Революцията в Административно-процесуалния кодекс (АПК) се отлага. Реформаторският проектозакон, който предвиждаше сериозни изменения в много посоки в административния процес и срещна сериозна съпротива от юридическите среди, е оттеглен вчера.

Какво се предлагаше?

На 24 септември 11 депутати от РБ внесоха изменения в цели 144 параграфа на АПК и 30-ина други закони. Сред тях се предвиждаше премахване на гледането от 7-членен състав на Върховния административен съд (ВАС), редуциране на 5-членните състави в 3-членни, а на 3-членните в едночленни.

Целеше се с промени в над 30 закона да се премахнат случаите, в които ВАС се определя за първа инстанция - върховните съдии трябваше да останат такава само по делата срещу административни актове на кабинета и министрите, но ако те са делегирали правомощието си по издаването им на други длъжностни лица, компетентен става съответният административен съд. За дела по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) решението на административния съд се целеше да стане окончателно, ако се обжалват установени с ревизионен акт публични вземания под 5000 лв. за физическо лице и до 25 000 лв., когато ревизионният акт е на фирма.

Предлагаше се бързо информиране и призоваване на гражданите с електронни съобщения, които да са оставили свой имейл или да ползват електронен подпис.

"Ограничения на практика в безусловното касационно обжалване, водещо до масовото подаване на касационни жалби, без да се държи сметка на основателността им от подателите", гласеше един от мотивите.

Това включваше няколко идеи, като нов член, според който за граждани се въвеждаше такса за последната инстанция - без значение дали тя е местният административен съд или ВАС, 250 лв., а за организациите и държавните органи – 5000 лв. (на първа инстанция тя е съответно 10 лв. и 50 лв., б.р.).  Това - за дела, при които материалният интерес не може да бъде определен.

Когато той е ясен, вносителите предвиждаха с крайния си акт съдът да задължава загубилата страна да плати такса от 2% върху интереса. По делата срещу ревизионни актове, обществени поръчки и актове на КЗК обаче се предлагаше таксата за касационно обжалване да е 4 на сто от материалния интерес. Искаше се държавните органи също да плащат такси за касационно обжалване,

Предвиждаше се "уеднаквяване на тълкувателната дейност" - един безспорно огромен проблем на върховните ни съдилища. Ако председателят на отделение във ВАС например установи, че е налице противоречива практика, в двумесечен срок да поиска от отделението с мнозинство да определи приетото по кои дела следва да се прилага занапред от отделението. 

Къде какво не е наред

Много юристи остро атакуваха предложените промени, като общо взето само идеята за премахването на 7-членния състав като опция срещна подкрепа. За електронното призоваване бе изтъкнато, че е несъвместимо със закона човекът и това, че притежава електронно устройство да се отъждествяват в едно, т.е. - че никой не е длъжен да чете електронните си съобщения. Да не говорим, че не всички граждани имат интернет.

"И призоваването в съдебното производство е най-малката част - най-съществен би бил проблемът в административните производства, когато от съобщението започват да текат срокове. Проблемът е в делата, в които ти не можеш да вземеш участие, защото не си уведомен за съществуването на това производство. Дори ако телефонният разговор се записва – не може да се идентифицира лицето, което е приело телефонното обаждане, или ще стигнем до другата крайност – всеки, който очаква да му се обадят от администрацията, ще заявява, че не е той или ще си изключва телефона за определено време", каза в интервю за "Съдебни репортажи" адвокат Георги Атансов от САК.

По повод на таксите пак той припомни, че във Франция такси за съдебни дела не се събират, а ако се събират – те са пренебрежими в сравнение с тези, събирани от българската съдебна система. Практически същото е положението в Германия, където се събират такси веднъж на три дела и те са в съвършено различен размер. "Тъй че това, че българската държава е прехвърлила голяма част от тежестта за издръжка на съдебната си система върху плещите на самата съдебна система и събираните от нея такси е, според мен, огромен проблем и огромна грешка", каза адвокат Ангелов.

Той специално очерта разликите, че в административното производство правните субекти са въвлечени против волята си и съдът е единствената правна възможност за защитата им от всесилието на властта, от което следва абсурдът да ги накажеш с 2 или 4 %, ако изгубят. "Обратното е в гражданското правораздаване, при което страните от момента на сключване на сделката или преди извършването на деликта са свободни да изберат, при ясното съзнание на разходите по съдебна защита, дали да сключат сделката или да извършат правонарушението", каза Ангелов.

По повод намаляване на съставите според мнозина юристи по правило е абсурдно на каквото и да е касационно ниво да се разглеждат казуси в едночленен състав.

В мотивите си вносителите изтъкваха и нещо друго: че и сега само съдия-докладчикът се запознава с казуса, а другите 2-ма (4-ма и т. н.) в състава само подписват.

"Те съдържат и изводи, които, по мое мнение, би следвало да предизвикат светкавична реакция на Инспектората към ВСС. Там се твърди, че има дела, по които съдебните състави не се произнасят по решението на казуса, а решенията се подписват от съдии, които не познават делото. Ако това е вярно, и аз, а и публиката бихме искали да знаем кои са тези дела, кои са съдиите, които подписват решения, без да познават казуса и какви са дисциплинарните или други мерки срещу такива съдии, съответно срещу ръководителите на ВАС, които са допуснали съществуването на подобна ситуация", даде пример адвокатът.

Той нарече "екзотичен" и опита с някакво гласуване отделенията във ВАС да уеднаквяват съдебната си практика.

"Предвидената възможност отделенията да уеднаквяват практиката си с вътрешноорганизационен акт противоречи на конституционно установения принцип на независимост на съда.

Опитът да се направят от всеки три съдебни състава отделение, което да уеднаквява практиката си чрез гласуване с мнозинство и след това тези решения да бъдат задължителни за бъдещите произнасяния по делата, след като не са задължителни и не се променя статутът на вече разгледаните и разрешени случаи, е твърде екзотичен", каза юристът.