Точно 17 гласа "за" получи в пленарната зала предложението в Закона за съдебната власт да се запише, че ще има независим прокурор, който да разследва корупция, той да има статут на зам.главен прокурор и да се избира от пленума на ВСС. Предложението на лидера на ДСБ Радан Кънев бе подкрепен само от депутатите от Реформаторския блок и двама души от ГЕРБ. Така въвеждането на т.нар. "румънски модел" в прокуратурата бе окончателно отхвърлено.

Кънев преди гласуването мотивира идеята си от трибуната:

"Прокуратурата не може да се справи с тези разследвания. Липсата на контрол и 100% йерархиризация на българската прокуратурата е една от причините за този неуспех. Говорим за по-сериозните проблеми за корупцията и другите престъпления по високите нива на властта".

Подкрепа не дойде от никъде, но това беше очаквано - още в правната комисия беше ясно, че това предложение няма да мине. Не се прие и идеята на колегата на Кънев в РБ - Димитър Делчев, който поиска главният прокурор и негови заместници да могат да отменят прокурорски актове, които не са били предмет на съдебен контрол.

ОКОНЧАТЕЛНО: СЪДИЙСКОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ ЩЕ ГО БЪДЕ

В Закона за съдебната власт обаче бяха приети предложенията на Министерството на правосъдието за прокуратурата, свързани с преструктуриране на държавното обвинение. Ключовият момент тук е промяната, която ще позволи парламентарен контрол над главния прокурор извън годишния доклад за работата на институцията, който той представя и сега.

Управляващите решиха, че обвинител №1 ще може да бъде викан от Народното събрание по въпроси, свързани с противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика на държавата. Единственото ограничение е да не му се задават въпроси, които могат да попречат или изискват данни от текущи разследвания. Другото предложение бе да може граждани и организации да задават писмени въпроси.

БСП и ДПС скочиха яростно срещу текстовете. Социалистът Янаки Стоилов попита дали депутатите няма да се превърнат в пощальони, препращайки въпроси към главния прокурор. И поиска това да отпадне. Той откри и граматически грешки в проекта и призова като ще се променят закони, поне да не се променят и правилата на българския език. Залата гласува "против" предложението за отпадане на текста. 

"С току що гласуваните текстове дадохме абсолютна власт на организации като "Протестна мрежа", които са много активни в смутни времена да упражняват натиск, да контролират и шантажират чрез определени народни представители главния прокурор", реагира Митхат Метин от ДПС. 

Съпартиецът му Четин Казак - най-неуморният участник в дискусията, се притесни, че парламентарният контро е намеса в независимостта на прокуратурата. 

"За средно интелегентните наши съграждание е ясно какво означава да се пита главният прокурор по конкретен казус. Имате превратна представа за това какво сме приели в Конституцията. Къде остава независимостта на съдебната власт? Прокуратурата част ли е от тази независима власт?, попита той. 

Стоилов също протестира, защото, по думите му, само ако парламентът избираше обвинител № 1, може депутатите да му задават въпроси.

В защита на текстовете се включи Атанас Атанасов от ДСБ/РБ. Той обаче намекна, че е скептичен, че Народното събрание ще има достатъчно воля да упражнява такъв контрол.

Реформаторът Петър Славов пък анонсира, че едно от първите неща, по които може да се поиска доклад от Сотир Цацаров, когато законът влезе в сила, е делото за КТБ.

Очаква се приемането на останалите текстове от Закона за съдебната власт да продържи утре.