НИЯ КАРАДЖОВА

Просветното министерство и новият училищен закон ще заложат хаос с кандидатстването в гимназии. Очертава се втора кампания, при която учениците ще могат да сменят училището си и след десети клас, а не само след седми. Заместник-министърът на образованието Ваня Кастрева потвърди, че такъв вариант има, но от МОН не са притеснени, защото на 16 години децата щели дори да правят „по-осъзнат и мотивиран избор“.

Причината за тази промяна е в това, че във втория етап на гимназията, включващ 11 и 12 клас, учениците ще могат да се профилират. Те ще учат само 6 задължителни предмета, а останалите ще бъдат избираеми, като изборът ще се прави от ръководството на училището. Тези предмети ще се изучават по-адълбочено, за да може детето да кандидатства с тях. Ако гимназията е професионална, това ще бъдат предмети, свързани с професията.

Проблем обаче възниква, ако ученик от единственото училище в малък град иска да учи медицина, а въпросното училище има хуманитарен профил. За да се подготви за изпита, тийнейджърът трябва да се премести в друго училище за последните две години. Същото става и в случай, че ученик от гимназия в голям град се преориентира и избере друга професия, за която училището му не предлага съответния профил.

Така след десети клас ще се създаде своеобразно брожение между училищата, които ще трябва отново да селектират кандидатите да учат там. Кастрева посочи, че тази селекция ще се извършва най-вероятно с резултатите от националното външно оценяване, което вече ще се провежда и след десети клас.

Просветният министър Тодор Танев вчера отстъпи от задължителното гражданско образование от девети клас. То остава само в 11 и 12. Вчера МОН представи в окончателния им вид новите учебни планове, като в тях е върнато сегашното разпределение на часовете по чужд език в 9 и 10 клас. В тези класове са свалени и повечето знания по история и география, които след това стават незадължителни. За първи път в 9 и 10 клас ще се учат музика и изобразително изкуство „и ако някой напише друго, нека да ми каже до кой клас е учила изкуство баба му, ако изобщо има средно образование“, заяви Танев.

Експерт от МОН пък оправда отпадането на „Балканджи Йово“ и „Крали Марко“ от програмите за пети клас с думите, че са отпаднали „неразпознаваемите текстове“. Красимира Александрова заяви, че според литературоведите „Балканджи Йово“ е спорен, защото не бил фолклорен текст, а обработен от Пенчо Славейков.