Ангела Меркел никога не се е срещала с Доналд Тръмп. Въпреки това, тя му помогна да бъде избран. По време на кампанията Меркел беше редовен герой в речите на Тръмп. А в повечето изказвания на избрания за президент описанието на Меркел преминаваше всякакви граници. Тръмп представи Меркел като плашило: „Хилъри Клинтън иска да е американската Ангела Меркел“, предупреди мрачно той през август.

Светът се чуди как ще се отрази президентството на Тръмп върху отношенията в Западния свят. Отговорът на този въпрос зависи основно от неговите лични и политически отношения с германския канцлер в идващите дни и месеци, много повече от отношенията с който и да било европейски лидер.

При управлението на Барак Обама Германия се превърна в задължителен съюзник на Америка. Докато „специалните отношения“ между Америка и Великобритания все още са живи, те са повече културни и стратегически. С единия крак извън Европейския съюз, полезността на Обединеното кралство за Америка намалява. САЩ не могат повече да разчитат на британците, за да научават какво става в Европа, която е много по-голям търговски партньор от Великобритания, нито да влияят на решенията в Съюза.

Благодарение на своето нарастващо икономическо и политическо влияние, Германия днес е сама пред всички останали. Дали ще става дума за тероризъм или за Русия, Берлин е ключовият партньор на Вашингтон. Това ще бъде демонстрирано и следващата седмица, когато Обама ще посети Берлин за разговори с Меркел, а след това ще се срещне накуп с други европейски лидери, сред които и британската премиерка Тереза Мей.

Въпреки че Тръмп постави под въпрос традиционните съюзи на САЩ, той вероятно ще открие, че ангажиментът на Америка в Германия си струва цената. Освен че е приела американските военни бази, от които се осъществяват операциите в Близкия изток, в Германия са разположени и подслушвателните станции за Европа на Националната агенция за сигурност, които осигуряват ключова разузнавателна информация.

От Силвио до Доналд

Дори и Меркел никога да не е срещала бъдещия президент, тя го познава твърде добре. Пътят на Меркел от неизвестен източногермански физик до безспорния лидер на Европа е бил осеян с надути мъже, които са я подценявали. Тя надигра цяло поколение от противници от мъжки пол в нейния Християн-демократически съюз по пътя си кам канцлерския пост, като разчиташе на своите страховити аналитични способности, инстинкт и дори лукавство.

Наскоро на нея й се наложи да се справя с някои от мъжете с най-голямо его в света, като например Владимир Путин, Реджеп Тайип Ердоган и Силвио Берлускони.

Меркел се отнася с такива мъже по много не-германски начин: с вежливо спокойствие. Колкото по-безобразни стават те, толкова по-ведра става тя. Когато Путин се опита да злоупотреби със страха на Меркел от кучета и я запозна с черния си лабрадор Кони, тя просто седна спокойно и се усмихна загадъчно, когато животното полегна в краката й.

Когато Берлускони, ядосан от отказа на Меркел да подпомогне закъсалата икономически Южна Европа, я нарече “culona inchiavabile” (заради тази обида италиански политици дори му искаха оставката), тя просто се направи, че нищо не се е случило.

Зависимостта от Америка

Въпросът е дали подобна тактика ще успее в укротяването на Тръмп. В Европа Меркел винаги се е радвала на предимството да е най-влиятелният човек в стаята. Това няма да важи при срещите с Тръмп. Германия е прекалено зависима от САЩ, за да ги игнорира, както тя често прави с Путин. Докато военното присъствие е добре известно, често се подценява зависимостта на страната от износа към американския пазар. Миналата година САЩ задминаха Франция като най-големия търговски партньор на Германия. Дали ще са автомобили или химикали, германската индустрия е силно зависима от търсенето от другата страна на Океана.

Това може да ни помогне да си обясним защо Меркел е сдържана и не отговаря на подигравките на Тръмп. По време на кампанията, въпреки вълната от обиди, Меркел отказа да бъде провокирана. Дори когато президентът на Франция Франсоа Оланд каза, че Тръмп те „кара да повърнеш“, а пък други лидери го порицаха за поведението, Меркел запази мълчание.

Досега комуникацията между тях се ограничава до един поздравителен телефонен разговор миналата седмица и кратко изявление на Меркел, с което тя предложи да работи с Тръмп на основата на споделени ценности, сред които „уважение към правото и достойнството на всяко човешко същество“.

Въпреки че посланието бе насочено към вътрешната публика, която бе втрещена от изборния резултат, либералите по целия свят го приеха със задоволство, защото видяха в него силна защита от страна на Меркел на универсалните ценности, които според тях са предадени от Тръмп. Левите медии дори започнаха да въздигат Меркел като „последния защитник на либералния Запад“.

Въпреки световната си известност, германският лидер (а и нейната страна) може би не са подходящи за ролята на защитник. Последния път, когато тя се вслуша в сирените на лявото, и предприе нещо, което приемаше за смела и морална позиция, нещата ужасно се объркаха. Не само че части от нейната партия се обърнаха срещу нея, когато Германия посрешна притока на бежанци, но тази тема хвърли Европа в екзистенциална криза, от която тя още не се е възстановила. Така както непоколебимата й позиция по финансовата криза вби клин в Еврозоната, така и политиката й по бежанците остави континента дълбоко разделен.

Освен това, Тръмп едва ли ще е последният популист, когото Меркел ще посрещне в идващите месеци. Крайнодесните водят в проучванията в Австрия, Холандия и Франция, където предстоят избори. Голяма е вероятността политическият пейзаж в Европа драматично да се промени.

Затова е по-вероятно германският лидер да се опита да намери общ език с новия президент на САЩ, отколкото да се дистанцира от него.

Със своя балансиран бюджет и силна икономика, Германия лесно може да харчи повече за отбрана, например. Берлин отделя само 1,2% от БВП за военни разходи, което е доста под изискването на НАТО за минимум 2%. САЩ харчат 3,6% от своя БВП за отбрана.

По-приветлив Тръмп

В края на краищата, в интерес и на двете страни е да изработят близки и работещи отношения. Тръмп, чийто дядо е емигрирал от Германия в САЩ, напоследък е доста по-отстъпчив спрямо германската лидерка. Няколко седмици преди изборите той смекчи своите анти-Меркел послания и каза в едно телевизионно интервю, че винаги е бил „про-Меркел“. Въпреки че каза, че не е съгласен с нейната политика за бежанците, той я описа като „велик световен лидер“.

Точно както Тръмп омаловажи видеото с неговите неприлични коментари по адрес на жените и ги нарече „думи от съблекалнята“, точно така той вероятно ще се отрече от изказванията си за Меркел и ще ги определи като „думи от кампанията“.

Със своето обрано публично поведение Меркел е пълна противоположност на бомбастичния стил на избрания президент на САЩ. Въпреки че казват, че тя проявява остро чувство за хумор и хапливо остроумие в лични срещи, най-вероятно тя и Тръмп няма да изградят близки лични отношения. Но тя не беше толкова близка и с Обама и въпреки това успя да изгради близко сътрудничество.

Дори и Тръмп да признае стратегическата важност да запази близките отношения на Германия и САЩ, той вероятно никога няма да прости на Меркел едно конкретно унижение – победата в надпреварата за Личност на годината на списание „Тайм“.

След като загуби от германката, Тръмп написа раздразнено в туитър:

„Казах ви, че @TIME Magazine никога няма да ме избере за Личност на годината, въпреки че бях големият фаворит. Те избраха човек, който проваля Германия“.

Матю Карничниг е главен кореспондент за Европа на "Политико". Преводът е на Клуб Z.