„Не искам да говоря! Приемам, че вие имате истински причини да правите поредицата си от интервюта, разбирам – хората се интересуват, но нека сложим край на това, защото всичко е толкова ясно, чисто и просто”.

Думите са на здравния министър д-р Петър Москов във втората серия от разследването за ваксините на журналистката Валя Ахчиева, което не беше излъчено по БНТ, но от няколко дни обикаля интернет сайтовете. Няма да защитаваме никой по казуса, но сме съгласни, че е време „да сложим край на това”.

КАК ДА СЕ ОРИЕНТИРАМЕ В СЮЖЕТА "МОСКОВ-ВАКСИНИ-СКАНДАЛ"

Втората част от разследването за ваксините ни залива с документи, дати и обстоятелства, в резултат на което се правят няколко много погрешни извода. Без да се спазва хронологията, без да се дават подробности и без да се отговаря на нито един от предварително зададените въпроси. (вижте запис от неизлъченото предаване по-долу)

ИМА ЛИ ИЗНОС НА БЦЖ-ВАКСИНИ?

Първото нещо, което става ясно от репортажа, е, че министър Москов е излъгал за дарението към Турция. Документите за износ са налице и любезно са предоставени от Агенция „Митници”, а от парламентарната трибуна, в отговор на питане от левия депутат Желю Бойчев, здравният министър обявява:  

„По второто споразумение (за БЦЖ-ваксините – б.р.) към настоящия момент няма дарени от Министерството на здравеопазването количества ваксини на Република Турция”.

„Настоящият момент” е 2 декември 2015 г., каквато е датата на официалния отговор. Ваксините обаче тръгват за южната ни съседка на 17 септември и наистина е странно министърът да го отрича. На това самият Москов отговаря пред камерите, че изнесените количества от 2 млн. бройки са само част от договорения транш за 5 млн. ваксини и докато не бъде изпълнен, никоя държавна институция няма право да заявява, че България е извършила дарение. Такава очевидно е административната процедура. Доказва го и фактът, че никой не си прави труда да крие документите, с които ваксините са изнесени от страната.

КОЛКО „ГНИЛО” Е БИЛО ПРОИЗВОДСТВОТО?

Репортажът открива „нещо гнило” и в процеса по производство на ваксините, защото е започнал 4 месеца преди подписването на самото споразумение за дарение с Република Турция. В случая обаче се търси „под вола теле”, защото за всичко си има ясна хронология.

В началото на май 2015 г. министър Москов предлага на правителството България да върне жеста на Турция и на свой ред да дари 5 млн. дози от българската БЦЖ ваксина. С решение № 373 от 28 май Министерският съвет се съгласява и почти веднага здравният министър уведомява държаваната фирма „БулБио – НЦЗПБ” ЕООД, която произвежда ваксините, че ще закупи от нея 4,2 млн. дози.  

Производството на 2 млн. бройки (първата партида от дарението – б.р.) започва още през юни, а през юли ваксините получават и необходимите разрешителни от Изпълнителната агенция по лекарствата. След това опакованите количества изчакват официалното подписване на споразумението с Турция с дата 7 септември и десет дни по-късно заминават за южната ни съседка.

„Защо второто споразумение е подписано чак на 7 септември – 4 месеца по-късно и след като ваксините вече са били произведени?”, пита Валя Ахчиева.

Всеки, който е наясно с производството на биологични продукти, знае, че процесът е сложен, продължава между 6 месеца и година, затова трябва да бъде планиран отрано. Между впрочем, точно това беше причината една от двете фирми, които произвеждат петвалентни ваксини, да не се яви на обявения в края на 2014 г. публичен търг у нас. Компанията никога не е печелила обществена поръчка за доставка на продуктите за България, затова производството на заявените от страната ни 250 хил. опаковки и доставката им в срок на годност е било практически неосъществимо. В този контекст е напълно логично министър Москов да уведоми „БулБио” в най-кратки срокове след решението на правителството. И дори е похвално, защото по този начин осигурява поне три месеца за осъществяването на поръчката, което е напълно достатъчно за малка компания със скромно производство като "БулБио".  

ИМА ЛИ ФАЛШИВИ ДОКУМЕНТИ?

Една от подготвените четири партиди е била изнесена от страната без съответния сертификат за съответствие от Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ), което само по себе си е незаконен акт, прдължава репортажът. Пред камерите се показват два документа – фалшив, с дата 16 септември, и оригинален, с дата 24 септември. Първият е без печат на ведомството и неясен подпис, а Ахчиева твърди, че е част от документацията, с която БЦЖ-ваксините са напуснали страната на следващия ден, 17 септември. Вторият е действителният сертификат, с който ИАЛ удостоверява, че произведените количества отговарят на всички стандарти.

Има и още една малка подробност – на 17 септември, когато дарението напуска страната, агенцията уведомява фирмата, че ще й предостави сертификата след като приключат всички проверки за съответствие.  

„Кой е бързал и защо?”, пита отново Ахчиева, без да обръща внимание, че фалшивият документ се е появил ден преди служителите на „БулБио” да получат писмото с отказа от ИАЛ. Излиза, че по собствена инициатива са решили да подправят подписи, когато дори не са знаели, че няма да се сдобият с тях.

И още нещо любопитно – д-р Славей Тодоров, който ръководи отдел „Осигуряване на качеството” в „БулБио” отбелязва, че Ахчиева „размахва някакво ксерокопие” с неясен произход и никаква правна стойност. След извършена вътрешна проверка фирмата все пак признава, че е изнесла ваксините без сертификат за една от партидите. Обстоятелството е черна точка в актива на „БулБио”, но напълно опровергава първоначалното твърдение, че пратката е заминала с фалшиви документи.

Откъде се е появило въпросното ксерокопие така и не стана ясно.

ПРИТИСКАН ЛИ Е ДИРЕКТОРЪТ НА „БУЛБИО”?

Истинското откритие в репортажа всъщност е признанието на директора д-р Любомир Димитров, че след тричасов разговор в Министерството на здравеопазването е подписал допълнително споразумение, според което не ведомството, а „БулБио” дарява ваксините на съседна Турция. По думите му излиза, че стойността на цялата поръчка от почти половин милиона лева ще остане за сметка на дружеството и му е била прехвърлена под натиск, а самата Ахчиева твърди, че става дума за източване на държавно дружество.

Едноличен собственик на капитала в „БулБио – НЦЗПБ” ЕООД е Министерството на здравеопазването и като основен принципал то има всички законови права да възлага на практика всичко. В дружествения договор на компанията ясно е записано, че едноличният собственик на капитала се разпорежда с целия капитал от 3,473 млн. лв. и може да „взима решения за допълнителни парични вноски”. В този контекст едва ли има значение кой точно ще даде парите.

Натискът и източването на държавно дружество наистина звучат скандално в разследващ репортаж, но изводът е, че или директорът не е наясно със статута на фирмата, която управлява, или съществуват сериозни пропуски в излъчения журналистически материал.

Така приключва сагата с ваксините. Сензация има, предаване също. Само го няма скандалът.