Орхан Памук поканен в България. Проблем ли е за Турция?

ДИЛЯНА ДИМИТРОВА

Орхан Памук ще бъде голямото име на Софийския литературен фестивал в края на тази година, вероятно. Големият турски писател – нобелист, е поканен да гостува на форума, чието четвърто издание ще бъде посветено на турската литература. Но присъствието на Памук може да се превърне в проблем, защото писателят е сред прочутите критици на президента Реджеп Тайип Ердоган. А турският държавен глава има практика да отвръща на словесните удари.

Писателските срещи между 13 и 18 декември тази година ще привлекат между 10 и 15 автори от южната ни съседка. Отправена е покана и към Орхан Памук, потвърди пред „Площад Славейков“ Веселин Тодоров, председател на Асоциация „Българска книга“(АБК) – организатори на фестивала. До агента на Памук е изпратена покана от АБК, отговор все още няма, казва Тодоров.

Разноските около пътуванията и престоя на всички турски писатели ще бъдат поети от турското Министерство на културата. С изключение може би на един.

„В момента има смяна на правителството в Турция и разговорите с тях около фестивала малко са забавени – разбираемо е, всяка подобна промяна е свързана с известен хаос. Ще продължим разговорите в края на юни“, обясни Веселин Тодоров.

На въпрос на „Площад Славейков“ дали Орхан Памук ще бъде сред гостуващите у нас писатели, финансирани от Турция, председателят на АБК отговори:

„Ние все още нямаме списък на авторите, подаден от тяхна страна. Орхан Памук е наше предложение. В най-лошия случай – ако има някакви политически причини турската държава да не финансира неговото гостуване, Асоциация „Българска книга“ може да го направи.

Най-бавната част от подготовката на фестивала е уточняването на списъка с авторите – ние имаме комисия, която прави предложения, турската страна – също, обсъждаме ги съвместно и е възможно да има някакво разминаване. Ако не е най-важният автор, името му може и да отпадне, но специално Орхан Памук е важен за нас. Така че ако турската страна не се ангажира с финансирането му, ние ще го направим и вероятно няма да има никакво напрежение.“

Попитахме Веселин Тодоров дали около присъствието на Памук у нас на събитие, в което съорганизатор е турската държава, все пак съществува напрежение.

„Няма такова – твърди той. – Но въпреки това у нас съществуват някакви съмнения, че Турция може и да не иска да финансира гостуването на Орхан Памук – не коментирам да искат той въобще да не присъства в София, а по-скоро да не поемат разходите му. Вариантът писателят да не дойде е единствено той самият да не желае или да е ангажиран по същото време.“

Памук срещу Ердоган

Орхан Памук, който живее между Истанбул и Ню Йорк, където преподава в Колумбийския университет, не пести коментари по адрес на турския президент. През октомври 2015 г. най-известният турски писател заяви пред италианския всекидневник „Ла Република“, че се тревожи за Турция, защото знае, че„ за да управлява сам, Ердоган е готов на всичко. Той не желае да споделя властта“.

Според Памук нарастващата нестабилност в Турция в края на миналата година се свързва с провала на партията на справедливостта и развитието на Ердоган да запази парламентарното си мнозинство.

„Изборното отстъпление разгневи Ердоган“, каза Памук пред всекидневника, твърдейки, че поражението, което доведе до нови избори, насрочени за 1 ноември, е истинската причина за последвалото възобновяване на военните действия срещу кюрдските бунтовници.

„Той не успя да убеди кюрдите да гласуват за неговия план за създаване на президентска република – каза Памук. – Затова реши да отиде отново на избори на 1 ноември. Но нито правителството, нито армията са доволни от това как вървят нещата.“

Запитан дали се страхува от избухването на гражданска война, Памук отговори:

„Разбира се, че се страхувам. През 70-те години улиците на моя град (Истанбул) станаха свидетели на истински конфликт между хората от ляво и онези от дясно. Всеки над 35 г. има ужасни спомени от онова време и не иска то никога да се върне.“

Памук твърди, че повечето турци разбират към какво се стреми Ердоган:

„Цялата страна е наясно с неговите сметки… Първо не искаше да бъде част от международната коалиция в битката срещу Ислямска държава. След това се съгласи да направи това, което американците го помолиха, но в същото време започна да бомбардира кюрдите. Хората бяха изненадани и шокирани – от мир страната изведнъж се оказа във война едновременно с Ислямска държава и кюрдите.“

Турският президент не прощава критика

Ердоган не прощава критиките по негов адрес в публичното пространство. Турският литературен критик, журналист и академик Мурат Белге, например бе изправен на съд за обида на Ердоган в текст, публикуван в опозиционния Taraf daily миналия септември. За това Белге може да получи до 4 години затвор. В негова защита на процеса се яви Орхан Памук, който изрази тревога от увеличения брой дела за обида на Ердоган:

„Това няма нищо общо с обидите срещу президента, а е опит за заглушаване на политическата опозиция, за сплашване на хората и страната, така че никой да не смее да критикува правителството. Писател съм от 40 години. До гуша ми е дошло от ходене по съдилища в защита на приятели и по мои дела.“

Орхан Памук не за първи път призовава властите в страните членки на ЕС да обръщат повече внимание на спазването на свободата на изразяване, докато си сътрудничи с Анкара по проблемите на бежанската криза.

ЕС сключи сделка с Турция през март, като обеща пари, ускоряване на преговорите за приемането им в Съюза и падане на визовия режим – срещу помощ по връщането на част от бежанския поток.

„Надявам се, че когато се ръкуват с турските лидери, ръководителите на ЕС… няма да забравят и темата за свободата на словото“, каза Орхан Памук.

Памук – съден за „обида на турщината“

Турският писател, получил Нобелова награда за литература през 2006 г., бе съден преди 10 години за „обида на турщината“ заради коментари за масовите убийства на кюрди и арменци. Обвиненията срещу него по-късно бяха свалени.

Междувременно преди ден германският парламент гласува резолюция, с която обяви масовото избиване на арменци в Османската империя за геноцид. В отговор Турция отзова посланика си в Берлин. А у нас въпреки призивите на десетки интелектуалци, изтреблението на арменци в периода 1915 – 1922 г. да бъде признато от българската държава за геноцид, през април 2015-а парламентът избегна тази формулировка и го нарече „масово изтребление“, но обяви 24 април за ден на възпоменание на неговите жертви.

Площад Славейков