Още преди да бъде публикуван официално, докладът по Механизма за сътрудничество и проверка предизвика панически реакции, ескалирали до искане за колективна оставка на ВСС в нарушение на принципа на разделение на властите и за ненамеса в работата на съдебната власт. Тази реакция сама по себе си е поредна демонстрация на пълната несъвместимост между очакванията на Европейската комисия и българските политически реалности.

Когато през 2006 година ЕК предлага режим на наблюдение под формата на Механизъм за сътрудничество и проверка, макар и завоалиран зад традиционната брюкселска дипломатичност, смисълът на тази политическа иновация е ясен. България рискува да не може ефективно да прилага европейското право, тоест да защитава принципите и конкретните политики, които са в сърцевината на интеграцията. А от това пряко губят европейските граждани и европейската икономика. Очакването на Брюксел е, че посочвайки основни проблеми в сферата на съдебната система и борбата с корупцията, докладите ще стимулират законодателните и процедурни промени, чрез които „слабостите“ да бъдат отстранени и върховенство на правото ще гарантира равни правила и равен терен за всички играчи.

ПЪЛЕН ТЕКСТ: ДОКЛАДЪТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ

За поредна година Европейската комисия старателно и обективно изброява пълния каталог на „слабости“ на законодателството и институционалното устройство. Оценява приетите промени в Конституцията, макар и с изменение от първоначално внесения проект, като важна стъпка напред. На фона на богатата палитра от проблеми в работата на ВСС като непрозрачни процедури за назначения, разнопосочни практики при дисциплинарните производства, съмнения за намеса в случайното разпределение на делата, докладът оценява 2015 година като „смесена картина“.

Скандалните записи на разговори между съдии от Софийски градски съд, в които е замесено и името на министър-председателя, намират място в оценката на ЕК. Но само с коментара, че се очаква прозрачна и безпристрастна проверка. В сферата на борбата с корупцията отново е поощрено стратегическото планиране – приетата нова антикорупционна стратегия, от която ще се чакат практически резултати. Главен инспектор най-сетне беше избран, но Инспекторатът трябва да заработи. Антикорупционният закон веднъж беше отхвърлен от парламента, но пък повторното му гласуване ще бъде ключов тест за решимостта на България, смята Комисията. Осъдителни присъди по високите етажи на властта продължава да няма.

Патология или естествено състояние на системата

Брюксел отново е обективен. Но на фона на все по-явната и груба намеса на изпълнителната власт в работата на съдебната, корупционните скандали и неефективността при разследването им, непрозрачните назначения, липсата на базисно усещане за почтеност и достойнство във върховния кадрови орган в съдебната власт, обективността не е достатъчна.

Механизмът за сътрудничество и проверка е инструмент, създаден да диагностицира патология – отклонението от нормата, което трябва да се коригира. Той обаче не може да улови систематиката на обществените отношения, която прави патологията естествено състояние на българската съдебна (и политическа) система. Нейни характеристики са изборните манипулации, контролираният и купен вот, непубличният лобизъм, феодализацията на много от българските общини, финансирането на политически проекти чрез криминален бизнес, концентрацията на медийна собственост… Все измерения на политическия процес, които европейските доклади удобно не коментират.

Това не е случайно. Създаден като преднамерено флуиден, неопределен и даващ простор за дискреция, процесът на следприсъединителен мониторинг има политически характер. Той разчита на добрата воля и партньорство на политическите елити в новоприсъединилите се страни членки да изпълняват препоръките на Брюксел, просто защото са от полза за техните общества. Затова и традиционно докладите не посочват конкретни виновни лица, не поставят срокове за изпълнение на препоръките и не се позовават на ответни мерки и санкции. А това освобождава националните политици от отговорност и оставя европейските бенчмарки да висят в институционален вакуум. В този вакуум смяната на и без това напълно дискредитирания настоящ състав на ВСС може да бъде временен отдушник за натрупаното напрежение в системата. Но смяната на едни лица с други няма да доведе до нов начин на управление на съдебната система, ако непубличните механизми за влияние върху нея останат непокътнати.

В ПОСЛЕДНИЯ МОМЕНТ ДОКЛАДЪТ Е ПОЗАОБЛЕН ЗА "ДВЕТЕ КАКИ"

Без да навлезе дълбоко в систематиката на тези механизми, докладът никога няма да бъде достатъчно критичен. Нищо съществено не се е случило в законодателен и в институционален план в реформата на съдебната система и борбата с корупцията в България през изминалата една година и брюкселската политическа коректност трудно може да прикрие липсата на развитие с фрази като „предприе важни стъпки“ или „необходимо е усилията да продължат“.

Затова докладите на Брюксел вече не са новина за никого. Те са просто част от информационния поток на деня, наред с отпадането на Паисий от учебните планове, разследването на убийства и инциденти, оправдаването на Бисеров и …публикуването на поредния индекс за възприятие на корупцията, според който България пак е на дъното на Европа.

Неочаквана консолидация

Нещо много съществено обаче се развива на полето на публичността и докладът на ЕК само мимоходом загатва за него, а би трябвало да му обърне целенасочено внимание. През последните месеци се случиха две безпрецедентни прояви на консолидация на волята за промяна. Безспорно първата са публичните протести на представители на съдебната власт, които ЕК отчита като „здравословен знак“ за зараждането на нова култура на увереност у магистратите. Макар редиците им все още да са твърде малобройни, фактът че представители на магистратурата все по-често говорят ясно и публично за проблемите на системата, застават зад своите позиции с лицата си и търсят подкрепата на гражданското общество е безспорно позитивен сигнал за зараждането на тяга за промяна.

Не по-малко знакова е и консолидацията сред чуждестранния бизнес. Преди дни двустранните българо-американска, британската, френската, германската и още пет западноевропейски търгивски камари изпратиха писмо до правителството, в което заявяват открито, че дефицитът на върховенство на правото заплашва чуждестранните инвестиции в страната. Доскоро това беше теза открито заявявана от няколко западноевропейски посолства у нас. Консолидирането на позиция от страна на водещи чуждестранни инвеститори е съвсем ново ниво на публичен натиск и признание за провал на опитите за имитация на антикорупционни реформи.

ЕТО КАКВО Е ПОЛОЖИТЕЛЕН ДОКЛАД: РУМЪНИЯ МОЖЕ ДА СЕ РАЗДЕЛИ С НАБЛЮДЕНИЕТО

Тези прояви на консолидация в професионалната общност, на активизиране на гражданското общество са крехки и е твърде рано да се прогнозира дали ще доведат до осезаем напредък. Но има смисъл да се насърчават. Защото докладите на Брюксел очевидно са достигнали предела на своите възможности да стимулират промяна. И като концептуален замисъл, и като отражение на политическите механизми в ЕС, докладите по Механизма могат да предложат само толкова – да посочат проблемите. Особено на фона на много по-съществените проблеми, пред които ЕС се намира днес – миграционна криза, заплаха от разпадане на Шенген, ситуацията в Полша и Унгария. Оттук насетне задачата да намерим правилните решения имаме самите ние. Защото само ние като граждани имаме интерес от равен терен за всички играчи.

-----

* Линка Тонева е доктор по политология от СУ „Св. Климент Охридски“. Работи по проблемите на българското участие в евроинтеграционния процес, включително функционирането на Механизма за сътрудничество и проверка, гражданското участие в провеждането на европейски политики и др. Текстът е написан специално за Клуб Z, подзаглавието е на редакцията.