Великата отечествена дискусия приключи мирно. Засега. Новият пътен възел до шуменското село Белокопитово позволява да се завива и наляво, и надясно, откъдето и да идвате, накъдето и да отивате. Едните искрено и масово определихме управляващите като идиоти, които строят небивалици, а другите искрено и масово обявихме онези, търсещите левия завой, също за идиоти, които преценяват света по една снимка.

Изводът обаче няма нищо общо със самия пътен възел. А той е, че светът вече е различен. Все повече управляващите ще бъдат подлагани на масирана критика и ще бъдат притискани да обясняват все повече детайли от своите решения и действия. Все повече, също така, една неясна снимка - или пък една непроверена или фалшива новина, ще е достатъчна, за да вдигне на крак цялата държава. И вместо да се възмущаваме на едните, на другите или на целия този шум, можем да се опитаме да разберем какво е различното в тази нова реалност.

Къде е левият завой?

Няма нужда да се чудим защо толкова много хора допуснаха, че управляващите и наетите от тях проектанти и строители са пропуснали да предвидят възможността за ляв завой. Как защо? Защото звучи достоверно. Защото оценката ни за качествата на тези, които самите ние избираме, е достатъчно ниска. Защото имаме доказателства, че харченето на публичните пари често не се подчинява на критерия за ефективност.

Защото помним признанието как някой някъде в държавната машина забравил да предвиди връзка между магистрала „Тракия“ и напредващата „Марица“. Защото гледаме всеки ден по телевизията истории за общини, които са построили пътища за никъде. Защото всеки град си има по една изоставена и недовършена „болница с кран“.

За крана ли питате?

В началото на 80-те в Сливен започва изграждането на най-голямата болница в Югоизточна България. 14 етажа вече са вдигнати, грубият строеж е почти готов и някой установява, че вътре в огромната сграда е забравен кранът. Той трябва да бъде демонтиран, за да бъде довършена болницата. Но той не може да бъде демонтиран, ако не е извън сградата. Ни напред, ни назад. Бетонът се извисява, кранът си стърчи. Чак през 2008 година това чудо на социализма бе взривено.

Заради всички тези случки, когато някой каже, че управляващите са построили пътен възел без ляв завой, никой не казва: „Абсурд! Това не е възможно!“ Приемаме го за обичайна част от живота ни. „Разбира се! Кой е очаквал да построят нещо нормално!?“

Ще ядем ли жените си?

По времето, когато в Сливен са напредвали с болницата с крана, започва проектирането на пътен възел „Белокопитово“. През 1984 година проектът е готов, но откриването е 21 години по-късно. И ако управляващите са били планирали да резнат лентата на „диаманта“, да се поокъпят със светена вода в Плиска и да продължат напред, то новата реалност ги принуди два дни да обикалят медиите и да отговарят на всички въпроси за левия завой, за конфликтните точки, за вида на съоръжението и за броя на мостовете.

Всичко тръгна от един скат, който не е заравнен и с височината си остави скрито мястото за обратен завой, което се оказа в същината на проблема с левия завой на онази снимка. А когато една новина или неновина звучи скандално и съвпада с нашите стереотипи, то това е взривоопасната смес, която създава вирусите в социалните мрежи.

Скандално ли е да построиш пътен възел без ляв завой? Скандално е. Способни ли са нашите управници на такова нещо? Способни са. Шервай!

Успоредно с левия завой през социалните мрежи триумфално премина и историята с мъжете в Саудитска Арабия, на които вече било разрешено да ядат съпругите си. Скандално ли е? Скандално е. Мислим ли, че различните от нас са способни на всичко най-лошо? Мислим. Шервай!

Тази неновина покори западния свят още през април. И е абсолютна измислица, дори институции от Саудитска Арабия реагираха официално. Но това не ни попречи да се завъртим във вихъра на възмущението. Никой ли още не е започнал онлайн петиция...

Гответе се за следващия липсващ ляв завой. Свиквайте. Вече е така. И вместо да негодуваме срещу това, по-добре да го приемем и да се адаптираме. И управляващите ще трябва да отговарят на много повече въпроси и да не се изненадват, че понякога обществото ще се вглежда в непредвидими детайли от тяхната работа, и публиката ще бъде заливана с все повече новини и неновини и ще й се налага да полага малко повече усилия, за да различи вярното от невярното.

П.П. Преди време предложих ДАНС да спира интернета на по-глупавите, за да им спестяваме вълненията покрай неновините. Май не се прие...