Беше като звън за събуждане. Хиляди бежанци поемат от Унгария към Австрия и Германия. Прещастливи семейства от Сирия, които са поели по трудния път с невръстните си деца, достигат до гарите на Виена и Мюнхен. Там ги посреща вълна от гостоприемство. Така за мнозина в Европа войната в Сирия доби образ – лицата на хората, положили неимоверни усилия най-сетне да загърбят кървавия хаос в родината си.

Явно и политиците си спомниха, че от четири години в Сирия бушува кръвопролитна война, принудила милиони да поемат в изгнание. Толкова често, както сега, в становищата на политици не се е чувал анализ: “Ако искаме да спрем бежанския поток от Сирия, то сирийският конфликт трябва да се реши.”

Как точно да стане това, предложения почти не се долавят. Въпреки това е добре, че опустошената от гражданска война страна най-сетне привлича вниманието, което отдавна трябваше да стане.

Докато погледът на света се насочва към Сирия, недалеч, де факто в края на полезрението, се задава нова опасност – в Турция ескалира сблъсъкът между армията и Кюрдската работническа партия (ПКК). Когато през юли правителството в Анкара даде ход на нова офанзива срещу нелегалната кюрдска организация, турските ВВС първо атакуваха предимно нейни убежища в населения с кюрди Северен Ирак. Междувременно боевете се пренесоха на турска територия. Задава се заплаха в бойно поле да се превърнат погранични райони със Сирия, Ирак и Иран.

Съобщава се, че в Даглиджа няколкостотин бойци на ПКК временно са обкръжили турски батальон и са му нанесли чувствителни загуби. Улични боеве се водят и в град Джизре в близост до границата със Сирия и Ирак.

Джизре беше обкръжен от турски бойни единици, в града се окопали въоръжени бойци, близки до ПКК. В действителност от обсадата и нападенията от страна на турската армия страда предимно мирното население. Това вече не са малки нападения на ПКК, нито изолирани военни и полицейски акции. Вече е прекрачен прагът към следващия стадий на ескалацията.

Международната общност почти не обръща внимание на това развитие на събитията в Турция. При това в конфликта е заложена огромна потенциална заплаха. Най-лошият сценарий е мащабен военен сблъсък в Източна Турция. Партизанските сили на ПКК и техните привърженици биха могли да обявят така наречените освободени райони и да поемат контрола върху няколко града. Анкара едва ли ще толерира това и ще изпрати турска армия, за да си възвърне тези територии и то с непредвидими последствия за цивилното население.

Една ескалация в кюрдските райони на Турция би могла да прерасне във война между Анкара и кюрдските сили в Северна Сирия, които са в съюз с ПКК. Този хаос може да подбуди към акции подмолните клетки на Ислямска държава в Турция.

Все още този апокалиптичен сценарий не е настъпил. Все още зоната на нестабилност в Сирия и Ирак не е обхванала и Източна Турция. Конфликтът между Анкара и ПКК е в решаващ стадий, при който все още би било възможно да се избегне кървава баня.
Турция е в НАТО и, теоретично, кандидатка за членство в ЕС. ПКК е включена в списъка на терористичните организации на САЩ и ЕС. Същевременно обаче американските бойни сили в Сирия си сътрудничат тясно със съюзници на ПКК. Така че са отворени канали за разговори между двете страни. И те трябва да бъдат използвани, за да се стигне до бърз край на боевете. Ако такъв опит не бъде направен, никой да не се учудва, ако след половин година хиляди хора побягнат от следващия конфликт в опит да пристигнат в държави от ЕС.

Виланд Шнайдер е редактор в австрийския в. “Ди Пресе”, откъдето препечатваме анализа му.