агитката с късите панталонки. От вувузелите им не се чува какво. Публиката отдавна си е тръгнала. Мачът отива към 0:0, което обаче не ни класира.

Ако гледаме „BigBrother”, не можем да не забележим как Местан се поизляга на дивана, под който едвам се подава главата на Миков, в единия край присяда Първанов, в другия – Бареков. Откъм кухнята се чуват трясъци и крясъци. Цацаров спори. Радан Кънев и Христо Иванов се опитват да сменят канала на телевизора, но всеки път той си превключва сам на предишния. Никой не знае къде е дистанционното. Борисов се поядосва, поядосва, че никой не му е подредил къщичката, накрая изхвърля телевизора. Тишина и любов в къщата. BigBrother увеличава хранодена.

Къде е Пеевски ли?

Успелият 35-годишен (вече) млад мъж пише консенсусните промени за съдебната власт в Конституцията. Все пак той е единственият депутат от парламентарната си група, който е бил магистрат, бил е част от съдебната власт като следовател – цели три пъти. После минава през стадиона, да си вземе топката, и през къщата – за дистанционното.

Проблемът ни обаче е, че това нито е мач, нито е телевизионно риалити, а е истинският живот в нашата държава. И в момента пред очите ни се взривява опитът за първа крачка за промяна на блатясалото правосъдие.

Вместо да ограничат влиянието на главния прокурор в кадровите решения на Висшия съдебен съвет (ВСС), те му дават мнозинство в прокурорската колегия на Съвета.

Вместо да направят гласуванията във ВСС явни, за да има поне някакъв публичен контрол, те запазват тайното вземане на решения.

Вместо да намалят мандата на членовете на ВСС, което да ограничи заседяването на белите покривки и да даде възможност за избор на нов състав по новите правила, те бетонират сегашния скандален отбор.

Вместо да предвидят възможността главният прокурор да бъде изслушван от Народното събрание, за да може поне да бъде питан за действията и бездействията си, те го оставиха отново само и единствено на въпросите на съдебните репортери преди заседанията на ВСС. И на Хекимян.

Сега имаме съгласие нито едно от тези неща да не се случи. Имаме съгласие с тази имитация на действие да започнем и да приключим съдебната реформа – без да стигнем до въпроса за прокуратурата, който изобщо не е отварян по същество. Имаме съгласие да поръчаме на Конституционния съд да ни продиктува какво да променим и какво да не променим. (Същият съд, който реши, че Пеевски може да бъде избиран за шеф на ДАНС, може да положи клетва дори, после изборът може да бъде отменен, а депутатът да си е останал... депутат)

Имаме съгласие да направим нещо, с което да не направим нищо.

„Ще ти купя колело, ама друг път“ е заменено с „На ти снимка на колело“.

Е, ще разделят ВСС формално.

Кел файда, другари и другарки!? Питайте онзи на дивана, ако не разбирате значението на този израз.

Поне гласуването на „снимката“ в пленарната зала ще донесе някаква информация. Поне ще знаем има ли един, двама или няколко депутати, които не искат да играят в тази пародия. (Междувременно Реформаторският блок обяви, че няма да подкрепи новия проект за промени в Конституцията - б.ред.) Ще има ясна разграничителна линия между защитници и противници на статуквото.

А съгласието си го вземете вкъщи. Не ни радва, когато е насочено срещу нас.