Държавните и правителствените ръководители на ЕС се събраха днес в Брюксел да изковат детайлите на проектосделка с Турция, която трябва да спре миграционния поток към Европа.

Прогнозите за финала ѝ варираха между "предпазлив оптимизъм" (Доналд Туск, председател на Европейския съвет) до "да, ...ще видим аутопсията" (Жан-Клод Юнкер, председател на Европейската комисия).

По програма на първото си заседание днес следобед лидерите ще се занимават с икономическата ситуация в Европа, енергийната сигурност и промените в климата. Миграционната криза ще бъде тема на работната им вечеря.

На нея те трябва да постигнат съгласие по два документа: заключения по европейските мерки за преодоляване на кризата и проектът за споразумение с Турция. То ще е предмет на работна закуска с турския министър-председател Ахмет Давутоглу в петък.

„Няма алтернатива, трябва да стигнем до сделка, защото иначе положението в Гърция става турдно, ще се стигне до хуманитарна криза“, предупреди на влизане в Европейския съвет холандският премиер Марк Рюте, чиято страна в момента председателства ЕС. 

"Предлаганият пакет е много сложен, труден за прилагане и на ръба на международното право", каза президентката на Литва Далия Грибаускайте.

Българският министър-председател Бойко Борисов каза, че за България сделката е приемлива в сегашните ѝ параметри. Проектът за споразумение с Турция предвижда в него да бъде включена и страната ни, т.е. тя да може да връща на Турция всички нелегално влезли оттам.

Разногласия обаче продължава да им по всички точки с изключение на "българската", довери пред Клуб Z дипломат пожелал анонимност.

Българското правителството няма да поема ангажименти да приема бежанци над вече договорените в ЕС квоти, каза Борисов. То има план "Б", ако сделката с Турция не стане - завършване на оградата по границата, засилено военно и полицейско присъствие там, каза той.

България оказва хуманитарна помощ на съседните си Гърция и Македония, заради хилядите мигранти блокирани там, но в същото време продължава да поддържа мерките за сигурност по границите си.

"Аз много искам днес Европа да излезе много силна и единна", каза Борисов преди началото на Европейския съвет. Той добави, че страните, които търсят национални вместо европейски решения "поотделно ще са едни много слаби държавички".

Главните условия в черновата на споразумението са следните:

- Турция приема всички върнати й от Гърция мигранти. България иска това да се отнася и за нея, и за цялата южна граница на ЕС - морска и сухоземна;

- срещу всеки сириец от върнатите Турция изпраща в ЕС по един сирийски кандидат за убежище от 2,7-те милиона бежанци на нейна територия. Според чернова видяна от Ройтерс тези кандидати не могат да са повече от 72 000;

- ЕС удвоява безвъзмездната помощ за бежанците в Турция на 6 млрд. евро до 2018 година. Решение за втората половина от тази сума обаче ще има, след като бъдат похарчени първите 3 милиарда евро, за които ЕС вече има решение;

- ЕС дава на турските граждани право на краткосрочни визови пътувания до неговите държави най-късно до юни т.г.;

- ЕС отваря пет нови глави в преговорите за членство с Турция, които започнаха  през 2005 година. Главите са: Енергетика", "Съдебна система и основни права", "Правосъдие, свобода и сигурност", "Образование и култура", "Външна политика и политика за сигурност". Те всички засягат нерешени въпроси между Турция и ЕС. Според първия зам.-председател на Европейската комисия Франс Тимерманс отварянето на главите не предполага непременно успешното им затваряне и създава възможност за преговори и натиск върху Турция. Тя до момента успешно е затворила една от общо 35 преговорни глави и е отворила 14;

Рисковете за провал са:

- Неспособност на 28-те държавни и правителствени ръководители да се споразумеят в четвъртък по условията на споразумението преди насрочената за петък сутринта закуска с турския премиер Ахмет Давутоглу. Унгария и другите от Вишеградската четворка заплашиха с вето на миналата среща на върха;

- несъотвествие на сделката с Женевската конвенция за бежанците от 1951 г.;

- Кипър е категоричен, че няма да подкрепи отваряне на нови преговорни глави, докато Турция не му даде достъп до летищата и пристанищата си както на всички други държави от ЕС, т.е.  да въведе в сила протокол по този въпрос към споразумението на Турция за асоцииране с ЕС. Ябълка на раздора е и продължаващата от 1974 година турска окупация на северен Кипър и присъствието на 35-хиляден турски гарнизон там;

-неувереност, че Турция е в състояние до юни да изпълни всички 72 условия за безвизов режим с ЕС както и да покрие задължителните показатели за отваряне на новите глави в рамките на тази година.

______________________

* От турски: " ха, да видим".