Националната гражданска инициатива „Правосъдие за всеки“ изпрати открито писмо до председателя на Народното събрание Цецка Цачева по повод опитите да бъде осуетено разглеждането на внесените предложения за съдебна реформа от пленарната зала.

Предложенията бяха внесени в Народното събрание заедно с подписка. Законът задължава парламента да разгледа направените предложения и в тримесечен срок от връчването на подписката да обяви своето решение и мерките за неговото изпълнение на своята интернет страница, в един национален ежедневник и по обществените електронни медии.

Правната комисия одобри предложенията и изпрати доклад за разглеждане от всички депутати. Вчера обаче председателят на комисията Данаил Кирилов съобщи, че Цачева е върнала доклада, защото „гражданските инициативи според парламентарната практика не подлежат на гласуване в пленарна зала“.

ЦАЧЕВА ПРАТИ ПРЕДЛОЖЕНИЯТА НА „ПРАВОСЪДИЕ ЗА ВСЕКИ“ В ЗАДЪНЕНА УЛИЦА

В откритото писмо „Правосъдие за всеки“ твърди, че парламентарната практика показва точно обратното и граждански инициативи са били разглеждани в залата.

„Наистина ли ще допуснете, във Ваше лице, Народното събрание да наруши Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, като седемте предложения за съдебна реформа на Национална гражданска инициатива „Правосъдие за всеки”, подкрепени от валидните подписи на над 4000 български граждани, няма да бъдат допуснати до дебат от пленарния състав на Народното Събрание и по тях няма да се вземе на решение по реда на чл. 86, ал.1 от Конституцията?

Моля отговорът да бъде оповестен своевременно и публично", завършва писмото.

Предлагаме ви пълния текст на откритото писмо на „Правосъдие за всеки“:

 

ДО

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА 43-тото НАРОДНО СЪБРАНИЕ

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

г-жа ЦЕЦКА ЦАЧЕВА

ОТВОРЕНО ПИСМО

от

Национална гражданска инициатива

„Правосъдие за всеки”,

представлявана от Велислав В. Величков,

председател на инициативния комитет

 

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ЦАЧЕВА,

В медиите излезе информация, че в качеството си на председател на Народното събрание сте върнали в Комисията по правни въпроси подписката с предложенията на Национална гражданска инициатива „Правосъдие за всеки“, като недопустима за разглеждане в Пленарна зала. 

В тази връзка се обръщаме лично към Вас, като бихме желали да припомним нормата на чл. 51, ал. 1 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление:

„Внасяне на подписката:

Чл. 51. (1) (Доп. – ДВ, бр. 19 от 2014 г., в сила от 5.03.2014 г.) В срока по чл. 48, ал. 2 инициативният комитет внася подписката в Народното събраниеили в съответния орган на изпълнителната власт – за националната гражданска инициатива, или в общинския съвет, до кмета на общината, района или кметството, или до областните или регионалните органи на изпълнителната власт – за местната гражданска инициатива…“

По този повод уточняваме, че ние от Национална гражданска инициатива „Правосъдие за всеки“ изпълнихме всички законови изисквания, като на 02.12.2015 г. внесохме в деловодството на Народното събрание своите седем предложения за съдебна реформа, подкрепени с подписите на 5090 български граждани. Подписката бе представена и в структуриран електронен вид. Изпълнихме абсолютно всички изискванията на Закона по учредяването на инициативата, по събирането на подписите и осъществяването на национална кампания в страната. След служебна проверка в служба “ГРАО” се установи, че нашите идеи са покрепени от 4018 български граждани, чиито подписи и данни отговарят на всички изисквания на закона.

Припомняме и нормата на чл. 52 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, която е императивна, а именно:

„Разглеждане на подписката и предоставяне на информация:

Чл. 52. (1) Органите, до които е отправена подписката за национална гражданска инициатива, са длъжни да разгледат направените предложения и в тримесечен срок от връчването на подписката да обявят своето решение и мерките за неговото изпълнение на своите интернет страници, в един национален ежедневник и по обществените електронни медии.

…

(3) Органите по ал. 1 и 2 са длъжни в срока по ал. 1 писмено да уведомят инициативния комитет за своето решение и за мерките за неговото изпълнение.“

„Орган” по смисъла на чл. 52, ал. 1 може да е единствено и само Народното събрание. Ние адресирахме предложенията си до парламента, защото той е единственият държавен орган, компетентен да се произнесе по въпросите за изменение на Конституцията. Такъв орган не могат да бъдат парламентарните комисии – помощни структури към Народното събрание, които подготвят докладите и проектите за решения.

Напомняме, че съгласно чл. 79, ал. 2 от Конституцията „Постоянните комисии подпомагат дейността на Народното събрание и упражняват от негово име парламентарен контрол.”

Бидейки помощни органи, парламентарните комисии не могат да заместят, да изземат или да им се делегира компетентност, която съгласно закона е от изключителна компетентност на Народното събрание.

Това означава, че само Народното събрание, в неговия пълен пленарен състав, е компетентно да разгледа законодателни предложения и проекти за решения, в случая и седемте предложения за съдебна реформа на НГИ „Правосъдие за всеки”, подкрепени с подписите на повече от 4000 български граждани и да се произнесе по тях с решение по смисъла на чл. 86, ал. 1, предл. 2 от ЗПУГДВМС. Тримесечният срок по чл. 52, ал. 1 изтича на 02.03.2016 г.

Считаме, че ако Народното събрание и в частност Вие, като негов Председател, желаете да спазите закона, следва да постановите разглеждане на предложенията. Нужно е в тримесечния срок от връчването на подписката парламентът да обяви своето решение и мерките за неговото изпълнение на своите интернет страници, в един национален ежедневник и по обществените електронни медии, както и изрично да уведоми за това инициативния комитет.

Напомняме, че точно в този смисъл е и практиката, когато при предишни случаи Народното събрание се е произнасяло по предложения на други национални граждански инициативи.

Така например парламентът е разгледал в Пленарна зала предложенията на Национална гражданска инициатива /вх. № ПГ-110-00-6/, внесена от инициативен комитет на 18 януари 2011 г., за предприемане на законови мерки за запазване на държавната собственост върху територия, ползвана от Национална спортна академия „Васил Левски” в гр. Несебър.

(подробности вижте на http://parliament.yurukov.net/data/plenaryst/plenaryst_2654.xml).

В резултат, по тази НГИ Народното събрание се е произнесло срешение, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България.

(Подробности вижте на http://www.parliament.bg/bg/desision/ID/14335)

Предложенията на НГИ “Правосъдие за всеки” бяха разгледани на съвместно заседание на водещата Комисия по правни въпроси и Комисията по взаимодействието с неправителствени организации и жалби на граждани на 10.02.2016 г. Там бяха дебатирани по принцип, след което Комисията по правни въпроси излезе с нарочен доклад и проект за решение /вх. N: 653-0-15/23.02.2016/, прието единодушно. То гласи, че Народното събрание, на основание чл. 86, ал.1 от КРБ, във връзка с чл. 52, ал. 1 от ЗПУГДВМС, реши… /следва текстът/, като така е изпълнена законовата и конституционна процедура, доколкото това проекторешение предвижда обсъждането му от целия състав на Народното събрание. Неизвестно за нас е, ако информацията от медиите отговаря на фактите, с какви мотиви, на какво основание и по чия преценка, Вие връщате доклада с това проекторешение като недопустими.

Убедени сме, че за да отговори на обществените очаквания за истинска съдебна реформа, българският парламент трябва задължително да разгледа по принцип седемте предложения за съдебна реформа на НГИ „Правосъдие за всеки”, а не да ги приеме „за сведение”, и то чрез свой помощен орган, какъвто се явява парламентарната комисия. По този начин явно се цели да не се проведе дебат по съществото на предложените от нас идеи и то за втори път след отклоняването им по процедура преди повече от два месеца.

Нещо повече, ако сега позволите да се установи подобна практика по приложението на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, то Вие ще обезсмислите целта и смисъла на Закона и ще преградите пътя към реално разглеждане по същество на всички бъдещи инициативи по реда на този закон, като така се подменя волята на законодателя.

Уважаема г-жо председател на 43-то Народно събрание,

С оглед на гореизложеното, поставям от името на инициативния комитет и хилядите подписали се граждани следния въпрос от огромна обществена значимост:

Наистина ли ще допуснете, във Ваше лице, Народното събрание да наруши Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, като седемте предложения за съдебна реформа на Национална гражданска инициатива „Правосъдие за всеки”, подкрепени от валидните подписи на над 4000 български граждани, няма да бъдат допуснати до дебат от пленарния състав на Народното Събрание и по тях няма да се вземе на решение по реда на чл. 86, ал.1 от Конституцията?

Моля отговорът да бъде оповестен своевременно и публично.