В навечерието на дебата в парламента за конституционните изменения в частта съдебна власт, граждани излизат на протест, убедени, че депутатите ще се опитат да отхвърлят предложенията, свързани с орязването на правомощията на главния прокурор. 

Първото шествие ще е тази вечер, а надсловът - символичен - покрай изтеклите записи с участието на бившата шефка на СГС, вече обвиняема, Владимира Янева: "Да спрем "опраскването" на съдебната реформа в парламента". "Настояваме внесените за ПЪРВИ ПЪТ В ИСТОРИЯТА НА СТРАНАТА ни предложения на гражданите, обединени в Национална инициатива "Правосъдие за всеки" за реформа в съдебната система да бъдат приети!", обявяват организаторите. 

Проучване на Клуб Z сред членове на временната комисия по промените в основния закон показва, че съмненията на гражданския сектор съвсем не са неоснователни. Във вторник ще заседават експертите към комисията, т.нар. работна група, която ще разгледа постъпилите след приемането на първо четене предложения от парламентарните групи. 

Сред тях са и доста радикални такива, внесени от петима реформатори начело с Радан Кънев и взаимствани от инициативата "Правосъдие за всеки". Те засягат главния прокурор - възможността за отстраняването му, отчетността на обвинението и намаляване на влиянието му в системата.

Така например, предлага се по искане на 1/5 от народните представители временно отстраняване от длъжност главния прокурор в случай на "обосновано предположение" за извършено престъпление от общ характер. Т.е. по искане само на 48 депутати.

Някои радикални идеи за реформа

Както и: 

- Народното събрание да "изисква, изслушва и приема и други доклади на главния прокурор за прилагането на закона, резултатите от противодействието на престъпността и осъществяването на наказателната политика по проблеми от съществен обществен интерес".

- Ако Висшият съдебен съвет (ВСС) не приеме годишния доклад на главния прокурор, то "с квалифицирано мнозинство от две трети от всички членове, да предлага на президента освобождаването му от поста."

- Главният прокурор да не осъщестява методическото ръководство върху дейността на всички прокурори, а само надзор върху законността. 

- Разследването на тежки престъпления от общ характер, извършени от лица, заемащи висши държавни и управленски длъжности, да се осъществява от заместник главен прокурор за противодействие и борба с корупцията, който се избира от ВСС с квалифицирано мнозинство от 2/3 от всички негови членове за срок от пет години. При осъществяване на дейността си и постановяването на актовете си той да е независим от главния прокурор и да се отчита пред ВСС и др.

Как се чете парламентарният правилник

Очаква се депутатите от комисията за промяна на конституцията да заседават чак идния вторник, тъй като работната група е поискала повече време за работа по тези и други внесени предложения. Членове на комисията коментираха пред Клуб Z, че всичко, свързано с орязване на правомощията на обвинител номер едно няма да мине.

Предложенията на Блока няма да срещнат подкрепата на БСП, ДПС и АБВ, а чисто формално се очаква дебат по въпроса не противоречат ли тези предложения на парламентарния правилник. Според него между двете четения не може да бъдат правени предложения, които са извън обхвата и философията на приетите на първо четене текстове. 

Парламентарната история обаче помни множество случаи на нарушаване на този императив от правилника. За последно - при промяната на закона за референдумите, когато от ГЕРБ допуснаха до разглеждане в комисия на текстове, които дори бяха отхвърлени при първото четене. 

Въпреки този "прецедент", от партията на Бойко Борисов също смятат да се въздържат от подкрепата на реформаторските текстове. Още с внасянето на предложенията за изменения в основния закон стана ясно, че главният прокурор няма да бъде "пипан". 

Отпаднаха предложенията за намаляване на мандатите на тримата първи в системата. Сега обаче от РБ пак са внесли подобен текст - председателите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор да са с пет, а не със седем-годишни мандати.

Неотдавна пък самият премиер и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов заяви в интервю, че "промените са за след Сотир Цацаров", което породи съмнения, че съдебната реформа се прави с хоризонт от 2020 г. нататък, тъй като мандатът на главния прокурор изтича в края на 2019-а. Думите му останаха недообяснени от самия него и коментирани от министри от кабинета му като неволна грешка.