В седмицата след поредното голямо италианско земетресение влиятелният куратор Виторио Сгарби открива изложба на Кола де Аматриче, художник от XVI век, приятел на Джулио Романо (също художник и архитект, един от постигналите собствена слава ученици на Рафаело). Истинското му име е Никола Филотезио и е от град Аматриче, срутен при земетресенията преди седмица.

Роден е около 1480-а и умира след 1547-а. Работи точно в района на двете последни унищожителни земетресения – това в Акуила от 2009-а и последното, от миналата седмица, около Перуджа и Асколи. Тоест работата му протича в Централна Италия – тогава част от владенията на Светия престол. Негови работи могат да бъдат открити и в Ломбардия, разказва „Кориере дела сера“.

На практика е забравен след смъртта си, като много други италиански ренесансови майстори от малките градове, останали в сянката на великите – Леонардо, Микеланджело, Тициан и Рафаело. Приживе се радва на достатъчно поръчки от малките аристократични дворове, общините, градските и манастирските църкви от областта. Излиза от забравата през осемдесетте години на ХХ век, когато интересът към местните художници и провинциалните школи се възобновява.

„Христос в дома на Марта и Мария“.

След земетресенията, при които загинаха близо 300 души, се съвзема и културният живот. Ферарският критик Сгарби се заема да вдигне картините от прахта и заедно с регионалната управа на Ломбардия планира експозиция на Кола де Аматриче през декември 2016-а, разделена между четири галерии („Кола де Аматриче – незабравимият”, с общ билет от 10 евро). В градската Пинакотека на Асколи, където е запазена най-голямата част от произведенията на художника, ще бъде отделена зала само за него; в Акуила, в скоро ремонтираната църква „Сан Бернардино” (частично проектирана от самия него) ще бъдат събрани архитектурните планове на Кола; в Мантуа, може би в двореца Те на Джулио Романо, ще бъдат изложени картини от същата епоха и район, но от по-неизвестни автори – колеги и конкуренти на Кола, като Джакомо Кампли, Силвестро делл’ Акуила и Матео да Галдо; а в двореца Багати Валсеки в Милано ще могат да бъдатн видяни произведения на Кола, съхранявани в частни колекции.

Художник с многостранна дейност, Кола де Аматриче е и архитект; съществуват и засега непотвърдени сведения, че има опити в скулптурата. Освен фасадата на „Сан Бернардино” (1524-25), той проектира и фасадата на катедралата и Капитанския дворец в Асколи (там е запазен и латинският му подпис в камъка: „Cola Amatricianus pict. et archit.”,т.е. „Кола от Аматриче, худ. и архит.”).

В Чита ди Кастело е запазен цикъл негови фрески. Най-добрите му произведения, на религиозни теми, са създавани след смъртта на Рафаело, тоест след 1520-а. Възможно е Кола също да е бил един от учениците на големия майстор. В самия град Аматриче фреска на Светото семейство от Кола, създадена през 1527-а, оцеля след земетресението. Малко по-ранно негово произведение на същата тема включва и изображения на св. Йоан и св. Йосиф в контражур (в частната колекция Кавалини Сгарби), а трета версия представлява среща между семействата на Христа и на Йоан Кръстител.

„Успение Богородично“

Кола е много умел в предаването на перспективата и на пейзажния фон, както показва неговият „Христос в дома на Марта и Мария”, където пространството е решено със свободата и откритостта, типични за Джулио Романо, „Тайната вечеря”, „Христос сред свещениците в Храма” и многобройните му портрети на градски политици от шестнайсети век, затворени в архитектурни орнаменти, вдъхновени от преоткриването на класическата римска архитектура. Най-вдъхновеното му произведение е „Успение Богородично”, почти сравнимо с „Преображение” на Рафаело: и пред двете произведения зрителят може да усети сякаш движенията на самата душа на нарисуваните персонажи.

Печалбите от изложбите няма да идат за пострадалите от земетресенията.

„Това би бил евтин жест, да помислим за нещо по-интелигентно”, казва организаторът Сгарби и дава пример – да бъде пренесена цялата огромна експозиция на Кола до Националната галерия в Мелбърн, Австралия, където също се съхраняват част от портретите на Кола, които Пинакотеката в Асколи някога не е откупила.

Постер на изложбата

Площад Славейков