СИМОНА РУСЕВА

Автобусът ни минава по Моста на шпионите (между Западен Берлин и Потсдам), където някога Западът и Москва си разменяха заловени агенти, пресича центъра на Потсдам, завива надясно и навлиза в приказна гориста местност. 

Единствено гладкото асфалтирано шосе навежда на мисълта, че пътуваме към “обект” – Главното командване на Бундесвера (германската войска) за задгранични мисии (ГКБЗМ). 

Чакат ни. Бариерата е вдигната, посреща ни строен морски капитан. Въпреки предварителните указания да носим лични документи, никой не ни проверява. Не от немарливост, такава в Бундесвера е изключена. В автобуса сме 20 (от общо 410) акредитирани в Берлин чужди журналисти със специална покана да посетим ГКБЗМ. Придружават ни двама от Федералната пресслужба – гаранция, че в автобуса няма нежелани лица.

Един от входовете към Главното командване за задгранични мисии на Бундесвера.

Отправяме се към сградата за пресконференции. Посрещат ни с кафе и безалкохолни напитки. 

Към мен се приближава контраадмирал Райнер Бринкман (56 г.). Подава ми сърдечно ръка и изрича:

“Разбрах, че сте от България. Имам прекрасни спомени от вашата страна, бях в Пловдив като младеж. Години наред чаках да срещна българин и в негово лице да благодаря за невероятното гостоприемство, каквото никъде другаде не срещнах. Най-сетне чрез вас мога да благодаря на българите. Сега го направих и вече съм спокоен.”

Контраадмирал Райнер Бринкман.

 

 

Професионалната съдба на служещ в германския боен флот не му е дала втори шанс да посети България. Бил е там, където дългът го e отвеждал. От 1 октомври 2012 г. контраадмирал Бринкман е заместник главнокомандващ на ГКБЗМ.

Пристига и самият главнокомандващ генерал-лейтенант Ханс-Вернер Фриц. Влизаме в залата за пресконференции, която по-скоро прилича на киносалон – удобни седалки и голям екран, на който се показва нагледен материал по съответната тема. Неизменно в горния десен ъгъл е изписан лозунгът на Бундесвера, незнайно защо с излишни точки, но военна му работа: “Ние. Служим. На Германия.”

Генерал Фриц (какво подходящо име за германец под пагон) обяснява подробно структурата на командването и как се подготвят и осъществяват задгранични мисии – в момента 16 на брой: на три континента и на два океана, по суша, море и въздух. Основната е в Афганистан. Мисиите се осъществяват от общо добре обучени 20 000 мъже и жени под германски пагон, които се въртят на ротационен принцип.

Питам какъв е ключът към осъществяването на успешна мисия? Отговорът е кратък: “Добра екипировка, добра подготовка, добро командване.”

Кой решава участие на Бундесвера в задгранична мисия?

“Ние сме “парламентарна армия”, полушеговито отговаря ген. Фриц. Единствено от компетенцията на Бундестага (парламента) е да реши колко да е личният състав  на войската, какъв бюджет й се отпуска и в какви задгранични мисии да участва.

На екрана се появява структурата на ГКБЗМ. Общият персонал е от 842 души – под пагон и цивилни, разпределени в 13 спецотдела. Към командването са акредитирани и офицери за свръзка от 14 държави, обозначени на схемата с националния им флаг. Напразно търся българския трикольор. Има и представител на германското разузнаване БНД.

 

Германски офицери обучават бойци чак в Мали.

 

А как се обучават рейнджърите?

Зависи от бъдещата им мисия – Косово, Сомалия, Ливан, Мали или Афганистан. Първото условие е кандидатите да са преминали задължителна военна служба, да са физически издръжливи и с устойчива  психика. Следва специално обучение – местен език, култура и народопсихология. За целта в тренировъчните лагери се изпращат представители на съответната нация. Макар и дълго живяли в Германия, те трябва да са в състояние да реагират, както в родината си – с всички предизвикателства на поведение и начин на живот.

Подборът е стриктен. Кандидатите са проверени от спецслужбите. Изисква се и нагласа за казармен живот. Обикновено ангажиментът е за месец. Заплащането е добро – 3600 евро месечно плюс храна и типично за съответната страна облекло – шалвари, бурка... 

Германското участие във военната мисия в Афганистан (ISAF под командването на НАТО) приключва на 31 декември т. г. “Категорично!”, врича се ген. Фриц. Успехът е налице – 8 милиона деца ходят на училище, 3 милиона от тях са момичета.
В стремежа към потушаване на конфликти и умиротворяване на кризисни райони има и тъжен момент. За 13 години задгранични мисии Германия загуби 103-ма свои мъже и жени под пагон. В тяхна памет сега се строи мемориал в близост до Главното командване, който ще бъде открит през октомври и ще е достъпен за всички. 
Цената на мира понякога е най-високата – погубен човешки живот.

Снимките са предоставени на Клуб Z от Главното командване на Бундесвера, фоторепортажи на място са забранени.