ВЕСЕЛИН ЖЕЛЕВ

България иска Европейският съюз при нужда да създаде на нейна територия приемен център за мигранти, т.нар. „гореща точка“, съобщи германската канцлерка Ангела Меркел на пресконференция в малките часове днес след срещата на върха на ЕС за бежанската криза. Българският министър-председател Бойко Борисов не говори пред журналисти след срещата.

„България също посочи, че има външна граница с Турция, че е под огромен натиск, що се отнася до бежанските потоци",каза Меркел. "Ние бяхме непредубедени. Казахме, че ако България иска да създаде „гореща точка“, ще получи същата подкрепа от европейските институции и агенции както например Гърция и Италия, но не ние искаме да налагаме нещо на България, а България сама каза: Ние имаме проблем, защо да не сме ние?“

Такива центрове ЕС засега предвижда да открие само в Италия и Гърция. В тях той ще изпрати свои екипи, които да помагат на националните власти при приемането на мигрантите, установяването на самоличността им, регистрацията им, обработката на документите им и молбите за международна закрила.

Темата предизвика страхове и противоречия, защото някои видяха в "горещите точки" средство да превърнат страните, където са разположени, в санитарен пояс за задържане на миграционните вълни в периферията на Европа, пазещ останалите държави-членки.

Според казаното досега от Европейската комисия националните власти трябва да се ангажират успоредно с приемните центрове да създадат места за настаняване на мигрантите, за които могат да получат финансиране от ЕС. Първият транш с такава цел само за Гърция е 33 милиона евро за един приемен център в атинското пристанище Пирея.

Засега „горещи точки“ се предвиждаха само в страните от европейската зона без вътрешен граничен контрол, известна като Шенген. Те са замислени като местата, където мигрантите ще бъдат събирани и вероятно разпределяни за други държави на ЕС.

Днес държавните и правителствените ръководители са се споразумели, че първите такива центрове трябва да са готови до края на ноември, каза на заключителната пресконференция на срещата председателят на Европейския съвет Доналд Туск.

"Лидерите се споразумяха да увеличат помощта на Турция, Ливан, Йордания и други страни в региона“, каза Туск. „Повече помощ ще бъде предложена в замяна на засилено сътрудничество“.

Помощта, която ще бъде мобилизирана за страните в региона чрез Върховния комисарат за бежанците и Световната програма за изхранване, трябва да бъде най-малко от 1 милиард евро от страна на ЕС и на държавите му, посочи той.

„Лидерите също се съгласиха, че хаосът по външните ни граници трябва да спре“, каза още Туск. „По-доброто управление и редът по външните ни граници е наша обща отговорност... Тази вечер стигнахме до общото разбиране, че не можем да продължаваме както преди. Ако не сменим сегашния модел, Шенгенското пространство ще съществува само на теория“. 

Искането на Турция за зона за сигурност в Сирия е „нещо различно от това, от което ние имаме нужда“ каза Туск за предложението на Анкара, което Борисов горещо подкрепи днес преди срещата на върха.

„Те предлагат да установят 80-километрова зона за сигурност заедно се европейците и със САЩ под военен контрол и като пространство свободно от полети, но също и с присъствие на земята“, каза Туск. „Това е много амбициозен проект, но за нас днес най-важното нещо е да сътрудничим с нашите партньори, не само с Турция, за бежанците, въможната нова вълна бежанци. Затова мисля, че трябва да продължим обсъжданията си с турските власти“.

Лидерите на ЕС очакват това да стане по време на насрочено за 5 октомври посещение на турския президент Реджеп Тайип Ердоган в Брюксел.