Ad Config - Website header

 

Article_top

Клуб Z

Интервю на Илия Вълков по Би Ай Ти с карикатуриста Христо Комарницки. Разговорът е проведен преди скандала с карикатурите на Чавдар Николов и преди Комарницки да обяви публично, че отказва Нова тв да показват негови творби. Въпросите, които се обсъждат- за цензурата, отношенията на силните на деня към карикатурите и техните автори, свободата на медиите, са принципни. 

Комарницки: Много малък ще да съм бил, на 5-6 години някъде, и нарисувах – не зная дали ще мога да го възпроизведа, една наивна рисунка – ето така томовете на другаря Тодор Живков, които вече бяха стигнали 37, може би, така наредени, и две мишки седят и си говорят. Нещо такова представляваше (скицира). И нещо си говореха. Едната, да речем, казва на другата - „Чела ли си ги?“, а другата вика: „Не са вкусни“. Някакъв такъв разговор. И всички се много смяха вкъщи на тази карикатура и я взеха, заключиха в гардероба, на някакво дълбоко място, защото това всъщност беше някаква опасна рисунка, един вид. И оттогава така....

Много се страхувам, че тази професия не може да се научи нито в училище, нито ... Всъщност човек трябва да се изгради като карикатурист. 

Вие откъде сте се учили?

От майсторите, от пресата, от живота. Това е комплексно формиране.

Как започва денят на Христо Комарницки?

Започва с проверка и преглед на печата, местния печат.

Всичко ли четете?

Ежедневниците – да. 

Кое Ви спира погледа най-често? Преглеждате заглавия или всичко се чете?

Всичко се чете и най-вече коментарните страници, където есенцията е събрана.

Какво показват коментарните страници?

Показват позиции, показват някакви заявки, много неща. Те говорят доста. 

Редакционна политика и отношение към властта?

Също – да. Аз по-рано, в началото, се забавлявах да ги чета и да отгатвам какво стои зад всеки текст – какви интереси, какви задкулисни игри и т. н. Вече не ми е забавно изобщо, понеже всичко е ясно. Това се превръща в малко досадна и глупава игра. 

Вестниците обедняват като качество

Не пишат ли едно и също вестниците вече?

Да, да. Има такова нещо 

А на какво се дължи това според вас? 

На обедняването им във всякакви смисли, не само финансово, дори и като потенциал на хора, които работят с тях. Обедняват все повече като качество. 

На какво се дължи – на самите журналисти или на това, че издателите нямат интерес да развиват вече своите медии?

Ако говорим конкретно за пресата, тя е в глобална криза, първо. Непрекъснато намаляват тиражите, интересът към вестниците спада, младите хора не четат вестници, вече са с таблети. Всички знаем тези неща. Отделно в България, това всичко е умножено, мултиплицирано по няколко пъти.

А как беше в началото на 90-те години, в т. нар. зора на демокрацията? Чувствахте ли тогава по-различен прилив на енергия? 

Естествено, да. То беше като избухване на вулкан, гейзер, на нещо такова мога да го оприлича – нещо, което е стояло дълго под капак, да речем, една тенджера под налягане и изведнъж се отпушва. Беше много интересно с всевъзможните вестници и вестничета, които избуяха от нищото.

За какво мечтаехте тогава?

Сигурно за това съм си мечтал (посочва) – да имам една такава стая и да седя на спокойствие да работя. 

Сега има ли опасни рисунки?

Има. Как? Нали видяхте, че хора загинаха заради рисунки.

За „Шарли ебдо“ става дума?

Да и не само. Тези прословутите първи карикатури на Мохамед. Много хора и досега живеят с охрана и под страх. Няма начин да не съм солидарен. Ние сме една общност. 

Ако си поставяш граници, не си за тази професия

А имало ли е случаи, в които да кажете – този мой колега малко ми се струва, че прекали? Има ли доза на пренасищане в една карикатура?

Не. Не може да има. Няма граници. Всъщност, ако си поставиш някакви граници, просто не си за тази професия. По-добре си намери някаква друга работа. Нали целта на карикатурата е да разбива митове, да руши граници, да бута, да бори. И изведнъж ти да си поставиш някакви нелепи ограничения, това е нонсенс, получава се някакъв оксиморон. 

Имало ли е случаи, при които вие да усетите някаква форма на несвобода? Да нарисувате нещо и на сутринта, когато излезе във в. „Сега“, да кажете май малко съм прекалил, пресолил манджата и да изпитате вътрешно съжаление?

Да имал съм такива случаи. 

Твърде строг да бъдете с вашия герой?

Не, по-скоро сам съм спестявал някои неща. Чисто естетически, да речем. Но и това също го намирам за глупаво. Всъщност човек не трябва да си поставя никакви ограничения. Дори и с риск да наруши добрия вкус. По-добре да изрази идеята и това, което иска да каже. 

Към кого сте спестявали такава форма на критика?

Не, не, не съм спестявал нищо. Просто някои графични решения съм си ги слагал в чекмеджето. 

И сте рисували втора карикатура за деня?

Да, да по друг начин казано същото.

 

Сърдят ли ви се героите на вашите карикатури?

Ами не мога да знам, тъй като не ги познавам, не контактувам с тях. Само подочувам оттук-оттам... Възможно е някой да се сърди, да взима това прекалено насериозно, или себе си прекалено насериозно. Но най-често това се получава от неразбиране на естеството на сатирата.

Вие как разбирате сатирата?

Това е необходимо зло. Трябва да я има.

Някой казва, че сатирата не може да живее във време на пълна свобода. Днес има ли време на пълна свобода? Най-известните карикатуристи, общо взето, творят във времена, в които има някаква забрана, например, социалистическия строй или някаква друга форма на тотална забрана. 

Да, естествено тогава е по-благоприятно за един сатирик, когато има съпротива пред себе си, нещо, което да преодолява. Даже преди години някои колеги от развити и спокойни страни като Швеция, Норвегия се оплакваха колко трудно им е да намират сюжети и теми, върху които да работят. В този смисъл – да

А днес усещате ли форми на несвобода? В началото разговорът тръгна, че качеството на медиите и в традиционната преса все повече пада заради появата на интернет, нежеланието на издателите да инвестират в качествена журналистика.

Все още не мога да разбера къде е ролята на публиката в цялата тази работа. Тя се оказа просто невинна жертва, а всъщност и тя има заслуга за падането на нивото на медиите. Така мисля аз. Т. е. не може и нея да не я включим в причините.

Защо и публиката?

Мисля си, че ако публиката пожелае да има една хубава, сериозна медия, тя би трябвало да я получи и по някакъв начин да я има. Но това не се получава на практика.

Защо така става? Публиката не желае да се информира пълноценно и то чрез медии, които предлагат нормален език, тон, съдържание, теми. Медиите твърдят, че това го иска публиката, а публиката казва: „Те, медиите, това ни предлагат“? 

Това е двупосочен процес. Те взаимно се провалят, според мен. Т. е. медиите възпитават една публика, която има все по-малки изисквания, все повече вкус към жълтото, към небивалиците, към някакви неновини.

Има ли етични стандарти в карикатурата? Опитвате ли се да спазвате някакво благоприличие?

Единственият стандарт е да си максимално честен и открит в това, което правиш. Да не се работи по поръчка, да речем. 

Имало ли е случаи, в които да ви кажат: „Направи една карикатура за премиера Борисов“?

Не, не, не. Това е нелепо (смее се).

Борисов е заел цялото сценично пространство, няма как да не е главен герой

Защо толкова често е герой на карикатурите ви?

Това е съвсем нормално и естествено. Когато е заел почти цялото сценично пространство, през почти цялото театрално време, няма как да не е главен герой в този спектакъл.

БОРИСОВ ЗА СЛУЧАЯ "СЕГА": АКО НЯКОЙ СЕ Е РАЗПОЗНАЛ КАТО МЕДИЯ-БУХАЛКА, НЯМАМ ВИНА

А защо, според вас, когато той се опитва да критикува критикуващите го медии най-често споменаваното име е вашето?

Не знам и аз много се чудя. При условие, че той непрекъснато споделя как не чете вестници и изведнъж... Това е шега, разбира се (смее се). Не зная, мога само да гадая. 

Какво символизира корпулентността на героите, които рисувате. Някои рисувате твърде пълнички. Например, премиерът също от време на време казва, че твърде дебел го рисувате.

Това сигурно символизира едно преяждане с власт, което наблюдаваме. Т. е. резултат на едно не особено здравословно хранене.

Депутатът Делян Пеевски също е доста едър, главният прокурор. Това ли са лицата, които преяждат с власт?

Да ,това са основните консуматори и просто е някаква случайност, така се е случило сигурно, че физически изглеждат по този начин. 

Никой не обръща внимание на това, което се пише и рисува

Имате ли моменти, в които се страхувате от това, което рисувате?

Имал съм преди години, особено в т.нар. мутренски времена. И постепенно осъзнах, че всъщност никой няма да тръгне да напада някого заради някаква рисунка или текст. А всички посегателства върху личността, които се случват, са заради интереси, пари, сделки, неща от този род. Всъщност никой не обръща внимание на това, което се пише и рисува по вестниците.

Мислите ли?

Да, убеден съм. 

Знаете ли за случаи, при които ваши карикатури са използвани на важни преговори в някакви ведомства?

(Смее се) Да, чувал съм такива неща. 

Какво сте чували?

Не съм уведомен, никой не ме е потърсил за авторски права... Шегувам се.

А отношението на силните на деня към вашите карикатури? Доколкото си спомням Симеон Сакскобургготски поне успяваше от неговия трон да се надсмива над себе си и събираше критични карикатури и карикатуристи, правеше изложби, дори изкупуваше шаржове, които го осмиват. Имало ли е случаи, при които хора, силни на деня, са си откупували от Вас карикатурите?

Всъщност тези отношения са преди всичко въпрос на култура, т. е. как властта ще се отнася към сатирата, как ще я възприема. Това е въпрос не само на политическа култура, но и на едно цивилизовано отношение между власт и сатира, власт и медии. В това отношение Сакскобургготски наистина беше подготвен, притежаваше необходимата култура да сподели една насмешка над себе си, да я оцени. Това е твърде важно 

А днешните герои на вашите карикатури успяват ли да надскочат себе си.

Трудно ми е да кажа, че успяват. Сякаш по-скоро - не.

На какво се дължи?

Мисля, че това е въпрос на култура, преди всичко, На начин на възприемане на света, на властта, отношение към властта.

А в народопсихологията на българина има ли го вкоренено това отношение към самоиронията и самоосмиването?

Да, мисля, че го има. Да, всъщност всеки народ показва такова чувство за хумор. Ние не правим изключение.

Кой от световните лидери най-често влиза във вашите шаржове?

Напоследък изглежда Меркел, а преди години почти пред ден рисувах Буш.

Путин е също ваш герой и Барак Обама?

Да, но като че ли Меркел събира много повече внимание, особено с проблемите, които има ЕС. И тя като фигура, която по един или друг начин олицетворява Европа. А и също така визуално е благодатна за сатира.

Какво е благодатното?

Има характерни черти, приятна осанка. Добра е за рисуване, подходящ типаж. 

Защо се обидихте на живота във фейсбук и изтрихте профила си там? Какво ви ядоса?

Не, не ме ядоса. Просто открих, че отнема все повече от времето ми, което ми е нужно за други неща. Започна да яде все по-голяма част от ежедневието ми и това стана доста опасно в един момент. В смисъл, че започна да застрашава други мои неща и дейности.

Смятате ли, че е някакво алтернативно на реалността публично пространство? 

Това също ме подразни. Виртуалното представя една изкривена реалност, в която все повече хора започват да живеят, без да се усещат, друг живот, който не е истински, т.е. там много лесно се създават изкривени представи обратно за реалността. А интернет е естествено място за освобождаване на всякакви негативни енергии, освен че е дупка, където се крещи: „Цар Мидас има магарешки уши“. Това е напълно естествено.

Най-голямата заплаха е налагащият се политкоректен език

Как виждате бъдещето на вашата професия?

Нормално, не виждам някакви заплахи. Може би най-голямата заплаха е непрекъснато налагащият се политкоректен език, но и това не е трудно за заобикаляне със средствата на карикатурата.

А като човек, който през ден мисли да напуска България, защото се чувства самотен?

Не, аз не се чувствам самотен. Просто имам несъответствия със средата.

А оптимист ли сте за развитието на България – като живот, перспектива за младите, които са все по-пасивни спрямо политическите размествания? 

 Трудно е да се каже. България представлява сива зона. Много трудно е да се предвиди какво ще се случи там, всякакви опасности дебнат и не мога да предвидя. Ако голяма част от хората, които се изнесоха през тези 25 години, реши да се върне – има някакъв шанс. Ако продължава това изнасяне на по-качествената част от населението, не е светло бъдещето.

А вие в какво намирате оптимизъм?

Радвам се всеки ден да правя все по-добри рисунки, т.е. да виждам развитие в това, което правя, да си мисля, че всеки ден ставам все по-добър. Това не знам дали е повод за оптимизъм, но... 

А какво мисли пиленцето, което често е герой на карикатурите ви? Вие ли сте това пиленце?

Пиленцето е моето алтер его, с което се заигравам, включвайки го понякога като коментатор, понякога като свидетел на това, което се случва в една рисунка. 

Може ли да нарисувавате нещо?

Журналистиката като един банан, който се влачи зад яхтата на властта. Сигурно трябваше жълт да бъде (рисува).

 
Снимка Би Ай Ти

Интервю на Илия Вълков по Би Ай Ти с карикатуриста Христо Комарницки. Разговорът е проведен преди скандала с карикатурите на Чавдар Николов и преди Комарницки да обяви публично, че отказва Нова тв да показват негови творби. Въпросите, които се обсъждат- за цензурата, отношенията на силните на деня към карикатурите и техните автори, свободата на медиите, са принципни. 

Комарницки: Много малък ще да съм бил, на 5-6 години някъде, и нарисувах – не зная дали ще мога да го възпроизведа, една наивна рисунка – ето така томовете на другаря Тодор Живков, които вече бяха стигнали 37, може би, така наредени, и две мишки седят и си говорят. Нещо такова представляваше (скицира). И нещо си говореха. Едната, да речем, казва на другата - „Чела ли си ги?“, а другата вика: „Не са вкусни“. Някакъв такъв разговор. И всички се много смяха вкъщи на тази карикатура и я взеха, заключиха в гардероба, на някакво дълбоко място, защото това всъщност беше някаква опасна рисунка, един вид. И оттогава така....

Много се страхувам, че тази професия не може да се научи нито в училище, нито ... Всъщност човек трябва да се изгради като карикатурист. 

Вие откъде сте се учили?

От майсторите, от пресата, от живота. Това е комплексно формиране.

Как започва денят на Христо Комарницки?

Започва с проверка и преглед на печата, местния печат.

Всичко ли четете?

Ежедневниците – да. 

Кое Ви спира погледа най-често? Преглеждате заглавия или всичко се чете?

Всичко се чете и най-вече коментарните страници, където есенцията е събрана.

Какво показват коментарните страници?

Показват позиции, показват някакви заявки, много неща. Те говорят доста. 

Редакционна политика и отношение към властта?

Също – да. Аз по-рано, в началото, се забавлявах да ги чета и да отгатвам какво стои зад всеки текст – какви интереси, какви задкулисни игри и т. н. Вече не ми е забавно изобщо, понеже всичко е ясно. Това се превръща в малко досадна и глупава игра. 

Вестниците обедняват като качество

Не пишат ли едно и също вестниците вече?

Да, да. Има такова нещо 

А на какво се дължи това според вас? 

На обедняването им във всякакви смисли, не само финансово, дори и като потенциал на хора, които работят с тях. Обедняват все повече като качество. 

На какво се дължи – на самите журналисти или на това, че издателите нямат интерес да развиват вече своите медии?

Ако говорим конкретно за пресата, тя е в глобална криза, първо. Непрекъснато намаляват тиражите, интересът към вестниците спада, младите хора не четат вестници, вече са с таблети. Всички знаем тези неща. Отделно в България, това всичко е умножено, мултиплицирано по няколко пъти.

А как беше в началото на 90-те години, в т. нар. зора на демокрацията? Чувствахте ли тогава по-различен прилив на енергия? 

Естествено, да. То беше като избухване на вулкан, гейзер, на нещо такова мога да го оприлича – нещо, което е стояло дълго под капак, да речем, една тенджера под налягане и изведнъж се отпушва. Беше много интересно с всевъзможните вестници и вестничета, които избуяха от нищото.

За какво мечтаехте тогава?

Сигурно за това съм си мечтал (посочва) – да имам една такава стая и да седя на спокойствие да работя. 

Сега има ли опасни рисунки?

Има. Как? Нали видяхте, че хора загинаха заради рисунки.

За „Шарли ебдо“ става дума?

Да и не само. Тези прословутите първи карикатури на Мохамед. Много хора и досега живеят с охрана и под страх. Няма начин да не съм солидарен. Ние сме една общност. 

Ако си поставяш граници, не си за тази професия

А имало ли е случаи, в които да кажете – този мой колега малко ми се струва, че прекали? Има ли доза на пренасищане в една карикатура?

Не. Не може да има. Няма граници. Всъщност, ако си поставиш някакви граници, просто не си за тази професия. По-добре си намери някаква друга работа. Нали целта на карикатурата е да разбива митове, да руши граници, да бута, да бори. И изведнъж ти да си поставиш някакви нелепи ограничения, това е нонсенс, получава се някакъв оксиморон. 

Имало ли е случаи, при които вие да усетите някаква форма на несвобода? Да нарисувате нещо и на сутринта, когато излезе във в. „Сега“, да кажете май малко съм прекалил, пресолил манджата и да изпитате вътрешно съжаление?

Да имал съм такива случаи. 

Твърде строг да бъдете с вашия герой?

Не, по-скоро сам съм спестявал някои неща. Чисто естетически, да речем. Но и това също го намирам за глупаво. Всъщност човек не трябва да си поставя никакви ограничения. Дори и с риск да наруши добрия вкус. По-добре да изрази идеята и това, което иска да каже. 

Към кого сте спестявали такава форма на критика?

Не, не, не съм спестявал нищо. Просто някои графични решения съм си ги слагал в чекмеджето. 

И сте рисували втора карикатура за деня?

Да, да по друг начин казано същото.

 

Сърдят ли ви се героите на вашите карикатури?

Ами не мога да знам, тъй като не ги познавам, не контактувам с тях. Само подочувам оттук-оттам... Възможно е някой да се сърди, да взима това прекалено насериозно, или себе си прекалено насериозно. Но най-често това се получава от неразбиране на естеството на сатирата.

Вие как разбирате сатирата?

Това е необходимо зло. Трябва да я има.

Някой казва, че сатирата не може да живее във време на пълна свобода. Днес има ли време на пълна свобода? Най-известните карикатуристи, общо взето, творят във времена, в които има някаква забрана, например, социалистическия строй или някаква друга форма на тотална забрана. 

Да, естествено тогава е по-благоприятно за един сатирик, когато има съпротива пред себе си, нещо, което да преодолява. Даже преди години някои колеги от развити и спокойни страни като Швеция, Норвегия се оплакваха колко трудно им е да намират сюжети и теми, върху които да работят. В този смисъл – да

А днес усещате ли форми на несвобода? В началото разговорът тръгна, че качеството на медиите и в традиционната преса все повече пада заради появата на интернет, нежеланието на издателите да инвестират в качествена журналистика.

Все още не мога да разбера къде е ролята на публиката в цялата тази работа. Тя се оказа просто невинна жертва, а всъщност и тя има заслуга за падането на нивото на медиите. Така мисля аз. Т. е. не може и нея да не я включим в причините.

Защо и публиката?

Мисля си, че ако публиката пожелае да има една хубава, сериозна медия, тя би трябвало да я получи и по някакъв начин да я има. Но това не се получава на практика.

Защо така става? Публиката не желае да се информира пълноценно и то чрез медии, които предлагат нормален език, тон, съдържание, теми. Медиите твърдят, че това го иска публиката, а публиката казва: „Те, медиите, това ни предлагат“? 

Това е двупосочен процес. Те взаимно се провалят, според мен. Т. е. медиите възпитават една публика, която има все по-малки изисквания, все повече вкус към жълтото, към небивалиците, към някакви неновини.

Има ли етични стандарти в карикатурата? Опитвате ли се да спазвате някакво благоприличие?

Единственият стандарт е да си максимално честен и открит в това, което правиш. Да не се работи по поръчка, да речем. 

Имало ли е случаи, в които да ви кажат: „Направи една карикатура за премиера Борисов“?

Не, не, не. Това е нелепо (смее се).

Борисов е заел цялото сценично пространство, няма как да не е главен герой

Защо толкова често е герой на карикатурите ви?

Това е съвсем нормално и естествено. Когато е заел почти цялото сценично пространство, през почти цялото театрално време, няма как да не е главен герой в този спектакъл.

БОРИСОВ ЗА СЛУЧАЯ "СЕГА": АКО НЯКОЙ СЕ Е РАЗПОЗНАЛ КАТО МЕДИЯ-БУХАЛКА, НЯМАМ ВИНА

А защо, според вас, когато той се опитва да критикува критикуващите го медии най-често споменаваното име е вашето?

Не знам и аз много се чудя. При условие, че той непрекъснато споделя как не чете вестници и изведнъж... Това е шега, разбира се (смее се). Не зная, мога само да гадая. 

Какво символизира корпулентността на героите, които рисувате. Някои рисувате твърде пълнички. Например, премиерът също от време на време казва, че твърде дебел го рисувате.

Това сигурно символизира едно преяждане с власт, което наблюдаваме. Т. е. резултат на едно не особено здравословно хранене.

Депутатът Делян Пеевски също е доста едър, главният прокурор. Това ли са лицата, които преяждат с власт?

Да ,това са основните консуматори и просто е някаква случайност, така се е случило сигурно, че физически изглеждат по този начин. 

Никой не обръща внимание на това, което се пише и рисува

Имате ли моменти, в които се страхувате от това, което рисувате?

Имал съм преди години, особено в т.нар. мутренски времена. И постепенно осъзнах, че всъщност никой няма да тръгне да напада някого заради някаква рисунка или текст. А всички посегателства върху личността, които се случват, са заради интереси, пари, сделки, неща от този род. Всъщност никой не обръща внимание на това, което се пише и рисува по вестниците.

Мислите ли?

Да, убеден съм. 

Знаете ли за случаи, при които ваши карикатури са използвани на важни преговори в някакви ведомства?

(Смее се) Да, чувал съм такива неща. 

Какво сте чували?

Не съм уведомен, никой не ме е потърсил за авторски права... Шегувам се.

А отношението на силните на деня към вашите карикатури? Доколкото си спомням Симеон Сакскобургготски поне успяваше от неговия трон да се надсмива над себе си и събираше критични карикатури и карикатуристи, правеше изложби, дори изкупуваше шаржове, които го осмиват. Имало ли е случаи, при които хора, силни на деня, са си откупували от Вас карикатурите?

Всъщност тези отношения са преди всичко въпрос на култура, т. е. как властта ще се отнася към сатирата, как ще я възприема. Това е въпрос не само на политическа култура, но и на едно цивилизовано отношение между власт и сатира, власт и медии. В това отношение Сакскобургготски наистина беше подготвен, притежаваше необходимата култура да сподели една насмешка над себе си, да я оцени. Това е твърде важно 

А днешните герои на вашите карикатури успяват ли да надскочат себе си.

Трудно ми е да кажа, че успяват. Сякаш по-скоро - не.

На какво се дължи?

Мисля, че това е въпрос на култура, преди всичко, На начин на възприемане на света, на властта, отношение към властта.

А в народопсихологията на българина има ли го вкоренено това отношение към самоиронията и самоосмиването?

Да, мисля, че го има. Да, всъщност всеки народ показва такова чувство за хумор. Ние не правим изключение.

Кой от световните лидери най-често влиза във вашите шаржове?

Напоследък изглежда Меркел, а преди години почти пред ден рисувах Буш.

Путин е също ваш герой и Барак Обама?

Да, но като че ли Меркел събира много повече внимание, особено с проблемите, които има ЕС. И тя като фигура, която по един или друг начин олицетворява Европа. А и също така визуално е благодатна за сатира.

Какво е благодатното?

Има характерни черти, приятна осанка. Добра е за рисуване, подходящ типаж. 

Защо се обидихте на живота във фейсбук и изтрихте профила си там? Какво ви ядоса?

Не, не ме ядоса. Просто открих, че отнема все повече от времето ми, което ми е нужно за други неща. Започна да яде все по-голяма част от ежедневието ми и това стана доста опасно в един момент. В смисъл, че започна да застрашава други мои неща и дейности.

Смятате ли, че е някакво алтернативно на реалността публично пространство? 

Това също ме подразни. Виртуалното представя една изкривена реалност, в която все повече хора започват да живеят, без да се усещат, друг живот, който не е истински, т.е. там много лесно се създават изкривени представи обратно за реалността. А интернет е естествено място за освобождаване на всякакви негативни енергии, освен че е дупка, където се крещи: „Цар Мидас има магарешки уши“. Това е напълно естествено.

Най-голямата заплаха е налагащият се политкоректен език

Как виждате бъдещето на вашата професия?

Нормално, не виждам някакви заплахи. Може би най-голямата заплаха е непрекъснато налагащият се политкоректен език, но и това не е трудно за заобикаляне със средствата на карикатурата.

А като човек, който през ден мисли да напуска България, защото се чувства самотен?

Не, аз не се чувствам самотен. Просто имам несъответствия със средата.

А оптимист ли сте за развитието на България – като живот, перспектива за младите, които са все по-пасивни спрямо политическите размествания? 

 Трудно е да се каже. България представлява сива зона. Много трудно е да се предвиди какво ще се случи там, всякакви опасности дебнат и не мога да предвидя. Ако голяма част от хората, които се изнесоха през тези 25 години, реши да се върне – има някакъв шанс. Ако продължава това изнасяне на по-качествената част от населението, не е светло бъдещето.

А вие в какво намирате оптимизъм?

Радвам се всеки ден да правя все по-добри рисунки, т.е. да виждам развитие в това, което правя, да си мисля, че всеки ден ставам все по-добър. Това не знам дали е повод за оптимизъм, но... 

А какво мисли пиленцето, което често е герой на карикатурите ви? Вие ли сте това пиленце?

Пиленцето е моето алтер его, с което се заигравам, включвайки го понякога като коментатор, понякога като свидетел на това, което се случва в една рисунка. 

Може ли да нарисувавате нещо?

Журналистиката като един банан, който се влачи зад яхтата на властта. Сигурно трябваше жълт да бъде (рисува).

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

"Журналистиката като един банан, който се влачи зад яхтата на властта. Сигурно трябваше жълт да бъде"....
Пичове, аз на мястото на цялата редакция бих се напил безумно тая вечер след такива думи. Заслужава си направо!
Анонимен's picture
Анонимен

Комарницки, а защо не рисуваш моя любимец Цвъцето? Той е синтез на Герберастията и Боконанизма!
Анонимен's picture
Анонимен

Анонимен, явно не си виждал карикатури на Комарници, щом задаваш такъв нелеп въпрос.
Анонимен's picture
Анонимен

таран

Идва и неговия ред!Той поне е лесен за рисуване.Една линийка,един молив...и готово!Единственото неправолинейно при него са-ушите и носа!Уши и нос,които се разхождат из апартаментите ала сем.Адамс!Лошото е,че е суховат,обикновен и скучен!Безинтересна карикатура!
Анонимен's picture
Анонимен

Karikatura

Radan e oshte po lessen edna cherta mejdu dve polukalba
Анонимен's picture
Анонимен

Тва да не е чалготека бе, ало? "Що не рисуваш, що не пуснеш мойта песен, що не изкараш дайчовото".
Анонимен's picture
Анонимен

Симеон

Когато си демократ, не можеш с постоянна и целенасочена сатира към един и същи премиер, да прескачаш границата на човешкото му достойнство, като използваш частично истина, гарнирана с повече внушения!​ Това е революционен екстремизъм от руски тип!
Анонимен's picture
Анонимен

Цветан

'Премиер' е пост, длъжност, работа. Като такава тя няма 'човешко достойнство'. Достойнство или има, или няма заемащият длъжността, но това не се определя от него, а от това, което върши. В нашия случай, не му е голямо достойнството.
Анонимен's picture
Анонимен

свой

Аалоу колеги включете ме и мен към платените да изкаарам някой лев . Ще псувам и ще лижа задници . Е вие малко ще ме обучите. Симеоне помогни бе брат.
Анонимен's picture
Анонимен

свой

Аалоу колеги включете ме и мен към платените да изкаарам някой лев . Ще псувам и ще лижа задници . Е вие малко ще ме обучите. Симеоне помогни бе брат.
Анонимен's picture
Анонимен

гарга рошава

По-добре сива зона, отколкото руска. За съжаление, изграждането като личност понякога може да те доведе до крайности като вманиачаване, обсесия, фиксациия, комплекси. Безсилието ражда омраза и прави тягостно слизането по стълбата надолу. Да обедняваш е по-лошо, отколкото да си беден!
Анонимен's picture
Анонимен

авджия

Много гъвкаво ти стана перото,Стояне!Умори ли се да се лигавиш?
Анонимен's picture
Анонимен

И некак ми става ясна оная история с Шарли ебдо. Лоша работа!
Анонимен's picture
Анонимен

Какъв карикатурист и изобщо творец може да бъдеш, след като слугинстваш на някой от мафиотите в България? За каква обективност говорим, за каква свобода, за какви творчески напъни, молим вас? Всякакви соц. лешпери с мазни бърни и накъдрени опашки ни плашат с... накъдрените опашки на конкуренцията. Мъка...
Анонимен's picture
Анонимен

Новият

Другарю художник, рисуваш защото така ти заповядва Сашо Дончев! Вие скапаната и подкупна БГ "интелигенция" от времето на Соца творите по поръчка срещу заплащане! Имаше и има единици независими творци, които живееха и живеат в мизерия, но те са изключение, а вие сте правилото!
Анонимен's picture
Анонимен

qwerty

Не мисля, че Сашо Дончев заповядва на някого какви идеи да отстоява, не е в негов стил, особено на личности, които са авторитети в областта, в която се изявяват /лично мнение/. Ако прегледате форума на в. "Сега" ще установите, че се е превърнал в клуб на български граждани с руско самосъзнание. В този клуб оценките са положителни или отрицателни в зависимост от това в каква степен съответстват на интересите на официалната руска политика. Стига се до абсурди- подкрепа за Д.П. и модела "Кой?" само защото Д.П. е фаворит на руските интереси в България. Жалкото е, че именно този форум дава непосредствените оценки за всяка карикатура на Комарницки. Не завиждам на Комарницки, всеки автор се нуждае от обективна оценка на труда си. Но ако основните оценки се получават от хора с изкривено съзнание, трябва здрава психика за запазване на понятията за добро и зло. Поздравления за Комарницки!
Анонимен's picture
Анонимен

смехът помага

Не мисля, че точно нЕкой клет анонимник във форум, оък бил той и "Новият" може да отстреля Комарницки като "платен драскач" и да звучи сериозно...
Анонимен's picture
Анонимен

zakkwylde

Да си на хранилка при един от най-гнусните руски плутократи като Сашо Дончев и в същото време да претендираш за морален съдник е грозно. Талантът си е талант, но поставен в услуга на долна съветска креатура, за каква уродлива нравственост говорим?
Анонимен's picture
Анонимен

Мутри ГЕРБ (МГЕРБ)

Ще ви пребием всички с бухалката!

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Одобрявате ли решението България да предпочете изтребителите F-16?