Ново писмо до медиите на отстранената и обвиняема съдийка Румяна Ченалова бе разпространено днес. Адресат всъщност са представители на държавното обвинение, които от името на Асоциация на прокурорите онзи ден защитиха Цацаров от надапките на съдийката и призоваха медиите да направят същото.

 

Както е известно, след като бе емблема на "гнилите ябълки", Ченалова се превърна във "вътрешен човек" за нередностите в системата - даде интервюта за "Биволъ" и твърди, че записаният разговор, известен като Яневагейт или "Двете каки", е автентичен (като жив свидетел с името си би могла да стане повод за прокурорска проверка, но не би - б.р.)

Тя написа в събота открито писмо, под надслов "Царят е гол", до главния прокурор Цацаров в отговор на неговото изказване, че и "времето на Ченалова също наближава": 

 “Царят е гол“ и това не може да се промени. Днес ще заглушите моя глас, утре нечий друг... А що се отнася до времето – времето на всеки от нас ще дойде – рано или късно”, гласеше писмото на съдийката.

Ето и текста на новото послание:

"ЗА ПРОКУРОРИТЕ И НУБИЙСКИЯ ЛЪВ

Ранновизантийският поет Иоан Геометър пише, че храбростта на българският народ е "по–голяма от храбростта на нубийският лъв". Подобно възхищение от българите изразява и византийският император Лъв Шести Мъдри, който в книгата си "Тактика" отбелязва, че "храбростта е най–висшият идеал на българите". Готският историк Енодий описва един сблъсък между българи и готи по следния начин: "И готите, и българите са учудени, че се намират пред хора, подобни на тях, и че виждат сред човешкия род противник, равен на себе си... Те са народ (българите), комуто преди битката с тебе (Теодорих) не се е случвало да срещне противник, който да му устои."

Българите и храбростта.

Такива мисли предизвика у мен писмото на Управителния съвет на Асоциацията на прокурорите в България. Същият Управителен съвет, който възторжено приветства избора на Главния прокурор Сотир Цацаров и избора на всеки член на ВСС от прокурорската квота. Същият Управителен съвет, който не реагира след разкритията за лобиране при провеждане на избора на прокурори за членове на ВСС. Ние обаче помним кои бяха и кои не бяха наказани. Помним и смъртта на Ситнилски (уволненият, а вече и покоен член на ВСС бе отстранен от ВСС именно заради скандала с лобирането, макар че в излезли записи имаше и други членове, б.р.)

Писмото на Управителния съвет очевидно е формално и мъртво родено... Думите не носят усещане за преживяна емоция, за обида, за гняв или огорчение. Думите ясно градят концепцията: ние сме закона; който е против нас, е безпринципен манипулатор и недостоен човек; всяка власт (вкл. четвъртата) ни дължи респект и подчинение. Нещо като "Прокуратурата не дължи отчет никому", казани знаем от кого.

Прокурорите работят честно и почтено и спазват закона, защото са внесли през 2015 година 33 411 обвинителни акта. Такъв е единственият аргумент в становището на УС.

Професионалните и моралните качества, храбростта не се измерват и олицетворяват с броя внесени обвинителни актове и осъдени лица. Във времена на крещяща нужда от справедливост, времена на пречупена надежда и примирение, времена, в които стотици успяват само да нахранят децата си, а единици прекарват всеки уикенд в големите европейски столици, нямат значение бройките внесени обвинителни актове.

Дори и тази информация е поднесена избирателно и със сигурност манипулативно.

В доклада си за дейността на прокуратурата за 2015 година е посочено, че прокурорите са решили общо 166 073 досъдебни производства. От тях са прекратени малко под 50% - 68 867, от които 37 180 по давност, спрени са 60 718 и са внесени в съда 33 411 прокурорски акта. Тези прокурорски актове обаче представляват споразумения между прокуратурата и обвиняемите, постигнати в досъдебното производство - 11 172, предложения за освобождаване от наказателна отговорност – 4345 и 17 894 обвинителни акта.

По внесените 17 894 обвинителни акта са постигнати споразумения в съдебната фаза – 8190, като на практика са се развили в състезателно производство 9704 наказателни дела.

Именно по тези дела през 2015 година в България са постановени 8762 осъдителни присъди и 1225 оправдателни присъди с оправдани 1519 лица, чиито разбит живот, психика, репутация трябва да обезвъзмездим всички ние.

Няма и дума за изключително ниския дял на делата на корупционните престъпления. Делата с висок обществен интерес са основно общоопасните престъпления и в частност транспортните.

През 2014 година съдът е осъдил прокуратурата и присъдил обезщетения основно за незаконно обвинение в размер на 3 651 867 лв., а през 2015 г. в размер на 2 495 245 лв. Спорната професионална репутация, за която се говори в становището, трябва да се търси именно тук. Отговорността за некомпетентност трябва да е лична, а не размита в колективните упреци срещу съда или обстоятелствата. Обезщетенията в милиони левове обаче трябва да плащаме всички ние, децата ни, а може би и внуците ни. Докога? И защо?

Що се отнася до медиите, поредното неразбиране на принципа за свобода на словото и принципите на правовата държава. Истинските медии не помагат. Те трябва да казват истината такава, каквато е – независимо от последиците. Някога, при учредяването на дружеството на столичните журналисти през 1905 година, първият незаписан вариант на чл. 1 от Устава (според журналиста историк М.Топалов) е гласял: "Член на дружеството може да бъде всеки един журналист, който поставя честта си над хляба и е готов да се откаже от хляба си в името на истината, правдата и честта си."

Тези думи могат да са мерило за всеки един от нас. Дори когато хлябът горчи или е поръсен със златен прашец, винаги има избор и винаги можеш да стъпиш на верния път. Трудното е после. Но до теб неотлъчно ще бъдат твоята чест, истината и справедливостта. Остава само да се събуди онази храброст, от която са треперили племена, народи и империи.

Прокурори, а не УС на вашата Асоциация - ако носите дори частица от храбростта на нубийския лъв, ще кажете истината – за влиянието, заповедите, избирателното отношение, за незаконните разпореждания и т.н., и т.н.

В противен случай ни чака забрава. От "страшните българи, които поваляха империи" ще остане само земята ни, граничила с три морета, земя на велики държавници и патриоти, земя на децата ни и техните деца, която единствена ще пази спомена за великите времена на българската държавност, но и спомена за срама на днешните времена.

Българите и храбростта – една тема, по която е нужно да говорим."